Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр.София 07.07.2022 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 2271 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. А. М., чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 18/31.03.2021 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр. д. № 130/2021 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос:

Може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни, със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него, до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

В чл. 120в КТ са уредени две хипотези на преустановяване на работа при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Общото е, че за времето, упоменато в заповедта, съответно издадена от работодателя или от държавен орган, което време може да обхваща целия или част от периода на обявеното извънредно положение или обявената извънредна епидемична обстановка, не се полага труд. Работниците не се допускат до работните места и на тях не се възлагат за изпълнение други задачи, вкл. надомно или от разстояние. Различното е, че в хипотезата на ал. 1 преустановяването на работата е възможност, а не задължение...