Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
гр. София, 17.11.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 449 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] /НАП/ срещу решение № 385 от 15.11.2023 г. по в. т. д. № 710/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260031 от 8.07.2022 г. по т. д. № 209/2020 г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Ерато холдинг“ АД /н./ иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на публични вземания към „Ерато холдинг“ АД /н./ за данъци върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозните средства за 2019 г., дължими от дружеството за притежаваните от него имоти и моторни превозни средства, декларирани с декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, възлизащи на общата сума от 33836,11 лв. В останалите му части въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на закона. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че липсата на акт за установяване на публичните вземания е достатъчно основание за отхвърляне на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Мотивира становище, че предвиденият в чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължения има само декларативно действие, с което се признава едно вече съществуващо право на държавата да получи своето публично вземане. Излага доводи, че вземанията по ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства са предварително установени в ЗМДТ и са дължими за имотите и превозните средства, декларирани от съответния субект в подадените от него декларации по ЗМДТ до отпадане на обстоятелствата за това, което е свързано с промяна на собствеността или унищожаване на вещта. Поддържа, че в императивната разпоредба на чл. 107, ал. 3 ДОПК се сочи, че нарочен акт за установяване на задължението се издава само при подадено искане на задълженото лице, с оглед гарантиране правото му на обжалване по административен ред, в случай, че то не е съгласно с определения размер /ал. 4 на същия член/. При наличие на други хипотези - при констатация за несъответствие между декларираните данни и служебно известни такива на органа по приходите или когато не е подадена декларация, или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия законодателят е предвидил възможност, но не и задължение на органа по приходите да състави отделен акт за установяване на публичното задължение /чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК/. Касаторът счита, че решаващият аргумент на въззивния съд за отхвърляне на иска за установяване на публичните вземания към длъжника за данъци върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозните средства за 2019 г. не съответства на разпоредбата на чл. 107 ДОПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът „Ерато холдинг“ АД /н./ и синдикът на длъжника в несъстоятелност В. И. Г. не са депозирали отговори на касационната жалба и не изразяват становище.
С определение № 2362 от 02.09.2024 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно доказването на публични вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци при предявяването им в производството по несъстоятелност и в производството по иск по чл. 694 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че декларациите, които се подават от данъчно задължените лица, са основание за предварително установяване на публичните вземания, като процедурите, установени в глава ХІV, раздел І от ДОПК са две: едната е базирана на декларациите, в които задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, а втората е базирана на декларациите, в които задълженото лице не определя/установява само размера на данъка или осигурителната вноска, а това става от органа по приходите въз основа на подадена от задълженото лице декларация. По отношение на втората процедура при позоваване на чл. 107 ДОПК съдът е изтъкнал, че съществува задължение за съобщаване на размера на вземането на задълженото лице и е предвидено право на лицето да поиска и получи справка за начина, по който е изчислено задължението, както и да подаде искане за издаване от органа по приходите на акт за установяване на задължението, който пък е задължен да стори това в 30-дневен срок от подаване на искането. Посочил е, че в чл. 107 ДОПК е установена и възможност за служебното издаване на акт за установяване на задължението при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Решаващият състав е приел, че именно актът за установяване на задължението е и основанието по чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания. Въз основа на анализа на посочените разпоредби съдът е намерил, че за установено публично задължение от този тип може да се говори само при наличие на акт за установяване на публичното задължение. Изразил е разбиране, че не съществува възможност при липсата на установяване по предвидения в специалните закони ред на публично вземане същото да се извършва от синдика, респ. от гражданския съд в производството по чл. 694 ТЗ. По тези съображения и като е отчел, че производството по несъстоятелност е способ за универсално принудително изпълнение, съставът на Пловдивския апелативен съд е направил извод, че в производството по несъстоятелност предявените публични вземания следва да са установени с актове от посочения вид.
По отношение на данъка върху недвижимите имоти съдът се е позовал на чл. 23 ЗМДТ, според който този данък се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител. Посочил е, че подобно е предвиждането в чл. 54 ЗМДТ относно данъка върху превозните средства и в чл. 67 и 69 ЗМДТ относно таксата за битови отпадъци. Възпроизвел е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според която установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. По тези съображения съдът е приел, че спрямо посочените публични вземания по ЗМДТ е приложимо разрешението, че те се установяват по реда по чл. 107 ДОПК. Направил е извод, че за да бъдат приети в производството по несъстоятелност е нужно тези публични вземания да са установени с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК и да няма данни за погасяване на същите след издаването му.
Досежно спорните публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2019 г. въззивният съд е посочил, че въпреки дадените указания ищецът не е представил акт за установяване на вземанията, което е достатъчно основание да се достигне до извод, че за нуждите на производството по иска по чл. 694 ТЗ същите не са установени по предвидения в ДОПК ред и следва да се признаят за несъществуващи. Установил е, че в представеното по делото решение от 25.03.2021 г. на Директора на Общинска данъчна дирекция при [община] се споменава акт за установяване на задължения по декларации от 5.02.2021 г., с който са установени неплатени от ответника задължения за данък за недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2019 и 2020 г., но липсва конкретизация на съдържанието на акта, а именно установените с него размери на дължимите публични вземания по партидни номера на имотите и подадени за тях данъчни декларации. Същите съображения – за липсата на представен акт за установяване на вземанията са изложени от съда и по отношение на данъците върху превозните средства за 2019 г., поради което и установителният иск с предмет тези вземания е счетен за неоснователен.
По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:
В решение № 172 от 19.03.2021 г. по т. д. № 2504/2019 г. на ВКС, II т. о. е изяснено, че възникването на публичноправните вземания е обусловено от осъществяване на предвиден в закона фактически състав. Публичноправното вземане може да възникне по силата на закона като последица от осъществяването на предвидените в него факти или се поражда от издаден индивидуален административен акт. В първата хипотеза публичноправното вземане възниква поради настъпването на предвидените в закона факти, а актът за установяването му само констатира наличието на вече възникнало по силата на закона вземане. В този случай фактическият състав не предвижда издаването на акт с конститутивно действие, за да възникне публичноправното вземане, а властническото правомощие, обективирано в индивидуалния административен акт, е насочено към признаване на настъпилите преди неговото издаване задължения. По този начин с акта се декларира, признава пораждането на задълженията на конкретния субект, с оглед на което издаването му се предшества от предварителен етап, чиято цел е да се установят фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото законосъобразно издаване. Във втората хипотеза фактическият състав, от който възниква публичноправното вземане, включва и издаването на индивидуален административен акт с конститутивно действие. В този случай властническото правомощие е насочено към пораждане на несъществувало до този момент вземане /напр. вземания за наложени санкции и глоби/. Когато публичноправно вземане се установява по специалния ред – чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти, за данък върху превозните средства и за такса за битови отпадъци са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК от първата категория - тяхното възникване не е обусловено от издаването на конститутивен административен акт. Обсъжданите вземания възникват при осъществяване на предвидените в закона материалноправни предпоставки. За данъците това са качеството на облагаем обект по чл. 10 ЗМДТ на съответния имот и по смисъла на чл. 52, т. 1 ЗМДТ на съответното превозно средство, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и на чл. 53 ЗМДТ на правния субект и правната връзка между тях. От значение за пораждане на задължението за такса битови отпадъци са качеството на задължено лице според чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, качеството на обект според чл. 63 ЗМДТ, наличието на правната връзка между субекта и обекта, по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата според чл. 62 ЗМДТ. Възникването и изпълнението на задълженията за заплащане на данъците върху недвижимите имоти, данъците върху превозните средства и таксите за битови отпадъци не са обвързани от издаването на нарочен акт от общинската администрация, който да подлежи на връчване на задълженото лице. Обстоятелството, че съгласно разпоредбите на чл. 23, чл. 54 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общинската администрация има задължение да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка и на таксата, няма правопораждащо значение за тези задължения и не ги прави изискуеми. Визираните актовете по чл. 23, чл. 54 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не са индивидуални административни актове за установяване на размера на задълженията. Те имат само уведомителен характер и целят улесняване на задължените лица. Това следва от императивната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, според която невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
По силата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, приложим на основание чл. 9б ЗМДТ и за таксите по този закон, установяването на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Препращането определя като приложима нормата на чл. 107 ДОПК, според чието съдържание, отнесено към разпоредбите на специалния ЗМДТ, в случаите, в които размерът на дължимия данък се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация /по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. – за новопостроени или придобити по друг начин имоти, съответно по действащата редакция на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ – за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ върху данъчната оценка на имота и в размер, определен от общинския съвет, в границите от 0, 1 до 4, 5 на хиляда/, той подлежи на внасяне в определения в съответния закон /в случая ЗМДТ/ срок. Съобразно предписанието на чл. 107, ал. 3, изр. 2 ДОПК нарочен акт за установяване на задължението се издава само при подадено искане на задълженото лице, с оглед гарантиране правото му на обжалване по административен ред, в случай че то не е съгласно с определения размер /ал. 4 на чл. 107 ДОПК/. При наличие на други хипотези – при констатация за несъответствие между декларираните данни и служебно известни такива на органа по приходите или когато не е подадена декларация, или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия /последната хипотеза е неотносима към случаите на задължения за местни данъци и такси поради тяхното естество/ законодателят е предвидил възможност, но не и задължение на органа по приходите, съответно общинската администрация да състави отделен акт за установяване на публичното задължение /чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК/.
Според регламентацията на процедурата по предявяване на вземания в производството по несъстоятелност – чл. 685 и сл. ТЗ и разпоредбата на чл. 164 ДОПК установяването на публично вземане с влязъл в сила акт е от значение за реда за приемане и необходимостта от предявяването му и за възможността за оспорването му по реда на ТЗ. По силата на чл. 687, ал. 2 ТЗ синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Съгласно последователната практика на ВКС, намерила израз в решение № 4 от 21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г., I т. о. и решение № 50181 от 03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г., I т. о., последната норма се отнася единствено до възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания. От установеното в разпоредбите на чл. 164, ал. 3 ДОПК, чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ следва, че НАП трябва да предяви в предвидените в посочените разпоредби срокове останалите публични вземания, чието удовлетворяване се иска в производството по несъстоятелност на длъжника, включително под условие. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, то не може да бъде оспорено по реда на ТЗ. Посочената забрана се отнася до възможността да се оспорва съществуването, основанието и размера на установеното с влезлия в сила акт публично вземане, но не и до възможността оспорването да се основава на нови, непреклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт факти, каквито са тези за погасяването по някой от способите по чл. 168 ДОПК – чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност и т. н./решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, I т. о./
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че не е необходимо публичните вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци към длъжника да са установени с влязъл в сила акт, за да бъдат предявени и приети в производството по несъстоятелност на длъжника и за да бъде установено съществуването им в производството по специалния иск по чл. 694 ТЗ.
По същество на касационната жалба:
Въззивният съд в противоречие с отговора на правния въпрос е счел, че спорните публични вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци, всички за 2019 г., следва да бъдат установени с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, за да бъдат приети в производството по несъстоятелност на длъжника и за да бъде установено съществуването им по предявения от НАП иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Основателни са касационните доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че в случая незаплатените публични задължения на длъжника, които са предявени от НАП пред съда по несъстоятелността, не са установени по предвидения в ДОПК ред, поради което следва да се признаят за несъществуващи в исковия процес по иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
По делото са установени релевантните за спора факти и обстоятелства и не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени процесуални действия, поради което настоящият състав на ВКС следва да разреши спора по същество.
В случая спорните публични вземания се отнасят за 2019 г. и са предявени въз основа на декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, подадени от длъжника „Ерато холдинг“ АД за собствените му недвижими имоти и МПС, които са приети като доказателства в настоящия исков процес. Посочените публични задължения са възникнали с осъществяване на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми /чл. 10 и 11 ЗМДТ - за данъка върху недвижимите имоти, чл. 62 – 64 ЗМДТ – за таксата битови отпадъци и чл. 52 – 54 ЗМДТ – за данъка върху превозните средства/, в размерите, установени в закона, като плащането им е следвало да бъде извършено в сроковете, предвидени в чл. 28, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 ЗМДТ. Както бе изяснено, с оглед законоустановеността им по основание, размер, субекти и срок за плащане, пораждането и изискуемостта на посочените задължения не е било предпоставено от изпращане на съобщение за дължимото на данъчно задълженото лице и от издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК за установяване на публичните вземания.
Правилна е основаната на представеното във въззивното производство решение № 53 Е-10-1 от 25.03.2021 г. на Директора на Общинска данъчна дирекция – [населено място], констатация на въззивния съд, че процесните вземания са били предмет на акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД76110155-1/05.02.2021 г., издаден от главен инспектор – орган по приходите в Общинска данъчна дирекция - [населено място] на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. Актът за установяване на публичните вземания обаче не е бил представен в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ, като от посоченото решение не може да бъде изведено конкретното съдържание на акта по чл. 107 ДОПК досежно установените с него размери на дължимите публични вземания. С представеното по делото решение на Директора на Общинска данъчна дирекция – [населено място], постановено при оспорването по административен ред на акта за установяване на публичните вземания, е уважена частично жалбата на синдика на длъжника в несъстоятелност и е изменен актът за установяване на задълженията на „Ерато холдинг“ АД /н./, като от установените публични задължения на дружеството са изключени задълженията за данъци върху недвижимите имоти и за такси битови отпадъци за 2019 г – 2020 г., ведно с лихва за просрочие, за имотите с партидни №№ 126061958009, 126061958013, 126061958014, 126061958015 и 126061958019. Решението е мотивирано по отношение на първия имот, представляващ нежилищен обект „котелно помещение“ с РЗП от 119 кв. м. в сграда с административен адрес [населено място], [улица], с възприемане на направеното и в настоящия процес възражение от синдика на длъжника, че „Ерато холдинг“ АД е продало собствените си самостоятелни обекти в сградата – апартаменти и гаражи ведно с идеалните части от правото на собственост върху поземления имот, а посоченият обект представлява обща част на етажната собственост, съответно не следва да бъде облаган с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Досежно имотите с партидни №№ 126061958013, 126061958014, 126061958015 е отразено, че след справка се установява, че представляват земеделски земи, съответно не подлежат на деклариране и облагане по ЗМДТ. По отношение на имот с партиден № 126061958019 е установено, че същият е представлявал земя от 5006 кв. м. и производствен обект от 52 кв. м., като „Ерато холдинг“ АД се е разпоредило със земята на 16.04.2018 г., а сграда с площ от 52 кв. м. не съществува по легитимиращия дружеството нотариален акт. В решението е отразено, че партидите на посочените имоти за облагане по ЗМДТ са закрити. В обсъдената част – за отмяна на акта за установяване на задълженията по ЗМДТ по отношение на описаните с партидни номера недвижими имоти решението на Директора на Общинска данъчна администрация не подлежи на обжалване пред съда /чл. 156, ал. 1 вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК/, съответно е влязло в сила. С него с обвързваща страните в настоящия процес сила е разрешен въпросът дали длъжникът в несъстоятелност дължи данъци за недвижимите имоти и такси битови отпадъци за 2019 г. за посочените имоти, като тази сила следва да бъде зачетена в настоящото производство по иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
По изложените съображения следва да се приеме, че длъжникът в несъстоятелност дължи данъци за недвижимите имоти и такси битови отпадъци за 2019 г. за останалите декларирани от него като собствени имоти, а именно за имотите партидни №№ 126061958011, 126061958012, 7611018552, [ЕГН] и Ж2710, които съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съответстващо напълно на представените с исковата молба справки, са в размер съответно на 12 333, 18 лв. и 18 107, 43 лв. По безспорен начин със същото заключение се установява и размерът на дължимия данък по чл. 54 ЗМДТ за декларираните собствени на длъжника три моторни превозни средства, който възлиза на общата сума от 203, 60 лв.
Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно в допуснатата до касация част. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на публични вземания към „Ерато холдинг“ АД /н./ за данъци върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозните средства за 2019 г., дължими от дружеството за притежаваните от него имоти и моторни превозни средства, декларирани с декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, е отхвърлен за сумата от 30 644, 21 лв., и ВКС следва да постанови решение по същество, с което да бъде признато съществуването на тези публични задължения на длъжника в несъстоятелност. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 644, 21 лв. до 33 836, 11 лв. въззивният акт трябва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК на НАП следва да се присъдят допълнително /при съобразяване въззивното решение/ разноски за първоинстанционното производство в размер на 469, 50 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 166, 73 лв. за въззивното производство, като и юрисконсултско възнаграждение в размер на 182 лв. за настоящото производство.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът по касация „Ерато холдинг“ АД /н./ следва да бъде осъден да заплати на ВКС дължимата държавна такса за трите инстанции в размер на 642, 88 лв., която да се събере от масата на несъстоятелността на „Ерато холдинг“ АД.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 385 от 15.11.2023 г. по в. т. д. № 710/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260031 от 8.07.2022 г. по т. д. № 209/2020 г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите, [населено място] срещу „Ерато холдинг“ АД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на публични вземания към „Ерато холдинг“ АД /н./ за данъци върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозните средства за 2019 г., дължими от дружеството за притежаваните от него имоти и моторни превозни средства, декларирани с декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, за сумата от 30 644, 21 лв., като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по иска предявен от Национална агенция по приходите срещу „Е. Х. АД /н./ съществуването на публични вземания към „Ерато холдинг“ АД /н./ за данъци върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозните средства за 2019 г., дължими от дружеството за собствените му имоти и моторни превозни средства, декларирани с декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, възлизащи на общата сума от 30 644, 21 лв./тридесет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинка/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385 от 15.11.2023 г. по в. т. д. № 710/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от Национална агенция по приходите срещу „Ерато холдинг“ АД /н./, за признаване за установено съществуването на публични вземания към „Ерато холдинг“ АД /н./ за данъци върху недвижими имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозни средства за 2019 г., дължими от дружеството за собствените му имоти и моторни превозни средства, декларирани с декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, е отхвърлен за разликата над 30 644, 21 лв. до 33 836, 11 лв.
ОСЪЖДА „Ерато холдинг“ АД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Национална агенция по приходите, [населено място] разноски за производството пред първата инстанция в размер на 469, 50 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/, юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 166, 73 лв. /сто шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 182 лв. /сто осемдесет и два лева/
ОСЪЖДА „Ерато холдинг“ АД /н./ ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 642, 88 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.