Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: Е. Д. Р. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 10741 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника юрисконсулт Т. В., против решение № 640/10.10.2022 г., постановено по адм. д. № 442/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено издаденото от него уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/5519 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени съображения иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се потвърди като законосъобразен оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касация - Ж. И., чрез адвокат М. С. в представен писмен отговор и нарочна молба оспорва жалбата, пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на Административен съд Хасково. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било уведомително писмо изх.№ 02-260-6500/5519 от 30.03.2021 г., с което Ж. И. е уведомена за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2018. Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място, на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК.

В таблица 1 са посочени всяка схема/мярка, исканата сума по тях, намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума. Под нея е дадено описание на съдържащите са колони и ставки. В таблицата са заложени следните размери суми по всяка от схемите: Подмярка 13.2/НР 2 - искана сума - 7411.5, оторизирана сума - 6691.79, СЕПП - искана сума - 11675.29, оторизирана сума - 10405.31, СПП - искана сума - 4126.5, оторизирана сума - 4068.24; СПК - искана сума - 283.49, оторизирана сума - 191.23, СЗ (основна) - искана сума - 24926.37, оторизирана сума - 19548.7, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - искана сума - 7327.41, оторизирана сума - 6823.09, Възстановяване от ФД - искана сума - 523, оторизирана сума - 523.

В поясненията към колона 3 на таблица 1 по отношение на извършените намаленията е записано, че те се налагат: 1. След извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление-проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. Когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № от 27.09.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. Наложени ставки на корекция (финансова дисциплина), определени съгласно чл. 26 от Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8, nap. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013; 4. Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент ЕС 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; 5. Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. В таблица 2 от уведомителното писмо са отразени извършените плащания, като под таблицата е посочено какво съдържа всяка една от колоните.

За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви. В него не са изложени фактически и правни основания за издаването му, в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е описал съдържанието на оспореното уведомително писмо и въз основа на него е установил, че не са конкретизирани площите по отношение на които се налагат намаленията и кои изисквания са нарушени.

Решението е правилно.

Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в уведомително писмо бланкетно е описано, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място, като не са посочени засегнатите площи и причините поради които същите са недопустими за подпомагане. От текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за извършените намаления на исканите суми по отделните мерки и постановения частичен отказ за финансово подпомагане, не е извършено и препращане към документи от които това може да бъде установено, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице основание за отмяна на уведомителното писмо.

В поясненията към колона 3 на таблица 1 са посочени пет хипотези за намаляване на субсидията, но не е установено коя от тях е приложима. Освен това органът е посочил размерите на исканите суми по схемите, намаленията и оторизираните суми, но не е посочил какво налага извършеното намаление. Приложение не може да намери и разрешението дадено в тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, че мотивите могат да се съдържат в други документи от преписката, първо защото процесното писмо не препраща към такива документи и второ, в резултатите от проверките на място и докладите са изложени само схематично фактите установени при извършването им, т. е. има частично фактически, но не и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Неоснователно е възражението на касатора свързано с цялостната отмяна на уведомителното писмо, а не само в частта му касаеща отказа за изплащане на субсидии по съответните схеми. Административен съд Хасково правилно е приел за допустима жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт в цялост и е постановил пълната му отмяна, защото същата се налага именно заради липсата на мотиви на акта от която изхожда и невъзможността да се установят както размерите на оторозираните суми, така и на намаленията. Следва да се има предвид, че освен отмяната първоинстанционият съд е постановил и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, при която той ще може да прецизира както намаленията, така и уважените размери на субсидиите, като най-същественото е, че има възможност да изложи фактическите и правните основания, които ги налагат.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева, за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер, който не е прекомерен спрямо минималния от 1200лв., посочен в разпоредбата на чл. 9, ал. 3, от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 2022г.), настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 640/10.10.2022 г., постановено по адм. д. № 442/2021 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Ж. И., сумата от 1000 (хиляда) лева за направени пред касационната инстанция разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ