Върховният административен съд на Р. Б. - - Шесто отделение, , в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 11201 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 1080 от 10.10.2022 г. по административно дело № 1032/2022 г. Административен съд - Бургас е: 1) отменил решение № 1040-02-23/2 от 18.05.2022 г. на директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) – Бургас и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-02-01048394 от 14.12.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ – Бургас, с което е разпоредено внасянето на сумите по ревизионен акт за начет № РА-5-02-01042358/02.12.2021 г. в размер общо на 19260.26 лв., от които 16460.40 лв. главница и 2799.86 лв. лихва: 2) осъдил ТП на НОИ – Бургас да заплати на „Промстрои“ ООД сумата от 450 лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Бургас. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд. Касаторът претендира и присъждане направените разноски за плащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай, че ответникът предяви претенция за присъждане на разноски, прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на платения адвокатски хонорар.

Ответникът „Промстрой” ООД, [ЕИК], действащ чрез повереника адвокат Астакова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна и изразява становище за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Моли решението на съда да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да се отхвърли. Възвежда претенция за присъждане на направените деловодни разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване и неправилност поради нарушение на материалния закон на първоинстанционния съдебен акт, за който предлага да бъде отменен и делото да се реши по същество.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

На 29.08.2012 г. К. С. е вписан като управител и съдружник в „Промстрой“ ООД. На 15.10.2019 г. като управител е вписан З. Ц., а К. С. остава само съдружник и няма статута на вписан управител на търговското дружество. Въпреки това дружеството продължава да подава данни за него в Регистъра на осигурените лица с код за вид осигурен „10“ – управител по договор за управление и контрол и след датата на отписването на лицето като управител. Във основа на подадени удостоверения от осигурителя „Промстрой“ ООД от фондовете на ДОО на К. С. за периода 15.10.2019 г. – 27.03.2021 г. са изплатени парични обезщетения в общ размер от 16460.40 лв. за раждане на дете по чл. 50, ал. 7 от КСО след навършване на 6 месечна възраст на детето до остатъка от 410 календарни дни, считано от 15.10.2019 г., и за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, считано от 19.03.2020 г. При извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Бургас при началото на ревизията – 21.10.2021 г., в регистър „трудови договори“ липсват данни за сключен трудов договор между „Промстрой“ ООД и К. С. от или след датата на отписването му като управител. По инициатива на дружеството и с предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас е изпратено уведомление до компетентната ТД на НАП за сключен на 15.10.2019 г. трудов договор между „Промстрой“ ООД и К. С., като от същата дата физическото лице е в отпуск за отглеждане на дете и няма нито един отработен ден по това трудово правоотношение. Ревизията на „Промстрой“ ООД е приключила със съставяне на акт за начет на 02.12.2021 г., защото е прието, че К. С. не е осигурено лице, съответно неоснователно са му изплатени недължими обезщетения поради некоректно подадени данни от осигурителя. Последвало е издаването на 14.12.2021 г. на процесното разпореждане за събиране на сумите по акта за начет, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 18.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас.

За да отмени последното, съдът е приел, че след като към 15.10.2019 г. след настъпване на социалния риск „майчинство“ Стоев е имал осигурителен стаж от 12 месеца като осигурен за общо заболяване и майчинство, за него като баща е възникнало правото на парично обезщетение за разрешения му и ползван отпуск след раждане и навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, както и за отпуска за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст. Доколкото по делото не е спорно наличието на основание за ползване на тези отпуски, които се зачитат за осигурителен стаж, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО, а лицето има качеството на осигурено лице по смисъла на 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО с право на парични плащания от ДОО, правомерно са били начислени, изтеглени и изплатени суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за раждане и за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст на Стоев.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяния от касатора порок, съществуването на който обуславя наличието на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.

Бургаският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен краен извод за материална незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане, който в контекста на приложимата за случая нормативна уредба на теглене на паричните обезщетения от осигурителя и института на паричното обезщетение за раждане на дете по чл. 50, ал. 7 от КСО след навършване на 6 месечна възраст на детето до остатъка от 410 календарни дни, и за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 53 от КСО, не се възприема от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с относимите за казуса материалноправни разпоредби.

От правна страна първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, че решението на директора на ТП на НОИ е издадено от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО орган, в законоустановената писмена форма, съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване, при което не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да уважи обаче жалбата на дружеството, с която е бил сезиран, съдът е извел погрешен краен извод, че оспореното пред него решение, с което е потвърдено процесното разпореждане, е издадено при неправилно приложение на материалноправните норми. Този извод на съда е в противоречие с приложимия за казуса материален закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Осигуряването на К. С., при хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е прекратено на датата, от която същият е престанал да извършва трудова дейност като управител на дружеството. Затова всички подадени до НОИ данни за лицето с вид осигурен „10“, декларация обр. 1, след тази дата, са без основание. Твърдението, че по сключения договор от 15.10.2019 г. между Стоев и дружеството, лицето е упражнявало трудова дейност на длъжност „директор връзки с обществеността“ е опровергано в производството пред първоинстанционния съд, защото не е подкрепено с доказателства за реално извършвана трудова дейност в изпълнение на функционалните задължения на длъжността, която лицето упражнява. Данните за Стоев, подадени в Регистъра на осигурените лица, сочат на неправилното им подаване по код за вид осигурен „10“, който е за управител по договор за управление и контрол, въпреки заличаване на данни за управител в Търговския регистър. Тези данни неправилно са подавани за период от 15.10.2019 г. до 04.04.2021 г., както е установено при извършената проверка от контролен орган на НОИ. За да получава обезщетение за отглеждане на малко дете, към датата на възникване на основанието следва да е налице ново възникнало осигурително отношение и по това правоотношение следва да бъдат заявявани и данни пред НОИ, каквито в настоящия случай не са налице.

Въпреки сключеният трудов договор не се установява извършването на действия от Стоев по изпълнението му. Поради това не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на „осигурено лице“ по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която разпоредба "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето, което упражнява трудова дейност. Следователно не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение, за да възникне право да получава осигурителни плащания. Предвид липсата на идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение, за Стоев не е възникнало осигуряване, тъй като лицето не е започнало да упражнява трудова дейност.

За да има право едно лице на обезщетение по чл. 50, ал. 7 или по чл. 53 от КСО, то трябва да е осигурено. В конкретния случай К. С. не е осигурено лице към деня на настъпване на осигурителния риск, защото осигуряването му е прекратено с отписването му като управител на дружеството, а за да възникне осигурително правоотношение по сключения впоследствие трудов договор, както бе посочено и по-горе, е необходимо да бъде изпълнено изискването на чл. 10 от КСО да извършва трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване. От 15.10.2019 г. същият се намира в отпуск по майчинство, няма отработен ден, за който да се дължат осигурителни вноски и съответно няма възникнало право на парични обезщетения от фондовете на ДОО. След като не е започнал трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, за него не е възникнало осигуряване съгласно чл. 10 от КСО, и той към момента на възникване на осигурителния риск „майчинство” няма качеството на „осигурено лице” по смисъла на легалната дефиниция, дадена от законодателя с 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Първото условие, за да възникне право на месечно обезщетение от ДОО за времето на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, е към момента на отпускането му и през периода на плащането му лицето да е осигурено за риска „майчинство”, който предполага съществуването на осигурително правоотношение, включващо задължение за осигуряване, което възниква от деня, в който лицето започва трудова дейност. При невъзникнало осигурително правоотношение и отсъствие на качеството „осигурено лице” за Стоев не е възникнало правото по чл. 50, ал. 7 и по чл. 53 от КСО да получава парични обезщетения.

С подаването на некоректна информация „Промстрой“ ООД е станал причина за изплащане на парични обезщетения на К. С., с което е нанесена щета на ДОО и поради това дружеството в съответствие с приложимия материален закон е било задължено да ги възстанови в бюджета на ДОО с лихва. В изпълнение на правомощията си по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и при спазване на дължимата административнопроизводствена процедура контролен орган на ТП на НОИ – Бургас е съставил на дружеството ревизионен акт за начет за причинените от търговеца щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Това е обусловило правомощието по чл. 110, ал. 3 от КСО на ръководителя на контрола по разходите на ДОО да издаде процесното разпореждане за връщане от осигурителя в бюджета на Държавното обществено осигуряване на неправилно изплатената на наетото от него, но неосигурено лице сума ведно с дължимата съгласно чл. 113 от КСО лихва, и съответно правилно горестоящият административен орган - директорът на ТП на НОИ, е потвърдил това разпореждане при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО.

От горното явства, че при постановяване на атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт съдът не е приложил правилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителните органи, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на „Промстрой” ООД се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а искането на касатора за присъждане на понесените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, в полза на ТП на НОИ - Бургас следва да се присъди сумата общо от 400 лв., от която 200 лв. за заплатената по касационното оспорване държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева (по 100 лв. за инстанция), платими от дружеството, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1080 от 10.10.2022 г., постановено по административно дело № 1032/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Промстрой” ООД, [ЕИК], срещу решение № 1040-02-23/2 от 18.05.2022 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-02-01048394 от 14.12.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас.

ОСЪЖДА „Промстрой“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Камено, обл. Бургас, [улица], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Бургас, адрес: гр. Бургас, [улица], сумата от 400 (четиристотин) лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА