Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 11804 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. М. М., срещу Решение № 6116/24.10.2022 г., постановено по адм. дело № 2195/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта с която по жалба на Т. М. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22220520007998-091-001/03.12.2021 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден с Решение № 292/21.02.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира неправилност на извода на съда, според който лицето е доказало началната разполагаема сума. Оспорва и мотивите на решаващата инстанция досежно липсата на явно и съществено превишение на разходите над приходите. Моли за отмяна на решението в атакуваната му част и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Т. М., чрез пълномощника адв. А. А., в молба с характер на становище, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22220520007998-091-001/03.12.2021 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден с Решение № 292/21.02.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Т. М. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014 г. – 296,95 лв. главница и 198,77 лв. лихви; за 2015 г. – 581,39 лв. главница и 329,98 лв. лихви; за 2016 г. – 190,78 лв. главница и 88,93 лв. лихви; за 2017 г. – 4 111,67 лв. главница и 1 499,74 лв. лихви и за 2018 г. – 6 233,63 лв. главница и 1 641,65 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител на „Астон“ ЕООД, като извършваната от дружеството дейност е фризьорски салон и магазин за алкохол и цигари. Лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, не е получавала доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения от управляваното от нея дружество или от други източници. За всяка от ревизираните години Мечева е дала обяснения, че годишният ѝ доход се равнява на 5 820 лв., формирани от месечна издръжка в размер на 400 лв. от бившия ѝ съпруг и 85 лв. месечно помощи за деца. Декларираните разходи за живот месечно са в размер на 1 250 лв. Констатирано е наличие на несъответствие между получаваните от лицето доходи и извършените разходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е дало основание на приходните органи да проведат ревизията по особения ред. След извършена съпоставка за 2014 г. е установено превишение на разходите над приходите с 2 969,45 лв., като посочената сума е приета за данъчна основа, подлежаща на облагане, върху която е определен данък в посочения по-горе размер на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Аналогично, за 2015 г. е констатирано превишение на разходите в размер на 5 813,90 лв.; за 2016 г. – 1 907,80 лв.; за 2017 г. – 41 202,54 лв. За 2018 г. не е констатирано несъответствие, но е установено, че лицето е реализирало доход от продажба на недвижим имот в размер на 69 262,52 лв., който е облагаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. Като неоснователни са приети твърдения за налична разполагаема сума в брой към началото на ревизираните периоди в размер на 60 500 лв., която е формирана от продажба на недвижими имоти, тъй като сделките са сключени предимно през 2002 г. и 2003 г., което е повече от 10 години преди ревизирания период. От лицето не са представени документи, от които да се установи за какви суми са продадени имотите, дали са били собственост само на Мечева или са съсобствени, не са представени нотариални актове, нито документи за начина на разплащане. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за частична материална незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Според решаващата съдебна инстанция установеното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не се явява съществено. Отделно, съда се е мотивирал, че приходните органи е следвало да признаят декларираните разполагаеми средства в размер на 60 500 лв., тъй като се касае за физическо лице, което няма задължение да води счетоводство, като са представени доказателства за получените приходи от сделките. Жалбата на Мечева срещу ревизионния акт в частта, с която на лицето са определени задължения за 2018 г., е отхвърлена, като решението в тази му част е влязло в сила.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно в оспорваната му част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Спорният по делото въпрос се свежда до фактическата преценка дали ревизираното лице е разполагало със сума в размер на 60 500 лв., получени в резултат на извършени сделки с недвижими имоти. В тази насока съдът е изложил изцяло бланкетни мотиви, според които от представените по делото доказателства следва да се приеме, че началната разполагаема сума към 01.01.2014 г. на Мечева е в твърдения от нея размер – 60 500 лв., възприемайки безкритично твърденията на страната. В нарушение на съдопроизводствените правила решаващата инстанция не е извършила анализ на представените доказателства – справки от Агенция по вписванията за извършени от Мечева и съпругът ѝ сделки, нотариални актове за покупко-продажба, постановления за възлагане, предварителен договор за покупко-продажба, договор за доброволна делба. Не са коментирани обстоятелствата около продажбата на недвижимите имоти, като например дали същите са били в съсобственост, налични ли са доказателства, от които може да бъде прието за установено каква част от продажната цена е получена от Мечева и възможно ли е било лицето да разполага със сума в размер на 60 500 лв., при положение че са извършвани последващи придобивания на недвижими имоти. Също така не е съобразена отдалечеността във времето на част от сделките спрямо ревизираните години, като съдът е следвало да изложи мотиви защо приема, че лицето е разполагало с твърдените средства. Не на последно място, с възражение на лицето срещу ревизионния доклад и с жалбите срещу ревизионния акт до горестоящия орган и до съда, са изброени 11 конкретни имота, от които именно се твърди, че Мечева е притежавала сума в посочения размер, като съдът не е проверил дали по делото са представени доказателства за продажбата на всеки от имотите и на каква продажна цена е станало това.

Съответно, като не обсъдил и установил относимите по делото факти, съдът е постановил необоснован съдебен акт, което препятства настоящата касационна инстанция да извърши проверка на правилността му и би лишило страните от една съдебна инстанция. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено в оспорваната част, а делото – върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. При новото разглеждане на спора, съдът следва да изложи мотиви относно това дали ревизираното лице е разполагало със сума в размер на 60 500 лв., получени в резултат на разпоредителни сделки, към 01.01.2014 г., съобразно дадените с настоящото решение указания. В зависимост от това, съдът трябва да прецени и дали е налице превишение на извършените разходи спрямо получените приходи за всеки от ревизираните периоди, като едва тогава извърши преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред. При необходимост съдът може да назначи съдебно-счетоводна експертиза.

При този резултата по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6116/24.10.2022 г., постановено по адм. дело № 2195/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в оспорваната му част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд в тази част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ