Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 295/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Обединение „Мега ТРП 2024“ с адрес гр. София чрез процесуален представител адвокат Н. С. срещу решение № 1264 от 28.11.2024 година, постановено по преписка № КЗК-955 от 31.10.2024 година на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставена без уважение жалбата на Обединение "Мега ТРП 2024" срещу решение № D37895190 от 10.10.2024 г. на члена на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-02-17-3866/18.09.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез договаряне без предварително обявление, с предмет: "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на северозападен район, за ОПУ Враца", открита с решение № F574179 от 30.08.2024 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00044-2024-0048 и са възложени разноски.

Касаторът твърди неправилност на решението на Комисията поради нарушения на материалния закон и необоснованост– касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Излагат се доводи за неправилно тълкуване и липса на такова на приложимите правни норми, както и липса на преценка на представените доказателства за предприети мерки за надеждност. Иска се решението на КЗК да бъде отменено, а преписката - върната на възложителя за ново разглеждане на представените мерки за надеждност. Претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – член на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Северозапад 2024[Фирма 6], в представено по делото писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба предвид липсата на касационни основания, налагащи отмяна на оспореното решение.

Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на Обединение "Мега ТРП 2024" срещу решение № D37895190 от 10.10.2024 г. на члена на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), упълномощен със заповед № РД-02-17-3866/18.09.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварително обявление, с предмет: "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Северозападен район, за ОПУ Враца", открита с решение № F574179 от 30.08.2024 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00044-2024-0048. С обжалваното решение Обединение "Мега ТРП 2024" с участници „ИСА 2000“ ЕООД и „Мегаинвест - холд” ЕООД е отстранено на основание чл.107, т.1 от ЗОП и чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП, във връзка с раздел III, т.2, подт.2.1, бул. първи от покана №53-00-13572 от 30.08.2024г.

Комисията за защита на конкуренцията е разгледала подробно оплакванията на жалбоподателя и е приела, че законосъобразно дружеството-жалбоподател е отстранено на посоченото основание. С. К. отразеното в протокола от дейността на комисията на възложителя и в обжалваното решение, сочи, че представените от жалбоподателя документи за удостоверяване на предприети мерки за надеждност, са взети предвид и са обсъдени, при което е съобразено, че в случая се касае за системни нарушения на трудовото законодателство. Поради това КЗК е приела, че изводите на възложителя за наличието на основание за отстраняване на Обединение "Мега ТРП 2024" са обосновани и аргументирани. Счетено е, че в случая хипотезата на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП е приложима, но същата не е надлежно доказана от участника в процедурата. Последният извод на КЗК е напълно необоснован и голословен.

Установените от КЗК факти, относими към оплакванията в касационната жалба, са следните: Обединение "Мега ТРП 2024" е подало оферта за участие в процесната процедура по възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварително обявление. Съобразно представеното споразумение за обединение от 16.09.2024г., съдружници в обединението са "ИСА 2000" и "Мегаинвест-холд" ЕООД.

В ЕЕДОП, подаден от "Мегаинвест-холд" ЕООД - съдружник в обединението, в Част III "Основания за изключване", Раздел В: "Основания, свързани с несъстоятелност, конфликти на интереси или професионално нарушение" е декларирано наличието на основание за отстраняване, а именно извършени нарушения на чл.62, ал.1 от КТ, установени със следните наказателни постановления: № 01-2200504/29.03.2023г., влязло в сила на 13.05.2023 г.; № 19-001229/18.06.2021 г., влязло в сила на 12.04.2023 г.; № 19-001230/18.06.2021 г., влязло в сила на 21.04.2023 г. и № 19-001228/18.06.2021 г., влязло в сила на 25.04.2023 г. Дружеството е декларирало, че са предприети вътрешноорганизационни мерки във връзка с процедурата по назначаване на нови работници и служители на трудов договор, определени са отговорни длъжностни лица, на които са вменени както оперативни задължения, така и контролно-надзорни функции за изпълнение на предприетите мерки за надеждност.

Към офертата на Обединение "Мега ТРП 2024" са приложени писмо № 23046469 от 10.05.2024 г., издадено от ИА "Главна инспекция по труда"; заповед № 036 от 05.04.2023 г. на управителя на "Мегаинвест-холд" ЕООД; Процедура за назначаване на работници и служители на трудов договор от 05.04.2023 г., одобрена от управителя на "Мегаинвест-холд" ЕООД, Длъжностна характеристика за длъжност "Специалист", както и цитираните по-горе наказателни постановления, актовете за установяване на административно нарушение, въз основа на които са издадени тези наказателни постановления, както и доказателства за заплащането на наложените с тях имуществени санкции.

Съгласно отразеното в протокол № 1.2, назначената от възложителя комисия е обсъдила посоченото от участника в обединението основание за отстраняване, предложените от него мерки за надеждност и представените по делото доказателства. Приела е, че обстоятелството, че участникът е платил имуществената санкция по издадените наказателни постановления не означава, че е изплатил обезщетение за вреди от нарушението, поради което чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗОП е неприложим. Според комисията на възложителя, разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП също не може да намери приложение при издадените наказателни постановления за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като от страна на контролните органи, а в последствие и от органа, наложил санкция, не са предприемани действия по издаване на конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения, а това от своя страна изключва възможността за установяване на надеждност и на това правно основание. Комисията е приела, че при наличието на данни за извършено и санкционирано от държавата нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което е основание за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗОП, не е предвидена възможност за доказване на надеждност. Комисията е счела, че в чл. 54, ал. 1 от ЗОП са изброени хипотезите, при наличието на които следва задължително отстраняване на участника от поръчката, като само за част от тях е предвидена възможността за представяне на доказателства, които да дадат основание на комисията да пренебрегне въведеното ограничение.

Поради това комисията е предложила отстраняването на участника от процедурата на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП и чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП.

Мотивите на комисията са изцяло възприети и от възложителя, поради което с решение № D37895190 от 10.10.2024г. участникът е отстранен.

КЗК е приела, че разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗОП е приложима и по отношение на хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП, съгласно която възложителят отстранява от участие в процедурата кандидат или участник, когато е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 62 от КТ и единственото изключение от възможността да се представят мерки за доказване на надеждност, е регламентирано в чл. 56, ал. 5 от ЗОП. Преценено е, че по отношение участника в обединението "Мегаинвест-холд" ЕООД няма издаден акт или произнесена присъда с наложено наказание лишаване от правото му да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки, поради което той може да се възползва от възможността да представи доказателства, че са предприети мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване.

Този извод на КЗК е правилен и изцяло съответства на материалноправните разпоредби. Действително съобразно действащото законодателство, възможността за доказване на предприети мерки за надеждност и приемането им от възложителя е дадена както по отношение на задължителните, така и за незадължителните основания за отстраняване. Единственото изключение, което е въведено в чл. 56, ал. 5 от ЗОП, визира невъзможността за установяване на надеждност за кандидат или участник, лишен с влязла в сила присъда или акт на друг орган от право да участва във възлагателни процедури или концесии. Ето защо установените с влязло в сила наказателно постановление нарушения на чл.62 от КТ представлява задължително основание за отстраняване от процедурата по смисъла на чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП, спрямо което е приложима възможността за установяване на мерки за надеждност. Мерките за надеждност са разписани в чл. 56, ал. 1, т. 1-4 от ЗОП, но следва да се изтъкне, че те се прилагат самостоятелно и с оглед конкретната фактическа обстановка във всеки конкретен случай. Спрямо нарушенията по чл.62 от КТ са неприложими мерките по чл.56, ал.1, т.1 и 4, доколкото те касаят други хипотези на основания за отстраняване. По отношение на мярката по чл.56, ал.1, т.2 от ЗОП следва да се съобрази обстоятелството, че нарушението по чл.62 от КТ е формално, а не резултатно, поради което настъпването на вредни последици не е съставомерен елемент. Действително т.2 визира обезщетяването на всички вреди, настъпили в резултат от извършеното от него престъпление или нарушение, но в конкретната хипотеза настъпването на такива вредни последици не е установено, за да се доказва тяхното обезщетяване. Ето защо в настоящата хипотеза приложимите мерки за надеждност са тези по чл.56, ал.1, т.3 от ЗОП.

С оглед на изложеното КЗК правилно е преценила, че неправилно и в противоречие с материалния закон както комисията по чл.103 от ЗОП, така и възложителят са счели, че в хипотезата на извършено и санкционирано от държавата нарушение по чл. 62 от КТ не е предвидена възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 54 от ЗОП.

Правилно КЗК не е възприела и доводите на възложителя за неприложимост на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП, и е преценила, че комисията за провеждане на процедурата неправилно е обвързала приложимостта на мярката единствено със случаите, в които контролните органи, респ. наказващият орган, са предприели действия по издаване на конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Цитираната норма на ЗОП предоставя възможност на участника да докаже, че е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения и не обвързва тази възможност с наличието или липсата на задължителни предписания, дадени от компетентните за това органи.

Но КЗК е направила напълно необоснован и произволен извод, че възложителят е взел предвид представените от жалбоподателя документи за удостоверяване на предприети мерки за надеждност, отчел е тежестта на нарушенията, тяхната системност по смисъла на КТ, но е преценил, че с оглед защита на публичния интерес следва да приложи императивната разпоредба, повеляваща отстраняване на участника. В протокол № 1.2, отразяващ работата на комисията на възложителя, липсват каквито и да било мотиви в тази насока. Мотивите на комисията на възложителя, изложени по-горе, са свързани изцяло с приложимостта на чл.56 от ЗОП към основанието за отстраняване по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП и в тях липсват каквито и да било констатации по отношение на тежестта на нарушенията, тяхната системност и други подобни. Липсват и констатации дали предприетите мерки са постигнали визираната от закона цел, напротив, както се изтъкна и по - горе, комисията е счела, че в конкретната хипотеза участникът не може да се позове на прилагането на мерки за надеждност, за да осуети отстраняването си от процедурата.

Безспорно е, че предприетите организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови нарушения във връзка с наемането на работници в дружеството, представляват мерки по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Установено е че, тези мерки са предприети след издаването на описаните в ЕЕДОП наказателни постановления и след предприемането им дружеството не е санкционирано за други нарушения от този вид. Ето защо следва да се приеме, че изискваната от закона цел - да се предотвратят нови нарушения, е постигната. В нарушение на закона както помощният орган на възложителя, така и самият възложител не са обсъдили по същество дали представените от дружеството доказателства за предприетите мерки са постигнали целта си и гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване.

По изложените съображения решението на КЗК се явява необосновано и следва да бъде отменено.

Съобразно представените в съдебно заседание доказателства, с определение № 1228/14.11.2024г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-955/31.10.2024г., оставено в сила с определение № 13441/10.12.2024г. по административно дело № 11613/2024г. на Върховния административен съд, КЗК е допуснала предварително изпълнение на решение № D37895190 от 10.10.2024 г. на члена на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В резултат на допуснатото предварително изпълнение и на основание чл. 205, ал.1 от ЗОП възложителят е сключил договор № РД-38-2/16.01.2025г. за възлагане на обществената поръчка с предмет „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на северозападен район, за ОПУ-Враца“.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл.215, ал.5 от ЗОП. Ето защо след отмяна на атакуваното решение на КЗК, следва да бъде установена незаконосъобразност на обжалваното пред нея решение на възложителя за избор на изпълнител в проведената процедура, тъй като допуснатото от помощния орган на възложителя нарушение е съществено и обуславя незаконосъобразността на крайния акт на възложителя, с който обединението е отстранено от участие в процедурата. Преписката следва да бъде върната на Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по реда на чл.215, ал.5 от ЗОП.

Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и доказана в пълния си размер. Съобразно представения списък същите възлизат на 5500 лева, от които 4500 лева платена държавна такса, а 1000 лева - адвокатско възнаграждение, чието плащане в брой се установява от представения към списъка договор за правна помощ.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1264 от 28.11.2024 година на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-955 от 31.10.2024 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

УСТАНОВЯВА незаконосъобразността на решение № D37895190 от 10.10.2024 г. на члена на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

ВРЪЩА преписката на Комисията за защита на конкуренцията за налагане на санкция по реда на чл. 215, ал. 5 ЗОП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Обединение "Мега ТРП 2024", със съдружници в обединението [Фирма 4], с ЕИК 831040520 и "Мегаинвест-холд" ЕООД, с ЕИК 109514979, съдебни разноски в размер на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА