О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 2562 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. К. Г., чрез адв.Х. Б. срещу решение № 19/23.03.2021 г. по в. гр. дело № 102/2021 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260037/31.12.2020 г. по гр. дело № 171/2020 г. на Луковитския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. К. Г. срещу „Балкански център Дипломат” О. населено място искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа в размер на 6000 лв. за времето от 15.04.2020 г. до 15.10.2020 г., както и предявеният иск по чл.128,т.2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 95.61 лв. остатък от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., както и сумата от 500 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба до изплащането. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се уважат.
В изложението са формулирани въпросите:1. Разпоредбата на чл.174 КТ задължава ли работодателят да разреши ползването на полагащия се платен годишен отпуск на работничка или служителка, която е майка на дете, ненавършило седем години? 2. Има ли право работодателят да откаже ползването на полагащия се платен годишен отпуск на работничка или служителка, която е майка на дете ненавършило седем години? 3. В конкретния казус с оглед събраните доказателства приложима ли е разпоредбата на чл.174 КТ, както и дали работодателят на К. Г. е имал законовото основание да откаже ползването от К. Г. на полагащата й се платена годишна отпуска за периода от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г. 4. Задължен ли е работодателят да уведоми работника или служителя, ако работодателят е решил да откаже ползването от работника или служителя на полагащата му се платена годишна отпуска? 5. Задължен ли е работодателят да изложи пред работника или служителя съображенията и причините, поради които е решил да откаже ползването от страна на работника или служителя на полагащата му се платена годишна отпуска? 6. Допуснато ли е нарушение на разпоредбата на чл.174 ГПК ако съдът не уважи искането на една от страните по делото за извършване на основание чл.174 ГПК на очна ставка между свидетели, чиито показания се различават съществено и си противоречат за обстоятелства и факти, които са от съществено значение за изясняване на обективната истина по делото и съответно правилното решение на случая, както и налице ли е съществено процесуално нарушение? 7. В конкретния казус допуснато ли е нарушение на разпоредбата на чл.174 ГПК след като съдът не уважи направеното искане от К. Г. и нейния процесуален представител на основание чл.174 ГПК да бъде извършена очна ставка между свидетелите Д. В. П. и С. А. С., чиито показания се различават съществено и си противоречат за обстоятелства и факти, които са от съществено значение за изясняване на обективната истина по делото и съответно правилното решение на случая? 8. Допуснал ли е съда в решението противоречие със съдебната практика на ВКС? 9. В решението на въззивния съд допуснато ли е нарушение по отношение на прилагане на разпоредбата на чл.138а КТ? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателката поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба „Балкански център Дипломат” О. населено място, чрез адв.А. А. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Луковитския районен съд в отхвърлената част на иска по чл.128,т.2 КТ от К. К. Г. срещу „Балкански център Дипломат” О. за заплащане на сумата 95.61 лв. остатък от незаплатено трудово възнаграждение за времето от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., както и за заплащане на сумата 500 лв., незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.05.2020 г. до окончателното изплащане. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.3 ГПК, тъй като цената на иска по чл.128,т.2 КТ е до 5000 лв. Следователно касационната жалба в указаната част следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото следва да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което в частта по предявените искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ.
От фактическа страна е прието за установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 89/ 03.04.2017 година, изменян с допълнителни последващи споразумения. Ищцата е заемала длъжността „Козметик”.
Приел е, че е изготвена докладна от С. А. С., осъществяваща ръководство и контрол на „Ц. З. и красота“, с дата 12.03.2020 година, с която е информиран управителя на „Балкански център Дипломат” О. че К. Г. не се явила на работа повече от два последователни дни, считано от 06.03.2020 г., без да има разрешен отпуск или посочена друга уважителна причина за неявяването.
С. З. № 17/ 30.03.2020 година на управителя на „Балкански център Дипломат“ О. – Луковит във връзка с обявеното извънредно положение на основание чл. 138а, ал.2 от КТ, считано от 01.04.2020 година е определен четири часов работен ден за всички служител на хотела, до отмяна на извънредното положение. Заповедта е връчена на К. Г. при отказ на 06.04.2020 година.
На 30.03.2020 година е изготвена докладна от Т. Т. – портиер към „Балкански център Дипломат” О., в която е посочено, че К. Г. заедно със св. А. Й. изнесли от хотела багаж, който той не проверил, тъй като не е видял кога влизат и какво носят.
Съдът е посочил, че по делото е представено уведомление за защита на личните данни относно видеонаблюдение, както и протокол за преминат инструктаж във връзка с видеонаблюдението.
Прието е, че са съставени констативни протоколи от 02.04.2020 година относно нарушение на трудовата дисциплина от К. Г. по повод посочените два сигнала. Във връзка с тези нарушения са поискани писмени обяснения от Г.. В приложените писмени обяснения от К. Г. от 10.04.2020 година е изложено, че от 06.03.2020 г. до 13.03.2020 г. е ползвала платен годишен отпуск, както и, че не е извършвала неправомерно изнасяне на стоково-материални ценности, собственост на работодателя и без негово разрешение.
С. З. № 154/ 13.04.202 година, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ считано от
връчване на заповедта, поради извършени нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа в продължение на два последователни дни, считано от 06.03.2020 г. без надлежно оформена заповед и злоупотреба с доверието на работодателя – неправомерно изнасяне на стоково-материални ценности, собственост на работодателя от територията на търговския обект на 30.03.2020 г.
На 13.04.2020 година до К. Г. на основание чл. 221, ал.2 от КТ е отправена покана за доброволно плащане на сумата от 1000 лева.
Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните от районния съд свидетели А. Д. Й., Д. В. П., С. М. Л., С. А. С., Т. Г. Т. и Р. Г. Н..
От заключението на допуснатата и изслушана от районния съд съдебно-счетоводна експертиза – първоначална и допълнителна е прието за установено, че до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е изплатено в пълен размер полагащото й се трудово възнаграждение, като за периода 15.04.2020г.-14.10.2020г. размерът на обезщетението по реда на чл.344, ал.1, т.3 КТ, което би било дължимо при основателност на претенцията е 6 372 лева. Нетното възнаграждение за м. април е в размер на 392.65 лева, като за м. април 2020 година е изплатено възнаграждение в размер на 294.49 лева, като е останала неплатена сумата от 98.16 лева. Обезщетението по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 15.04.2020 г. до 01.10.2020 година е 5 566 лева.
От правна страна съдът е приел, че за преценката за законосъобразността на уволнението следва да прецени дали валидно е упражнено правото на работника да ползва заявеният платен годишен отпуск. Прието е, че при тълкуване разпоредбата на чл. 173, ал.1 от КТ, за да е налице правомерно ползване на платен отпуск, следва да е заявен от работника и да бъде разрешен писмено от работодателя, т. е. необходимо е съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните по трудовото правоотношение, относно вида, размера и конкретния период на отпуск. Посочено е, че волеизявлението на работодателят следва е писмено и, че в практиката е прието да се обективира в писмена заповед, която се връчва на работника. Съдът е приел, че в конкретния случай не е осъществена хипотезата на чл. 173, ал.1 от КТ, няма и нормативно установено задължение за работодателя да уведоми работника или служителя за отказа си да разреши ползването на заявения отпуск. Прието е, че единствената хипотеза, при която платения годишен отпуск може да се ползва е по чл. 176, ал.3 от КТ, каквато в случая не е налице. За да направи изводите съдът се е позовал на практика на ВКС, изразена в решения на състави по чл.290 ГПК.
Прието е, че след като не е имал писмено разрешение за ползване на отпуск и служителят не се е явявал на работа в течение на повече от два последователни дни е извършил нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда. Приел е, че е спазена и процедурата по налагане на наказанието, поради което атакуваната заповед с която е наложено дисциплинарното наказание „Уволнение” е законосъобразна и претенцията за нейната отмяна, неоснователна и недоказана.
Относно второто нарушение, посочено като основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение e прието, че в заповедта, както и от приложените по делото доказателства не е установено в какво конкретно се изразява нарушението по чл. 190, ал.1, т.4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, посочено като второ основание за уволнение. Прието е още, че независимо от това, първото посочено и установено по безспорен начин по делото нарушение е достатъчно, като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съдът е приел, че с оглед акцесорния характер и изхода от главния иск, неоснователна е и претенцията по чл. 344, ал.1 т.3 от КТ за заплащане на обезщетението по чл. 225 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил решението на Луковитския районен съд, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ са отхвърлени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първи, втори и пети въпрос от изложението. Въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Решаващите правни изводи на съда са, че за да е налице правомерно ползване на платен отпуск, следва да е заявен от работника и да е разрешен писмено от работодателя – т. е. да е налице съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните по трудовото правоотношение относно вида, размера и конкретния период на отпуск. Съдът е приел, че волеизявлението на работодателя следва да е писмено и да се обективира в писмена заповед, която се връчва на работника. Прието е също, че единствената хипотеза при която платения годишен отпуск може да се ползва е по чл.176,ал.3 КТ, каквато в случая не е налице. С решението са формирани изводи, че ищцата не е имала писмено разрешение за ползване на платен отпуск и в течение на повече от два последователни дни не се е явявала на работа, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190,ал.1,т.2 КТ. С оглед на тези решаващи изводи на въззивния съд първи, втори и пети въпрос не са обуславящи и не представлява правни въпроси. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по трети, седми и девети въпроси. Същите представляват доводи по правилността на въззивното решение и поради това не представляват правни въпроси. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. С оглед на това тълкуване се налага извод, че трети, седми и девети въпроси не са правни. Отговорите на същите изискват преценка на събраните по делото доказателства и изводите на въззивния съд, което в настоящото производство по чл.288 ГПК е недопустимо. Тъй като посочените въпроси не са правни само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвърти и шести въпрос от изложението. Жалбоподателката не е цитирала и приложила към изложението задължителна практика на ВС и ВКС, изразена в тълкувателни решения и постановления, както и практика на ВКС, обективирана в решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, в които е разрешен същият правен въпрос. Следователно не е налице допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези правни въпроси.
По същите правни въпроси не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал..1,т.3 ГПК, тъй като четвърти въпрос касае приложение разпоредбите на чл.173 КТ, а шести въпрос касае приложение разпоредбите на чл.174 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по осми въпрос от изложението. Въпросът е формулиран общо и не е свързан с конкретните решаващи изводи на съда в обжалваното въззивно решение. Поради това съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 1520/13.05.2021 г., подадена от ищцата К. К. Г., ЕГН, чрез адв. Х. Б. в частта, с която се обжалва решение № 19/23.03.2021 г. по в. гр. дело № 102/2021 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260037/31.12.2020 г. по гр. дело № 171/2020 г. на Луковитския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата К. К. Г. срещу „Балкански център Дипломат” О., ЕИК иск по чл.128,т.2 КТ за заплащане на сумата 95.61 лв. остатък от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., както и за заплащане на сумата 500 лв. неизплатено трудово възнаграждение от 01.04.2020 г. до 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 08.05.2020 г. до окончателното изплащане и прекратява производството по гр. дело № 2562/2021 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в посочената част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 19/23.03.2021 г. по в. гр. дело № 102/2021 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260037/31.12.2020 г. по гр. дело № 171/2020 г. на Луковитския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от К. К. Г. срещу „Балкански център Дипломат” О. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ както следва: за признаване на уволнението със заповед № 154/13.04.2020 г. за незаконно и неговата отмяна, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 6000 лв. за периода 15.04.2020 г. до 15.10.2020 г. за оставането й без работа, поради незаконното уволнение и е осъдена К. К. Г. да заплати на „Балкански център Дипломат” О. сумата 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, както и сумата 400 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по касационна жалба вх. № 1520/13.05.2021 г., подадена от ищцата К. К. Г., ЕГН, чрез адв. Х. Б., съдебен адрес населено място, улица, № , ет., офис, чрез адв.Хр.Б..
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото в указаната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: