№502

Гр. София, 03.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. №4185 по описа за 2021 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Б. срещу решение № 38/19.07.2021 г. по в. гр. д. № 164/2021 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 46/19.04.2021 г. по гр. д. № 1856/2020 г. на Районен съд – Ямбол, с което са отхвърлени предявените от касатора против „Г. И. ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 72/09.04.2020г., за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „главен инженер предприятие“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6000 лева за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Касаторът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

В изложението към касационната жалба касаторът посочва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следния въпрос: Достатъчно ли е съществуването на сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето на работника, както и незабавно уведомяване на прекия ръководител веднага щом работникът установи наличието на опасността, за да бъде приложена хипотезата на чл. 283 КТ? Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 94/25.07.2016 г. по гр. д. № 4449/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 521/27.06.2006 г. на ВКС, ІІІ г. о. Не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Г. И. ЕООД взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

По делото е установено, че по силата на трудов договор от 25.03.2019 г. К. Д. Б. е назначен на длъжност „главен инженер предприятие“ при категория „персонал и ръководни служители“ в „Г. И. ЕООД. Същият с молба от 30.03.2020 г. до работодателя моли да му бъде разрешено да ползва 5 дни платен отпуск, считано от 31.03.2020 г. На 31.03.2020 г. Б. в друга молба до работодателя си го моли да бъде одобрена молбата му за платен годишен отпуск, подадена на 30.03.2020 г., във връзка с обявеното в страната извънредно положение и пандемия от Ковид-19. Излага, че според него не се спазват засилените противоепидемични мерки – работниците не носят необходимите предпазни средства, не извършват дезинфекция, те са контактни лица, тъй като членове на семействата им са се завърнали от т. нар. рискови държави и не спазват задължителната карантина. Сочи, че предвид ежедневните му взаимоотношения с контактните лица според него има сериозна и непосредствена опасност за здравето му, поради което моли да бъде одобрена молбата му за платен годишен отпуск. От доказателствата по делото се изяснява, че страните са комуникирали по електронната поща и по телефона, а отпускът не е разрешен от работодателя, за което е уведомен.

На 03.04.2020 г. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е наредил на работника да представи писмени обяснения относно извършено от последния нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на 31.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. без уведомяване за причината за това и без представяне на доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствието. Такива обяснения са представени на 09.04.2020 г. и в същите Б. е заявил, че на 30.03.2020 г. е подал молба за отпуск, на другия ден е посочил причината за отсъствието си и отново повтаря, че във връзка с обявената пандемия и въведените противоепидемични мерки, в същото време ежедневните му взаимоотношения с контактните лица, които не спазват противоепидемичните мерки, е сметнал, че има сериозна и непосредствена опасност за здравето му.

Със заповед № 72/09.04.2020 г. работодателят е наложил на К. Б. дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено поради неявяване на работа на 31.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. без уведомяване на работодателя и при липса на доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствието. Работодателят е посочил, че била налице производствена необходимост и изпълнение на неотложни СМР, поради което молбата за отпуск е оставена без уважение. Въпреки че Б. бил запознат с това, не се е явил на работа, а отсъствието му е довело до бездействие на работниците от сектор „Строителство“, съответно до неизпълнение на възложените СМР и големи вреди за дружеството. Според работодателя тежестта на нарушението се изразява в пълно неизпълнение на разпореждане на управителя, а предвид обстоятелствата към момента – възложени неотложни СМР, поведението на работника е довело до извода на работодателя, че за отсъствието му от работа няма уважителни причини, поради което е налице основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – неявяването на работа в течение на два последователни работни дни.

Предвид така изложените факти въззивният съд е посочил, че в съответствие с чл. 193 КТ работодателят е изискал писмени обяснения от наказвания служител преди налагане на дисциплинарното наказание и е наложил същото, след като е получил тези обяснения. Съдът е счел, че са спазени изискванията и на чл. 195 КТ за това, че дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като работодателят подробно е обосновал защо е приел, че работникът не излага основателни причини за неявяването си на работа, както и не представя доказателства за това. Въззивният състав е цитирал практика на ВКС, съгласно която неявяването на работа на служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, ал. 1 от КТ. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 283 КТ, при която работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. Изложените от касатора в допълнителната молба съображения за това, че чувства застрашено своето здраве, са твърде общи – няма посочени конкретни лица, които не спазват конкретни мерки или че работодателят не е взел конкретни мерки, за да защити живота и здравето на своите служители и работници. Съдът е посочил, че при неконкретното посочване на причините не може да бъде направен извод за възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му и не може да бъде изисквано от работодателя да отстрани опасността. Оше повече, че е приел, че с оглед на приложените доказателства по делото работодателят е предприел необходимите действия, за да защити живота и здравето на своите работници и служители в състояние на епидиемия, като включително ищецът, който е изпълнявал ръководна длъжност е следвало да извършва контрол по изпълнението на тези организационно и технически мерки. Крайният извод на съда е, че уволнението на работника е законосъобразно.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

Зададеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият налага обсъждане на фактите по делото и събраните доказателства, доколкото е необходимо да се прецени наличието или отсъствието на твърдяната непосредствена опасност за живота или здравето на работника. Следователно въпросът е относим към правилността на решението, която не е предмет на разглеждане в първата фаза от касационното производство. Само за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд е обосновал подробно защо приема уволнението на работника за законосъобразно. Съдът е обсъдил кореспонденцията между страните, елементите на производството за налагане на дисциплинарно наказание и съдържанието на заповедта на работодателя, анализирал е хипотезата на чл. 283 КТ и я е съпоставил с фактите по делото. В тази връзка е изследван от въззивния съд въпросът доколко от една страна служителят се е позовал в молбата си за отпуск на възникване на сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, след като независимо от епидемичната обстановка в страна е посочил общо, че не се изпълняват засилените мерки от работниците, те са контактни лица и не спазват карантина, без да се сочат конкретни лица, за които да се твърди, че не спазват мерките или да се излага, че работодателят не е взел конкретни мерки, за да защити живота и здравето на своите служители или работници и от друга страна да е налице такава ситуация, още повече, че в случая е проведено доказване за своевременно взети противоепидемични мерки от работодателя, за да се приеме, че следва да бъде направен извод за възникнала такава сериозна непосредствена опасност за живота и здравето на ищеца и която да изисква от работодателят да отстрани опасността.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е необходимо да се посочи още, че това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на касатора не се дължат сторените разноски в производството пред касационната инстанция, а ответната страна не е представила доказателства за размера и заплащането на такива.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38/19.07.2021год. на Окръжен съд-Ямбол, постановено по в. гр. д. № 164/2021год.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: