Р Е Ш Е Н И Е
№ 60137
Гр. София, 04 май 2022 год.В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Я. Гебов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 474/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. К. Н., защитник на подс. К. А. И. против решение № 260077/21. 04. 2021 год., постановено от Апелативен съд – Пловдив (ПАС) по в. н. о. х. д. № 19/2021 год.
Въззивният съдебен акт е атакуван само в частта му, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК. С жалбата са направени оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е направил незаконосъобразни изводи за съставомерност на деянието по чл. 252, ал. 1 от НК, тъй като макар подсъдимият да е предоставял заеми на различни лица срещу лихва дейността му не може да бъде квалифицирана като банкова, защото за отпускането им са използвани собствени на подсъдимия средства, а не такива, събрани посредством влогонабиране каквито са изискванията на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Сочи се, че право да отпускат заеми със собствени средства е признато на финансовите институции, но дейността на същите е подчинена на регистрационен, а не на разрешителен режим, което също обосновава несъставомерност на деянието. Тезата за отсъствие на обективните признаци на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК е допълнена и с аргументи, изводими от...