Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 525 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. С. при Агенция "Митници", чрез гл. юрк. Т. П., срещу Решение № 6739 от 11.11.2022 г., постановено по адм. д. № 6688/2022 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на директора на ТД М. С. за допълване диспозитива на Решение № РЗМ-5800-686/32-167216 от 23.05.2022 г. на директора на ТД М. С. в частта, с която е поискано присъждане на лихви върху недължимо платената сума от момента на задържането до окончателното й изплащане, и административната преписка е изпратена на директора на ТД М. С. за допълване разпоредителната част на Решение РЗМ-5800-686/32-167216 от 23.05.2022 г. и произнасяне по искането, съобразно указанията по приложение на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. С решението Агенция "Митници" е осъдена да заплати на „Е. И. Експорт“ ООД сумата от 750 лв., представляваща направените разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че жалбата на дружеството е допустима и че лицата участващи в административния процес могат да искат допълване на ИАА, тъй като били налице хипотезите на чл. 62, ал. 1 от АПК. Твърди, че процесният отказ не е в противоречие с материалноправните разпоредби, доколкото в приложимата вътрешноправна уредба не е предвидено изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен. Посочва, че в случая е приложима нормата на л. 116, 6, предл. първо от Регламент (ЕС) № 952/2013, според което лихва се изплаща когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето. Излага доводи, че възстановеното мито по настоящия казус попада в първата хипотеза на чл. 116, 1 от посочения регламент. Искането е за отмяна на решението и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Е. И. Експорт“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Д., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция по представен списък и съобразно приложен договор за правна защита и съдействие, както и преводно нареждане.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е мълчалив отказ на директора на ТД М. С. да допълни диспозитива на Решение № РЗМ-5800-686/32-167216 от 23.05.2022 г. на директора на ТД М. С. за възстановяване на законната лихва върху възстановените с Решение № РЗМ-5800-686/32-167216 от 23.05.2022 г. публични вземания.

От фактическа страна е установено, че с Решение № РМЗ-5800-108/32-69808/2018г. от 08.03.2018г., издадено от началник на М. С. при А. М. на осн. чл. 19, ал. 7 от ЗМ вр. чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 59 от АПК са променени тарифните кодове на декларирания тарифен код на стоки по 26 броя митнически декларации за внос след извършена проверка на митнически служители в отдел Последващ контрол. Същото е довело до промяна на задълженията за мито, ДДС и лихви по тези декларации, а именно мито в размер на 10787,41 лв. и ДДС в размер на 2151,48 лв., както и дължима лихва съгласно чл. 114, 1 и 2 от Регламент ЕС 952/2013 г. на ЕП и на Съвета, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

Посоченото решение е оспорено пред съда, като е образувано административно дело № 4252/2018 г. пред Административен съд - София град. С решение № 7364 от 17.12.2020 г. е отхвърлена жалбата на „Е. И. Експорт“ ООД срещу Решение № РМЗ-5800-108/32- 69808 от 08.03.2018 г. на началника на М. С. Решението на АССГ е обжалвано пред Върховния административен съд /ВАС/, като е образувано дело № 6368/2021 г. и с Решение № 3124 от 04.04.2022 г. ВАС, осмо отделение, отменя Решение № 7364/17.12.2020 г., постановено по адм. д. № 4252/2018 г. по описа на АССГ и вместо него постановява отмяна на Решение № РМЗ-5800-108/32-69808/2018 от 08.03.2018 г., издадено от началник на М. С. при А. М. Решението на ВАС е окончателно.

На 06.04.2022 г. управителят на дружеството „Е. И. Експорт“ ООД М. Баша депозира молба, с която е направено искане с рег. № 32-113300/06.04.2022 г. за възстановяване на сумите, заедно с лихвите от датата на задържането до окончателното плащане, поради отпадане на основанието. Въз основа на така депозираната молба с Решение № РЗМ-5800-686/32-1672016 от 23.05.2022 г., на основание чл.116, 1, б.“а“ и чл.117, 1, предл. първо от Регламент ЕС № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета и на осн. чл. 59, ал. 1 от АПК директорът на ТД М. С. постановява да бъде възстановена на „Е. И. Експорт“ ООД сумата, представляваща надвзета сума за мито, в размер на 10 787,41 лв., да бъде възстановена на „Е. И. Експорт“ ООД сумата в размер на 834,57 лв., представляваща надвзета сума за лихви. Със същото решение сумата, представляваща надвзета сума за ДДС в размер на 2151,48 лв. е определено, че подлежи на възстановяване и/или прихващане по реда на ДОПК от органите на компетентната ТД на НАП. В диспозитива на същото решение директорът на ТД М. С. не се е произнесъл по искането за заплащане на лихва върху надвнесените суми за периода на задържането им, въпреки че същото е коментирано в мотивите /стр. 2 посл. абзац/.

На 20.06.2022 г. е депозирана молба вх. № 32-203142/20.06.2022 г. в ТД М. С. от адв. Д. Д., пълномощник на дружеството, с която на основание чл. 62 от АПК моли директора на ТД М. С. да допълни диспозитива на Решение № РЗМ-5800-686/32-167216 от 23.05.2022 г. относно искането на дружеството за присъждането на лихви върху събраните публични задължения в размер на 5662,55 лв., първоначално посочени в молба вх. № 32-113300/06.04.2022 г. в по-нисък размер 1109,55 лв. На 13.07.2022 г. чрез директора на ТД М. С. е депозирана жалба вх. № 32-234800/13.07.2022 г. до АССГ срещу мълчалив отказ по молба с вх. № 32-203142/20.06.2022 г. за допълване на Решение № РЗМ-5800-686/32-167216 от 23.05.2022 г., издадено от директора на ТД М. С.

Решаващият състав е изложил мотиви, че жалбата на дружеството срещу посочения акт на митническия орган е допустима, като се е позовал на чл. 62, ал. 1 от АПК. Посочил е, че след като искането за допълване диспозитива на решението е извършено преди изтичане на срока за обжалване на административния акт и е направено от страна в административното производство, то за административния орган е възникнало задължение за разглеждането му. Според съда обстоятелството, че жалбоподателят не е подал жалба срещу Решението от 23.05.2022 г. не води до недопустимост на подадената от дружеството молба с искане за допълване диспозитива на гореописаното решение, тъй като в разпоредителната част се уважават останалите претенции, а именно възстановяване на надвнесени суми. Правният интерес на жалбоподателя по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК съдът е аргументирал с наличието на съдебен акт – Решение № 3124/04.04.2022 г. на ВАС, с което е отменен спорният размер като недължим от дружеството, и с обстоятелството, че претенцията в размера, заявен в молбата от 20.06.2022 г., не е удовлетворен, тъй като от т. 1 до т. 3 от диспозитива липсва произнасяне по искането за заплащане на лихва върху надвнесените суми за периода на задържането им.

С обжалваното решение съдът е приел процесният отказ за материално незаконосъобразен, обосновавайки се, че с Решение № РЗМ-5800-686/32-167216 от 23.05.2022 г., директорът на ТД М. С. е бил правно задължен да се произнесе с изричен диспозитив по искане вх. № 32-113300/06.04.2022 г. в цялост, като изрично да се произнесе за отхвърлената в искането част в диспозитива на решението. В тази връзка е посочил, че молбата на пълномощника на оспорващата страна вх. № 32-203142/20.06.2022 г. е следвало да бъде разгледана и произнесена в цялост. Съдът е съобразил, че в срока по чл. 57 АПК не е последвало произнасяне по искането, поради което е упражнено правото от оспорване по съдебен ред на мълчаливия отказ по чл. 58 от АПК.

След анализ на относимите норми от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и доколкото в ЗМ липсва уредба на хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, съдът е направил извод, че е налице непълнота на закона, преодолима на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА. В тази връзка съдът е приложил правилата на чл. 128 - чл. 130 ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, съдът е извършил чл. 129, ал. 6 от ДОПК, според който невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Според решаващият състав към този ред препраща и чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6.

Съдът е цитирал и решението по дело С-365/15: Когато вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза което запитващата юрисдикция следва да провери за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти.

Крайното заключение на съда е, че предвид нормата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, приложима доколкото е приложим и редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, по искането за незаконосъобразно събраните суми, представляващи мито, ДДС и лихви в общ размер 13 773,46 лв., следва да има изрично произнасяне и в частта за лихвите върху незаконосъобразно събраните публични задължения от датата на задържането им до окончателното им възстановяване /04.05.2018 г./, по което следва да се произнесе директора на Териториална дирекция (ТД) М. С. към А. М. Посочил е, че решението от 23.05.2022 г., с което е постановил възстановяване на сумите, за които е отпаднало основанието за задържане, не освобождава същия директор от задължението му да се произнесе по отношение поисканата лихва с изричен диспозитив в разпоредителната част на решението. С тези аргументи съдът е изпратил преписката на административния орган за произнасяне.

Решението е правилно постановено.

Първоинстанционният съд правилно е приел, противно на изложеното от касатора, че жалбата на дружеството е допустима. Съгласно чл. 62, ал. 1 от АПК преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта, като за нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Обосновано съдът е направил извод, че законодателят не е предвидил изрично по чий почин следва да бъде инициирано искането за допълване, а единствено в хипотеза, при която допуснатите непълноти в акта се извършват от страна на административния орган по негова инициатива, е предвидено задължителното съобщаване на заинтересованите лица. Доколкото искането за допълване диспозитива на решението в процесния случай е извършено преди изтичане на срока за обжалване на административния акт и е направено от страна в административното производство, следва че за административния орган е възникнало задължение за разглеждането й.

На следващо място съдът правилно е приел, че разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите, изброени в разпоредбата на чл. 116, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която: "... размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта". В посочената правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. От разпоредбата на чл. 116, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е видно, че дружеството не отговаря на условията за възстановяване по този текст. Посоченото основание не попада в изчерпателно изброените в чл. 116, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 хипотези, тъй като в конкретния случай се касае за възстановяване на мито като последица от отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация.

Съгласно 6 от чл. 116 МКС възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Спорният въпрос е дали в предметния обхват на 6 от чл. 116 са включени само предвидените в 1 хипотези или същият действа и по отношение на непредвидените случаи. Приложението на 6 от чл. 116 е обусловено от наличието на някое от основанията, визирани в 1 от същата разпоредба. Неслучайно 6 не е предвиден в самостоятелен член от регламента. Бидейки част от чл. 116, 6, в който се предвижда забрана за изплащане на лихви, се разпростира само и единствено върху уредените в чл. 116, 1 хипотези за възстановяване на мито. В тази връзка не могат да бъдат споделени твърденията, изложени в касационната жалба, че в случая е приложима нормата на л. 116, 6, предл. първо от Регламент (ЕС) № 952/2013, а възстановеното мито по настоящия казус попада в първата хипотеза на чл. 116, 1 от посочения регламент.

Обосновано съдът е приел, че доколкото в ЗМ липсва уредба на хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, е налице непълнота на закона, преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Съгласно посочената разпоредба "Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта." При непълнота на специалния закон на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е приложим редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК.

Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за неправилно позоваване на съда на чл. 129 ДОПК. Според чл. 129, ал. 6 ДОПК невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, вкл. и мито, не препятства приложението на ДОПК. Т. препятствие би било налице единствено ако материалния данъчен закон (ЗМ) изрично изключваше дължимост на лихви, каквото изключване цитираният закон не съдържа. Нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА и липсата на изрична правна регламентация за възстановяване на недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, заедно със законната лихва, обуславят приложението на чл. 129, ал. 6 ДОПК.

Съдът правилно е посочил, че по спорния въпрос се е произнесъл СЕС с решението по дело С-365/15: Когато вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза което запитващата юрисдикция следва да провери за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти.

Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, приложима доколкото е приложим и редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, по искането за законна лихва върху общата сума от 13 773,46 лв. за периода, считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на окончателното изплащане на задължението, следва да се произнесе директорът на ТД М. С. към Агенция "Митници".

Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и заявеното своевременно искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските, приложен договор за правна защита и съдействие и доказателства за направено плащане – преводно нареждане от 05.04.2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6739 от 11.11.2022 г., постановено по адм. д. № 6688/2022 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Е. И. Експорт“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Ломско шосе" № 246, представлявано от М. Баша и М. Баша, направените по делото разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА