Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 581 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, чрез главен юрисконсулт Н. Н., срещу Решение №105 от 06.12.2022 г. на Административен съд – Силистра, постановено по адм. дело №85/2022 година.
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради необоснованост, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи за несъответствие между фактите по делото и изводите на съда. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на разноски като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.
Ответникът – Х. Халил, чрез адвокат П. И., в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за двете инстанции.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – Силистра, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Силистра е било Решение №1040-18-38 от 19.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на Х. Халил срещу Задължителни предписания №ЗД-1-18-01084281 от 04.03.2022 г. на страши инспектор по осигуряването - контролен орган на ТП на НОИ – Силистра.
С решението си административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ и потвърдените с него задължителни предписания.
За да постанови посочения правен резултат, съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност относимите за правния спор доказателства, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Пред първоинстанционния съд е установено, че компетентните длъжностни лица са извършили по реда на чл. 108 КСО проверка на Х. Халил като земеделски стопанин и касателно упражненото от съпругата му Е. Халил право на парично обезщетение при временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете до две години, като осигурено лице.
Констатирано е, че Х. Халил от 04.03.2015 г. е регистриран като земеделски стопанин на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, като е заявявал последващи заверки на регистрацията си редовно през следващите стопански години, подавал е съответните анкетни карти за обработваните площи и видовете отглеждани култури.
На 01.05.2019 г. земеделският стопанин Х. Халил е сключил трудов договор № 01 с Е. Халил на основание чл. 67, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) за изпълнение на длъжността „специалист земеделие“, при условията на пълно работно време - осем часа, считано от 07.05.2019 г. Същото е прекратено на 03.09.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, въз основа на подадена молба от Е. Халил за освобождаване от длъжност.
По повод подаден сигнал от сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП НОИ, със Заповед №ЗР-5-18-01044786 от 07.12.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Силистра, издадена при условията на заместване, е била възложена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Х. Халил, относно достоверността на подадените данни по чл. 5 ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за периода 07.05.2019 г. - 02.09.2021 г. В резултат на ревизията е обобщено от органа, че при условията на чл. 37 ал. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, следва да бъдат издадени Задължителни предписания, защото подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от осигурителя за лицето, не съответстват на установените факти - неполагане на реален труд съгласно представения трудов договор (сключен между съпрузи и единствен за осигурителя).
След приключването на съответните проверки на земеделския стопанин, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на Х. Халил са дадени Задължителни предписания №ЗД-1-18-01084281 от 04.03.2022 г. на старши инспектор по осигуряването - контролен орган на ТП на НОИ – Силистра, съгласно които следва да подаде заличаваща декларация Образец №1, с вид осигурен „01“, за периода от 07.05.2019 г. - 02.09.2021 г., за Е. Халил; както и да подаде със същия ефект (заличаващ) документи по Приложение №9 към чл. 8 ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО), с код „корекция“ във връзка с подробно описани Болнични листи, издадени на Е. Халил и по Приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО с код „корекция“, за същото лице, във връзка с разрешаван й отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 КТ, както и за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО.
Органът посочва, че Е. Халил не е неполагала реален труд съгласно представения трудов договор и за нея не е възникнало осигуряване за съответния осигурителен риск, поради което не е осигурено лице, съгласно чл. 10, 1, т. 3 от ДР на КСО.
Тези задължителни предписания са били оспорени по реда на чл. 117, ал. 2 КСО пред директора на ТП на НОИ – Силистра, който е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил предписанията с Решение №1040-18-38 от 19.04.2022 г., чиято законосъобразност е била предмет на контрол пред административният съд.
Решението е правилно.
Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на оспореното решение като касационно отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Първоинстанционният съд вярно е установил и подробно е описал фактическата обстановка по казуса, като релевантните факти в проверяваното първоинстанционно решение не са спорни между страните, поради което не следва да бъдат преповтаряни и в настоящото изложение. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали Е. Халил има качеството „осигурено лице“, по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и подлежи на задължително осигуряване за посочените социални рискове.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност.
Неоснователни са възраженията на касатора, че при постановяване на решението си съдът се е позовал единствено на свидетелските показания, понеже самите свидетели били заинтересовани от изхода на спора. От ангажираните по делото писмени доказателства, от заключението на вещото лице, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през процесния период Е. Халил реално е полагала труд съобразно представения трудов договор, поради което отговаря на определението за осигурено лице по смисъла на 1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО.
По така изтъкнатите съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК, който като правилен следва да се остави в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, но само тези сторени пред касационната инстанция в размер на 1 880 лева, понеже административния съд му е присъдил дължимото за първата инстанция с оспореното решение.
В тази насока, настоящия състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно по следните съображения:
Възражението за прекомерност е бланкетно и немотивирано. То е направено още с касационната жалба (15.12.2023 г.) – момент, към който хонорарът още не е бил заплатен както е предвидено в чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и освен това касаторът не би могъл да прецени дали евентуалния размер на адвокатското възнаграждение би бил справедлив и обоснован, съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за да го определи като прекомерен. Също така, правната и фактическата сложност на делото е от естество да обоснове извод за неоснователност на направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция.
С оглед изложеното и на основание 1, т. 6 от ДР на АПК Национален осигурителен институт-гр. София следва да заплати на Х. Халил сумата от 1 880 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/06.12.2022 г. на Административен съд – Силистра, постановено по адм. дело №85/2022 година.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт с адрес гр. София, бул. „А. С. №62-64 и Булстат 121082521, да заплати на Х. Халил от [населено място], Община гр. Дулово, [улица], разноски в размер на 1 880 лева (хиляда осемстотин и осемдесет лева) за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ