Р Е Ш Е Н И Е

№ 60324/21 г.

гр. София 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Г. М.

Л. А.

при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдията Л. А. гр. дело № 763 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мини М.-Изток“ ЕАД, със седалище и управление в [населено място], област С. З. представлявано от изпълнителния директор А. А., подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Д. С. срещу въззивното решение № 260096/7.12.2020 г, постановено по гр. дело № 3263/20 г на Окръжен съд-С. З. с което е потвърдено решение № 260000/31.8.20 г по гр. дело № 222/20 г по описа на Районен съд-Р а., като касаторът е осъден да заплати на Е. Д. И. сумата 24 061, 41 лв, представляваща обезщетение на основание чл.222 ал.3 КТ вр. чл.83 ал.1 КТД, сключен в предприятието или 9 брутни трудови възнаграждения.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Е. Д. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.М. Х. от АК-С. З. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски в размер на 960 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, сторени пред настоящата инстанция.

С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът Е. И. е работил при ответника по трудово правоотношение в периода 12.5.1988 г-16.1.2020 г или 28 години, 3 месеца и 10 дни.Същото е прекратено със заповед № 5 от 15.1.2020 г на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Работодателят му е заплатил на основание чл.222 ал.3 КТ гратификационно обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, всяка в размер на 2673, 49 лв.През време на трудовия си стаж ищецът е бил член на Синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в рудник „Траяново-1“, която е страна по сключения в предприятието КТД. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 от КТД, от 2018 г работникът или служителят получава 15 БТВ, ако през последните 25-35 г е работил при същия работодател. Предвид на което съдът е уважил иска по чл.222 ал.3 КТ като е присъдил на ищеца още девет БТВ или сумата 24 061, 41 лв.

С определение № 60564 от 13.7.2021 г, постановено по гр. дело № 763/21 г, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос „прекъсва ли се трудовия стаж, когато работникът е в неплатен отпуск повече от 30 дни и полага труд по друго трудово правоотношение при друг работодател.

По отговора на поставения въпрос.

За да е налице хипотезата на чл. 222, ал. 3 изр. 2 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1.трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и 3. работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 или повече години години от трудовия му стаж, ако това е предвидено в Колективен трудов договор.В този период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат.Необходимо е той да е бил при един и същ работодател. Работникът/служителят не би имал право да получи заплащане на увеличения размер на гратификацията, ако през този период от време трудовият стаж при работодателя е прекъснат, само ако по време на прекъсването е придобил трудов стаж при друг работодател.Когато не е налице смяна на работодателя, прекъсването на трудовия стаж не е от значение.Трудовият стаж обаче се прекъсва, когато работникът е бил в неплатен отпуск повече от 30 дни и през този период е полагал труд по постоянно трудово правоотношение при друг работодател.Времето докато е изпълнявал съответната функция при другия работодател не се зачита за трудов стаж при работодателя, с когото трудовото правоотношение се запазва.

По оплакванията в касационната жалба.

С оглед отговора на поставения въпрос, оплакванията в касационната жалба се явяват частично основателни.

С постановление на МС № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, обн., ДВ,рбр.16 от 22.02.1994 г., доп., бр. 60 от 16.07.1996 г., в сила от 1.02.1996 г-чл.2 е предвидено, че в търговските дружества, организациите, предприятията и звената от стопанската сфера с държавно участие, които са преобразувани, закривани, откривани, сливани или разделяни, увеличен размер на обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда на работниците и служителите, работили през последните десет години от трудовия си стаж в съответната дейност, се урежда с колективните или индивидуалните трудови договори.Условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията също се определя от разпоредбите на Колективния трудов договор.

В разглеждания случай съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 от действащия в предприятието КТД, сключен на 8.8.2018 г, по който КТ „Подкрепа“ е страна, работникът или служителят получава обезщетение по чл.222 ал.3 и ал.4 от КТ в увеличен размер, ако през последните години от трудовия си стаж е работил при един и същ работодател : до 10 г-2 брутни заплати, от 10 до 20 г-6 брутни заплати, от 20 до 25 г-десет брутни заплати, от 25 до 35 г-15 брутни заплати.Разпоредбата на чл.83 ал.1 КТД е ясна и не се нуждае от тълкуване, за трудов стаж при един и същ работодател се счита единствено стажът, придобит във всички клонове и предприятия, влизащи в състава на „Мини М.-изток“ ЕАД и бившето СО „М.-изток“.

Установено е по делото, че в периода 1.12.2003 г до 30.11.2007 г ищецът е бил в неплатен отпуск по правоотношението си с касатора и на постоянна работа по мандатното правоотношение.В посочения период лицето фигурира във ведомостите за заплати към Община [населено място], където е изпълнявал постоянна работа-кмет, видно от приложените по делото доказателства.Този трудов стаж не отговаря на изискванията в чл.83 ал.1 КТД да е придобит във всички клонове и предприятия, влизащи в състава на „Мини М.-изток“ЕАД и бившено СО „М.-изток“, тъй като не е нито близък, нито близък, нито сходен.

Установено е по делото, че в периода 12.5.88 г до 1.12.2003 г ищецът е полагал труд при ответника по трудово правоотношение.За този период съгласно чл.83 ал.1 КТ работодателят му дължи обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, които са му изплатени, в момента в който вземането е станало изискуемо-т. е при прекратяване на трудовото правоотношение.

Установено е от доказателствата по делото, че в периода 1.12.2003 г-6.11.2007 г-период, през който с оглед отговора на поставения въпрос трудовият стаж при ответника е прекъснат.След изтичане на мандата на И., считано от 7.11.2007 г до прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 16.1.20 г работникът е продължил да работи при ответника още 13 г и в тази хипотеза е придобил право на обезщетение по чл.83 ал.1 КТ вр. чл.222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, а не на 9 както неправилно е приел съдът.

Следователно искът е по чл.222 ал.3 КТ вр. чл.83 ал.1 КТД е основателен за сумата 16 040, 94 лв, до размера на която следва да бъде уважен, като до разликата над този до пълния предявен размер от 24 061, 41 лв е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В този смисъл въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция по същество.

Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса пред първоинстанционния съд за разликата над сумата 641, 64 лв до сумата 962, 46 лв-дължима на основание чл.78 ал.6 ГПК, както и разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер над 1866, 64 лв до сумата 2800 лв.За настоящата инстанция касаторът дължи на ответника сторените от него разноски, с оглед уважената част от иска в размер на 640 лв, което не е прекомерно с оглед цената на предявените искове и съгласно Наредба № 1/2004 г за размера на минималните адвокатски възнаграждения.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА частично въззивното решение № 260096/7.12.2020 г, постановено по гр. дело № 3263/20 г на Окръжен съд-С. З. в частта, с която е потвърдено решение № 260000/31.8.20 г по гр. дело № 222/20 г по описа на Районен съд-Р а., като „Мини М. Изток“ЕАД-гр.Раднево е осъден да заплати на Е. Д. И. разликата над сумата над 16040, 94 лв до сумата 24 061, 41 лв, представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 КТ вр. чл.83 ал.1 КТД, както и в частта, с която дружество „Мини М. Изток“ЕАД-гр.Раднево е осъдено на основание чл.78 ал.6 да заплати държавна такса, за първата инстанция за разликата над сумата 641, 64 лв до сумата 962, 46 лв, както и разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК за адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инсатнции в размер над 1866, 64 лв до сумата 2800 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Д. И. срещу дружество „Мини М. Изток“ЕАД-гр.Раднево иск по чл.222 ал.3 КТ вр. чл.83 ал.1 КТД за сумата 8020, 47 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът по чл.222 ал.3 КТ вр. чл.83 ал.1 КТД е уважен за сумата 16 040, 94 лв.

ОСЪЖДА дружество „Мини М. Изток“ЕАД-гр.Р. да заплати на Е. Д. И. разноски за адвокатско възнаграждение сторени пред ВКС в размер на 640 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.