Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 663

София, 05.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Д. А.

разгледа докладваното от съдия Й.

гр. дело № 3339 /2024 г.:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 2920 /06.06.2025 г. по касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) е допуснато до касационно обжалване решение № 51 /13.03.2024 г. по в. гр. д. № 13 /2024 г., на Пловдивския апелативен съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 126/03.07.2024 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 1452/23.11.2023 г. по гр. д. № 3127/2022 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Д. К. С. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнати обвинения в размер на 70 000 лева на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Прокуратурата на Р. Б. иска от Върховния касационен съд да намали присъденото обезщетение до размер, който да съответства на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправен въпрос за начина за определяне от съда на обезщетението за претърпени неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за точно прилагане на принципа на справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД за проверка на съответствието на въззивното решение с приетото с т. 11 (ІІ от мотивите) на ППВС № 4 /1968 г., като се имат предвид доводът и твърдението на самия касационен жалбоподател, че въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на тях и на това как същите влияят на този размер (стр. 3, абз.3 от касационната жалба).

В т. 11 (ІІ от мотивите) на ППВС № 4 /1968 г. е прието, че: При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите: към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В II от мотивите на това постановление се съдържат разяснения на това разрешение,

По приложението на чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ има последователна съдебна практика, с която са установени конкретните за тази отговорност обстоятелства, които обуславят вредите от незаконно обвинение, които имат значение за определяне на конкретните вреди и за размера на дължимите за тях обезщетения, в която също последователно се приема, че съдът следва да обсъди всяко едно от тези обстоятелства, които обуславят вредите, както и конкретното им значение за причинените вреди и по този начин да определи точния размер на дължимото обезщетение.

Настоящият състав споделя посоченото разрешение, което обобщава установената съдебна практика.

Настоящият състав приема, че от значение за определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД във вр. с чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, който да съответства на вида и размера на уврежданията, е както съобразяване с всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, така и определяне на значението, което те имат за увреждането, за да не бъде обезщетението завишено или занижено.

Ответникът по касационната жалба Д. К. С. е подал писмен отговор, в който я оспорва. По-късно е починал. Въззивният съд е конституирал като негови правоприемници наследниците му по закон Д. Г. К.-С., М. Д. С., К. Д. С. и З. Д. С., които са упълномощили адвоката, който е представлявал техния праводател да ги представлява по делото и оспорват основателността на жалбата.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За мотивите на въззивния съд:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

На 16.08.2012 г. ищецът Д. К. С. е задържан под стража и на основание чл.63, ал.1,т.1 ЗМВР, а на следващия ден е привлечен като обвиняем за извършване на няколко престъпления: 1. По чл.282 ал.2, във вр. ал.1, във вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК; 2. По чл.282 ал.2, във вр. ал.1, във вр. чл.26, ал.1 НК; 3. По чл.282 ал.2, във вр. ал.1 НК; 4. По чл.282 ал.2, във вр. ал.1 НК; 5. По чл.282 ал.2, във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК; 6. По чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК и срещу него е взета мярка за неотклонение парична гаранция от 10 000 лв.

На основание чл.69, ал.1 НК Д. К. С. е бил отстранен от заеманата от него длъжност Кмет на [община] до отпадане на нуждата от отстраняването му.

С последващи постановления през 2013 г. обвинението е било частично прекратено и прецизирано (въззивният съд е възпроизвел съдържанието на обвиненията).

Ищецът е предаден на съд за извършване на горепосочените престъпления с обвинителен акт от 26.08.2013 г., по който е образувано НОХД № 1259 /2013 г. по описа на Окръжен съд - [населено място].

С присъда № 11/ 25.01.2016 г., постановена по НОХД № 1259/ 2013 г. по описа на Окръжен съд - [населено място], ищецът е признат за невинен по първите четири обвинения в престъпления, както следва: по чл.282 ал.2, във вр. ал.1, във вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, по чл.203 ал.1, във вр. чл.202 ал.1 т.1, във вр. чл.201, във вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.282 ал.2 във вр. ал.1 от НК и по чл.219, ал.4, във вр. ал.3, във вр. ал. 1 от НК.

С така постановената присъда, ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по т.5 - за престъпление по чл.282 ал.2, във вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 г., изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК, за срок от три години, както и на лишаване от право да заема обществена длъжност за срок от 2 г., считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата, в осъдителната й част, е обжалвана от ищеца, а в оправдателната й част е протестирана от прокуратурата, като е потвърдена изцяло с Решение № 54/ 03.04.2020 г. (номерът и датата са неверни, верният номер и дата на това решение са 77 /04.04.2017 г.), постановена по ВНОХД № 49/ 2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

От своя страна, решението на въззивната инстанция е потвърдено с окончателно Решение № 185 (неверен номер, верният номер е 155) /06.12.2017 г., постановено по наказателно дело № 573/2017г. по описа на ВКС.

Въззивният съд е обосновал наличието на предпоставките, включени във фактическия състав на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба на ПРБ.

Приел е, че доколкото ищецът визира като източник на претърпените от него неимуществени вреди образуваното и проведено спрямо него наказателно производство, по което в крайна сметка е бил оправдан по 4 от повдигнатите му 5 обвинения, то според правилата на формалната логика, поне 80% от негативните му изживявания по време на наказателното производство, от момента на привличането му като обвиняем, до влизането на оправдателната присъда на 06.12.2017 г., се дължат на 4-те обвинения, по които е оправдан. Освен това въззивният съд е съобразил, че 4-те обвинения, по които е постановена оправдателна присъда, са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК, като по всяко от тях се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 г. (посочил е предвиденото наказание по всяко отделно обвинение).

Въззивният съд е приел, че за ищеца е съществувала потенциална възможност да бъде осъден да изтърпи ефективно наказание по всяко от повдигнатите му обвинения.

Въззивният съд е приел, че предвидените наказания за престъплението по чл.203, ал.1 НК и това по чл.219, ал.4 НК, по обвиненията за които ищецът е оправдан, са доста по-тежки, с по-висока долна граница на предвиденото наказание лишаване от свобода, особено това по чл.203, ал.1 НК (от 10 до 20 г.), наред с което се налага и конфискация на част или цялото имущество. Това безспорно означава, че тези обвинения са имали най-голяма тежест спрямо обвиняемия, респективно подсъдимия. Същевременно, престъплението, за което ищецът е бил осъден, е с най-малки по-размер инкриминирани вреди от деянието - общо 9 820 лв, докато по престъпленията по чл.203, ал.1 НК и по чл.219, ал.4 НК, за които е оправдан, твърдяните от държавното обвинение вреди са в многократно по-големи размери (100 000 лв, 1 012 557.89 лв). Ето защо, въззивният съд е приел, че най-голям принос за търпените от ищеца неимуществени вреди по време на наказателното производство имат двете най-тежки престъпления, за които са му повдигнати обвинения ( по чл.203, ал.1 НК и по чл.219, ал.4 НК) и за които наказанията са също най-тежки. Макар и с по-нисък интензитет, поради предвиденото малко по-ниско наказание (от 1 до 8 г. лишаване от свобода), негативно влияние са оказали на ищеца и повдигнатите му обвинения за 3 престъпления по чл.282, ал.2 НК, тъй като те също са „тежки“ престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК и потенциално по всяко едно от тях би могло да бъде поставено ефективно наказание лишаване от свобода. Доколкото ищецът е бил осъден само по едно от тях, с инкриминирани вреди в размер на общо 9 820 лева, които не могат да бъдат характеризирани като „значителни вредни последици“, а деянието му не представлява и особено тежък случай“, следва да се приеме, че това обвинение не е повлияло толкова негативно на ищеца, колкото обвиненията за по-тежките престъпления, визирани по-горе. От друга страна, обаче, доколкото по същото е била постановена осъдителна присъда, безспорно този факт също е имал негативно отражение върху ищеца през цялата продължителност на наказателното производство.

Въззивният съд е съобразил съдебната практика, която трайно приема, че повдигането на обвинение срещу едно лице и преминаването му през отделните фази на наказателния процес винаги води до типични по вид и характер негативни емоционални преживявания за обвиняемия, респективно подсъдимия - страх от осъждане, страх за бъдещето, срам, унижение, стрес. Поради това, съдът приема, че такива е претърпял и ищецът по време на воденото срещу него наказателно производство.

От събраните по делото свидетелски показания на св. С. - съпруга на ищеца, и на св. К. - тъща на ищеца, въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил много отдаден на работата си като кмет на [община], работил много и имал значителен принос за развитието на общината, направил много за хората в [населено място] и инфраструктурата на града. Преди започване на наказателното производство, се ползвал в добро име и авторитет в обществото, хората го уважали. Повдигнатите срещу ищеца обвинения и воденото наказателно производство се отразили негативно върху него - преживял психически стрес, изпитвал страх, тревожност. Свидетелите посочват, че ищецът изживял силен шок първоначално при ареста и обиска в дома му, бил в ступор при обиска, по време на престоя му в ареста бил мълчалив, невярващ на случващото се, стресиран и изплашен. Преживял тежко отстраняването си от длъжност, изпитвал страх от това, че може да бъде осъден. Настъпила промяна в емоционалното му състояние (съдът го описва). Ищецът се чувствал в тежест на семейството си, считал се за виновен за финансовите трудности, които имали, след като бил отстранен от длъжност и останал без доходи, притеснявал се, затворил се в себе си, изпадал в депресивни състояния, тежко реагирал на публикациите в медиите. След отстраняването му от длъжност, ищецът останал без доходи, всичките му опити да си намери работа останали безрезултатни заради воденото срещу него наказателно производство.

Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите като логични, безпротиворечиви и обективни. На основание чл.172 ГПК, след като е съобразил възможната им заинтересованост, съдът не е намерил основание да не им даде вяра, тъй като е приел, че се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност, в това число от заключението на приетата пред първата инстанция съдебно - психологическа експертиза, което въззивният съд е кредитирал като компетентно, задълбочено и обосновано и чието съдържание е отразил. То потвърждава изпитаните от ищеца в резултат на повдигнатите обвинения унижение, потиснатост, понижена самооценка, непълноценност, дългогодишно принудително ограничаване на социалните контакти и съобразяване с излагането на мнение, позиция, социална адаптация, заради усещането на несигурност, нестабилност, предателство - болезнено преживяно, като повишената сензитивност у ищеца продължава и към момента на изготвяне на заключението.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението в жалбата на прокуратурата, че липсват доказателства влошаването на психичния статус на ищеца да се дължи именно на неоснователните обвинения, а не на основателните такива. Приел е, че очевидно неоснователните обвинения в много по - голяма степен са въздействали на обвиняемия, отколкото едното обвинение, по което е бил оправдан и предвидените за тях наказания са доста по-тежки от наказанието по обвинението за престъпление по чл.282, ал.2 НК, по което ищецът е бил осъден. Това, от своя страна, означава, че обвиненията за тези престъпления несъмнено са оказали на ищеца значително по-голямо негативно въздействие.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е недоказана твърдяната от ищеца промяна на служебния и обществения му статус вследствие повдигнатите срещу него обвинения, за които впоследствие е оправдан. От доказателства по делото се установява, че с началото на наказателното производство е започнал края на кариерата на ищеца като кмета на [община], както и че е бил силно негативно разклатен обществения му статус, който до този момент е бил безупречен. Той е бил отстранен от длъжност. Съдът е приел, че след като ищецът в крайна сметка е бил осъден по едно от обвиненията с влязла в сила присъда, с която наред с наказанието лишаване от свобода, му е наложена и забрана да заема публична длъжност, отстраняването му от длъжността кмет на [община] не е било необосновано и без основание. Но обвиненията, по които е бил оправдан, които са за по-тежки престъпления, несъмнено са оказали влияние при вземането на решението за отстраняването му още в началния етап на досъдебното производство.

Не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателя, че тъй като ищецът е бил публична фигура и като такъв е бил обект на обществен интерес, били неоснователни възраженията му, че производството срещу него е протекло при „огромна публичност“. Фактът, че ищецът е бил публична личност преди образуването на наказателното производство срещу него в никаква степен не изключва или намалява отрицателния обществен отзвук от медийното отразяването на наказателното производство срещу него.

За да определи размера на обезщетението, в съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е съобразил установените от фактическа страна факти: ищецът е бил кмет на [община] от м. ноември 1999 г. до момента, в който е бил отстранен от длъжност по реда на чл.69 НПК по искане на прокуратурата във връзка с образуваното срещу него наказателно производство; Преди образуването на наказателното производство срещу него, същият се е ползвал с добро име в обществото, заради което и е бил преизбиран за кмет; Макар престъплението, за което ищецът е бил признат за виновен (чл.282 ал.2, във вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК), да е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 НК, в конкретния случай му е наложено наказание към минимума по посочения текст, изтърпяването на което при това е отложено за срок от 3 г., което сочи на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние; Кумулативно наложеното на ищеца наказание лишаване от право да заема публични длъжности за срок от 2 г. от влизане на присъдата в сила също сочи на по-нисък интензитет на осъществената спрямо ищеца наказателна принуда, обусловен от по-ниската степен на обществена опасност на личността му и на извършеното престъпление; обвиненията, по които ищецът е бил оправдан са за по-тежки престъпления, за които се предвиждат по-тежки наказания; ищецът е бил арестуван публично на работното си място, като първоначално е задържан за 72 часа, след което по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, определена в размер на 10 000 лв. Спрямо ищеца е взета и друга мярка за процесуална принуда - отстраняване от заеманата от него длъжност кмет на [община], с което е приключила кариерата му на кмет, с което той е изгубил източника си на доходи от нея; Наказателното производство срещу ищеца е продължило общо около 5 години и 4 месеца, от които 1 г. досъдебна фаза и 4 г и 4 месеца съдебна, до 06.12.2017 г., когато е постановено окончателното решение на ВКС, с което е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд по 4 от 5-те повдигнати му обвинения, протестирана пред ПАС и ВКС. Внесената от ищеца на 27.08.2012 г. парична гаранция от 10 000 лв. му е възстановена едва на 10.07.2018 г., което допълнително е затруднило финансовото му положение, предвид невъзможността да си намери работа заради воденото срещу него наказателно производство; негативните преживявания на ищеца се отличават по характер и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи. Повдигнатите му обвинения и воденото наказателно производство се е отразило крайно негативно върху ищеца в личен и житейски план, вкл. върху професионалната му реализация, върху общественото доверие и социалните му контакти. Ищецът е бил обществено известна фигура, заемал публична длъжност - кмет на [община] повече от 10 г. и като такъв се е ползвал с общественото доверие и уважение сред обществото. Извършеният арест, повдигнатото на ищеца обвинение и отстраняването му от длъжност са били медийно отразявани и са имали са широк отзвук сред обществеността на местно и национално ниво, с което е опетнено доброто му име и професионалната му репутация.

Крайният извод на въззивния съд е, че съвкупната преценка на изложеното води до извод, че ищецът е бил съществено засегнат от воденото срещу него наказателно производство, във връзка с което е претърпял емоционални, психически и нравствени терзания със значителен интензитет, по-висок от обичайното в подобни случаи. Така въззивният съд, като е съобразил и икономическата конюнктура към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, както и съдебната практика в подобни случаи, е намерил, че размерът на справедливото паричното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е от 70 000 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен, върху която сума следва да се присъди и законната лихва от датата на поискването й - 05.12.2019 г. до окончателното изплащане.

По основателността на касационната жалба:

Жалбоподателят ПРБ обжалва размера на присъденото обезщетение с доводи, че е определен неправилно, силно и необосновано е завишен и не съответства на еквивалента на действителните неимуществени вреди, като при определянето на размера на обезщетението съдът е нарушил принципа за справедливост, регламентиран с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Като взе предвид отговора на правния въпрос, настоящият състав съобрази доводите на ПРБ за следните факти:

Наказателното производство срещу ищеца е продължило пет години и четири месеца; той е бил осъден по едно от повдигнатите му обвинения за тежко умишлено престъпление (чл.282 ал.2, във вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК); наложеното му наказание е една година условно с три години изпитателен срок и лишаване от право да заема публична длъжност за срок от две години, а по останалите четири обвинения за тежки умишлени престъпления е бил оправдан; ищецът е понесъл тежко наказателното производство.

Основателен е доводът на ПРБ, че осъждането на ищеца за тежко умишлено престъпление има значение за определяне на размера на обезщетението за четирите обвинения за тежки умишлени престъпления, по които е бил оправдан.

Основателен е доводът на ПРБ, че предвид наложеното на ищеца наказание лишаване от право да заема обществена длъжност за срок от две години, търпените мерки за процесуална принуда - задържане за срок от 72 часа на 17.08.2012 г., отстраняване му от длъжност (кмет) и паричната гаранция не са незаконосъобразни.

Предишните два довода са свързани с твърдението на ПРБ, че отрицателните емоционални преживявания на ищеца не са последица единствено от незаконното му обвинение (че ищецът щеше да има отрицателни преживявания и само по обвинението, по което е бил осъден) и е трудно да се разграничи интензитетът на преживяванията му, предизвикани от различните обвинения.

Основателен е доводът на ПРБ, че по делото не е установено членовете на семейството на ищеца да са променили отношението си към него в резултат на незаконните обвинения.

Основателен е доводът на ПРБ, че по делото не е установено незаконното обвинение да се е отразило тежко на социалното обкръжение и общественото положение на ищеца, тъй като лишаването му от право да заема обществена длъжност за срок от две години е по силата на влязлата в сила осъдителна присъда, поради което и отстраняването му от длъжност преди това не е незаконосъобразно.

Основателен е доводът на ПРБ, че по делото липсва медицинска документация относно констатирани заболявания след обвиненията на ищеца, поради което следва да се приеме, че той не е имал физически здравословни проблеми като последица от незаконното му обвинение.

Основателен е доводът на ПРБ, че медийното разгласяване на повдигнатите обвинения не следва еднозначно да бъде определено като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, тъй като служебното положение на ищеца (кмет на [община]) е предполагало засилен обществен интерес. Следва да се има предвид и че твърденията на самия ищец в исковата му молба, на които основава иска си, са за това, че обвиненията срещу него са предшествани от решение на Комисията за предотвратяване на корупция и предотвратяване на конфликт на интереси от 17.07.2012 г., производството по което е образувано по журналистически материал на ТВ 7 от 05.06.2012 г. за множество „вероятни“ престъпления, извършени от него (стр.2, абзац 1, ред 2 и стр.6 „публичност“ от исковата молба). Поради което не може да се направи извод, че медийната разгласа е започнала със задържането и обвиненията на ищеца, а следва извод, че журналистическият интерес ги предхожда, той е породен преди тях именно от значението на заеманата от ищеца длъжност и от действията му преди обвиненията.

Основателен е доводът на ПРБ, че периодът на провеждане на наказателното производство (приключил на 06.12.2017 г.) се различава от настоящите икономически условия и стандарт на живот.

Настоящият състав намира за основателен и довода на ПРБ, че въззивният съд не е съобразил, че наказателното дело е приключило в разумен срок, предвид голямата му фактическа и правна сложност, което се е развило във всички фази на наказателното производство - в двете му фази, досъдебна и съдебна, на три съдебни инстанции.

В обобщение настоящият състав намира за основателен и довода на ПРБ, че от фактическа страна въззивният съд е установил релевантните за спора факти, но при определяне на размера на вредите и обезщетението не е извършил прецизна преценка как те обуславят вредите и размера на дължимото обезщетение.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна, въззивният съд е преценил неправилно обсъдените обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – на правилото на чл.52 ЗЗД, съгласно приетото с ППВС № 4 /23.12.1968 г., в резултат на което е завишил значително размера на обезщетението, за разликата над 22 000 лева до 70 000 лева, с което е допуснал неправилност на въззивното решение. Всяка една от наследниците по закон на починалия ищец следва да получи обезщетение в размер на по 5 500 лева. Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, настоящият съдебен състав следва да разреши спора по същество, като отмени решението в неправилната му част, с която искът е уважен за разликата над 22 000 лева до присъдения размер 70 000 лева и отхвърли иска за тази част.

В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Прокуратурата не претендира разноски. Ответниците по касационната жалба претендират разноски – минималния размер на предоставената им безплатно адвокатска помощ съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД като материално затруднени лица с добавен ДДС, но с оглед изхода от спора (настоящият съдебен състав намира жалбата на ПРБ, по която е допуснато касационно обжалване, за основателна и я уважава), искането им е неоснователно. Поради това разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 51 /13.03.2024 г. по в. гр. д. № 13 /2024 г., на Пловдивския апелативен съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 126 /03.07.2024 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 1452/23.11.2023 г. по гр. д. № 3127/2022 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която искът на Д. К. С., починал след постановяване на въззивното решение и заместен от наследниците му по закон Д. Г. К.-С., М. Д. С., К. Д. С. и З. Д. С., срещу Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 22 000 лева до 70 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от 05.12.2019 г..

Вместо това постановява:

Отхвърля иска на Д. К. С., починал след постановяване на въззивното решение и заместен от наследниците му по закон Д. Г. К.-С. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [община], област .., М. Д. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [община], област ..., К. Д. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [община], област .., и З. Д. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [община], област ..., срещу Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинения в извършване на престъпления, по които Д. К. С. е бил оправдан, за разликата над сумата 22 000 лева до сумата 70 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от 05.12.2019 г. до окончателното и изплащане.

Оставя в сила въззивното решение № 51 /13.03.2024 г. по в. гр. д. № 13 /2024 г., на Пловдивския апелативен съд, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 126 /03.07.2024 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 1452/23.11.2023 г. по гр. д. № 3127/2022 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която искът на Д. К. С., починал след постановяване на въззивното решение и заместен от наследниците му по закон Д. Г. К.-С., М. Д. С., К. Д. С. и З. Д. С., срещу Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата 22 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.12.2019 г. до окончателното и изплащане.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.