7Р Е Ш Е Н И Е

№ 60173

гр. София, 25.02.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Надежда Трифонова.

при секретар Ил.Рангелова и с участието на прокурора от ВКП Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КД № 837/21 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпила жалба от подсъдимия Р. Н. П. срещу решение № 74/06.08.2021г., постановено по ВНОХД № 404/2020г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 57/27.10.2020г., постановена по НОХД № 737/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 23.06.2014г. в гр. Варна, на строеж на бул. Трети март поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строително-монтажни работи, по непредпазливост причинил смъртта на С. М. К., и на основание чл.123, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е оправдан по обвинението за някои допуснати нарушения при осъществяване на дейността. Осъден е да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди на съпругата и децата на пострадалия, както и направените по делото разноски. Въззивната инстанция е изменила присъдата само в гражданско-осъдителната част, тъй като е констатирала неправилно конституирани страни като правоприемници на наследника М. С..

В касационната жалба се твърди, че подсъдимият е следвало да бъде оправдан, тъй като на инкриминираната дата не е възлагал работа по тръбопровода, и е забранил да се...