Р Е Ш Е Н И Е

№ 50005

гр. София, 31.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1430 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Д. срещу решение № 260225 от 18.01.2022 г. по в. гр. д. № 111/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Е въззивен състав, с което е потвърдено решение № 165805 от 31.07.2020 г. по гр. д. № 60066/2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 85 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че касационната жалбоподателка дължи на „Макроадванс“ АД, [населено място] сумата от 8 690, 20 лв. – главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 72395050, сключен на 14.07.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 01.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 62041/2014 г. по описа на СРС, 85 състав.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че въззивният съд неправилно е отказал да разглежда направените от нея възражения за нищожност на уговорките по договора за кредит относно дължимите възнаградителна и наказателна лихва, тъй като в случая е предявен само иск за главница. Изразява становище, че възраженията са включени в предмета на делото и съдът дължи да ги разгледа. Твърди, че в периода 13.02.2013 г....