Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 1280 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – Профон“ (Сдружението, Профон), срещу Решение №7337 от 02.12.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 4721/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Сдружението срещу Заповед №РД-09-231 от 11.04.2022 г., на министъра на културата, с която на основание чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 94р, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е прекратено административното производство по Заявление, вх. №2-00- 121 от 21.03.2022 г. на Сдружение „Профон“, за утвърждаване на изменение на Тарифата за размера на възнаграждението, дължимо от ползватели за препредаване на звукозаписи и музикални видеозаписи, утвърдена със Заповед № РД09-0024/31.01.2012 г. на министъра на културата.

Касационният жалбоподател – Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – Профон“, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Твърденията за недопустимост на съдебното решение обосновава с нарушение на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, като счита, че оспорената заповед на министъра на културата е административен акт, с който министърът осъществява държавната политика в своя ресор на изпълнителната власт, в частност по отношение на колективното управление на права по чл. 94р ЗАПСП. Сочи, че възражението за родова подсъдност не е обсъдено от АССГ.

Твърди съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неспазване на реда за разглеждане на жалбата, а именно в производство по чл. 197 и сл. АПК.

Доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са основани на твърдения за незаконосъобразен акт на министъра на културата, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че подаденото от Сдружението заявление по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП не е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като посочената от административния орган заповед от 28.01.2022 г. не изпълнява критериите за административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което и не се явява отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на новото заявление от 21.03.2022 г. Сочи, че предходното производство по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП е прекратено на основание чл. 94р, ал. 8 във вр. с ал. 6 и ал. 7 ЗАПСП, единствено поради изчерпване на срока по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП, в рамките на който комисията не е успяла да вземе решение с изискваното съгласно чл. 94р, ал. 6 ЗАПСП мнозинство.

Сочи, че при разглеждането на първоначалното заявление липсва произнасяне по същество на заявената промяна в Тарифата, няма волеизявление за уреждане на отношенията по повод дължимите възнаграждения, съответно за правата и задълженията на страните в производството и във връзка с предмета на искането. Счита, че при липсата на произнасяне по съществото в рамките на предходното административно производство по чл. 94р ЗАПСП, липсва издаден административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а единствено се констатира липсата на решение на комисията съобразно изискванията за мнозинство и в сроковете по чл. 94р ЗАПСП.

Според касатора АССГ, както и административният орган, тълкуват неправилно разпоредбата на чл. 94р, ал. 7 ЗАПСП. Сочи, че действителното съдържание на посочената норма описва и основната цел на така посочената процедура с участието на комисия по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП - във всички случаи, в които е сформирана такава комисия, тя трябва да излезе с решение по същество по предмета на производството, чрез формулиране на „окончателен вариант на тарифа". Счита, че липсата на възможност за постановяване на отказ на базата на решение на комисията по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП и формулировката на законодателя ,,окончателен вариант на тарифа" в ал. 7 дават основание да се приеме, че комисията е натоварена именно с функцията да намери (съответно да разработи) решение на неуспешно приключилото предварително обсъждане на проекта на тарифа. Според касатора посредством въвеждането на комисия с участие на страните и медиатори законодателят в действителност търси изход, с решение по същество, от предварителните преговори по тарифа, които не са довели до резултат. В този смисъл, с разпоредбата на чл. 94р, ал. 7 ЗАПСП, законът изисква крайно решение за окончателния вариант на тарифа винаги да бъде взето.

Твърди, че предварителното обсъждане не е част от административното производство, а е процесуална предпоставка за допустимост на заявлението по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП, като с подаване на заявлението по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП от 21.03.2022 г. Сдружението не презумира вероятност за различно произнасяне по искането си, а цели да се изпълни изискването на закона за произнасяне на решение по същество в хипотезата на чл. 94р, ал. 7 вр. ал. 4 ЗАПСП. Новото производство, според касатора би се явило продължение на предварителното обсъждане със същия предмет, вече проведено между организациите на основание чл. 94р, ал. 3 ЗАПСП, като целта е намирането на решение по реда на чл. 94р, ал. 4 - 7 ЗАПСП. Съответно всяка от организациите, участвали в производството, ще бъде оправомощена да оспори постановения административен акт по същество и по реда на чл. 94р, ал. 15 ЗАПСП.

Прави искане съдът да обезсили, като недопустимо, алтернативно да отмени като неправилно, съдебното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Касаторът се представлява от адв. Б..

Ответникът по касационната жалба – министърът на културата, счита същата за неоснователна. Въз основа на аргументирани възражения на релевираните от касатора доводи прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрк. М..

Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Алианс на технологичната индустрия - АТИ“, счита същата за неоснователна. Излага възражения по релевираните от касатора доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък. Представлява се от адв. Т..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

Сдружение "Профон" е организация за колективно управление на права по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

През 2020 г. и 2021 г. е проведена кореспонденция между С. П. и Сдружение „Българска асоциация на кабелните и комуникационни оператори“ (БАККО - понастоящем „Алианс на технологичната индустрия - АТИ“), относно провеждане на основание чл.94р, ал. 2 и 3 ЗАПСП на предварително обсъждане на предложение за изменение и допълнение на размерите на възнагражденията, събирани от Сдружение „Профон“ за препредаване на звукозапис и записи на музикални аудио-визуални произведения по електронни съобщителни мрежи, независимо от технологичната среда и способите за препредаване, в месечни твърди суми, утвърдени със Заповед №РД-09-0024 от 31.01.2012 г. на министъра на културата. Проведени са срещи между двете представителни организации.

На 03.08.2021 г. Сдружение „Профон“ е депозирало до министъра на културата Заявление, вх. №62-00-302 за утвърждаване на изменение на Тарифата.

На 23.09.2021 г., 07.10.2021 г., 11.11.2021 г., 14.12.2021 г. са проведени срещи на Комисията по чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП, назначена със Заповед №РД-09-990 от 21.09.2021 г. на министъра на културата.

На 20.12.2021 г. е постановено решение на Комисията, с което не е взето решение за утвърждаване на Тарифата, което е подписано с особено мнение от един от нейните членове.

С. З. №РД-09-59 от 20.01.2022 г., на основание чл. 94р, ал. 8 ЗАПСП, министърът на културата е прекратил административното производство по Заявление №62-00-302 от 03.08.2021 г. на Сдружение „Профон“ за утвърждаване на изменение на Тарифата.

На 21.03.2022 г. Сдружението е депозирало до министъра на културата заявление за утвърждаване на изменение или допълнение на Тарифата, на основание чл. 94р, ал. 3 ЗАПСП.

С писмо вх. № 62-00-121 от 05.04.2022 г. заинтересованата страна е изложила становище, че подаденото от Сдружението заявление е незаконосъобразно и по същото следва да бъде постановен отказ.

С. З. №РД-09-231 от 11.04.2022 г. на министъра на културата, на основание чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП е прекратено административното производство по Заявление вх. №62-00-121 от 21.03.2022 г. на Сдружение „Профон“, за утвърждаване на изменение на Тарифата, утвърдена със Заповед № РД09-0024 от 31.01.2012 г. на министъра на културата. Прието е, че с новото заявление се прави искане за провеждане на ново производство, назначаване на нова комисия и издаване на нов индивидуален административен акт въз основа на същите документи и при липса на данни за настъпили нови обстоятелства. Обоснован е извод, че предходно протеклото производство, завършило с влязъл с сила индивидуален административен акт - Заповед №РД-09-59 от 28.01.2022 г., съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, е процесуална пречка за допустимост на новото административното производство.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Приел е, че разпоредбите на ЗАПСП изискват наличието на преговори между представителна организация на ползватели и Организацията за колективно управление на права, каквито не се проведени. Според съда, след като не са налице нови доказателства, последващо искане за изменение на тарифа следва да бъде извършено в рамките на предвидената процедура по чл. 94р ЗАПСП. Приел е, че след като предварителното обсъждане не е проведено отново, единствено различен по новото производство би могъл да бъде съставът на комисията, с което се свързват и очакванията за различен резултат от този по предходното производство. Направен е извод, че след като е налице стабилизиран административен акт, със същия предмет и страни, компетентният орган е бил длъжен да приложи чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение поради нарушение на правилата за родова подсъдност.

Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, които са подсъдни на Върховния административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията на актове на министри "издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление". По аргумент на противното на Върховния административен съд не са подсъдни оспорванията на актове на министри, които са издадени не при упражняване на правомощията им по ръководство и осъществяване на държавното управление.

С оглед на това законодателно решение релевантен за определяне на подсъдността е въпросът за характера на правомощията, при упражняване на които министърът е издал оспорения акт.

В Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като е посочено, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В решението на Конституционния съд е прието, че: "Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкуваната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерския съвет и от министрите, с които, макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията.".

Дейността по утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на права по своята същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции за управление, съответно оспорването не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административния съд съгласно чл. 132, ал. 1 АПК, поради което възражението за недопустимост на съдебното решение, поради неспазване на родовата подсъдност, е неоснователно.

Неоснователни са и доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неспазване на предвидения специален ред за разглеждане на жалбата, а именно в производство по чл. 197 и сл. АПК.

Действително, вместо да приложи по-кратката и облекчена процедура на чл. 197 и сл. АПК, приложима на основание чл. 56, ал. 4 АПК, съдът е процедирал по общия ред. Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като проведеното производство по чл. 145 и сл. АПК, предвид откритото съдебно заседание, гарантира в по-голяма степен реализиране на процесуалните права на заинтересованите лица. Освен това от касатора не се твърдят, нито се доказват нарушени процесуални права.

Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното съдебно решение.

В чл. 94р, ал. 1 – 8 ЗАПСП е предвиден ред утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на права след предварително обсъждане с представителната организация на ползвателите за всеки вид използване. Те се определят въз основа на свободно договаряне между организациите за колективно управление на права, които представляват субектите на авторските и сродните им права, от една страна, и ползвателите - от друга. Само в случай, когато такова съгласие не може да бъде постигнато, законът предвижда намеса на държавата в лицето на министъра на културата - чл. 94р, ал. 4 ЗАПСП. Целта на процедурата е да се постигне мотивирано споразумение, удовлетворяващо и двете страни, скрепено със санкцията на министъра на културата. Използването на експерти в хода на преговорите е с цел по-широка информираност и по-голяма защита интересите на преговарящите страни. Процедурата по същество представлява продължение на преговорите между страните, доколкото в комисията участват представители на всяка от тях, като ролята на останалите експерти е да действат по-скоро като медиатори между тях. Комисията от своя страна може да вземе решение за окончателен вариант на тарифа, въз основа на което административният орган, съгласно чл. 94р, ал. 7 ЗАПСП я утвърждава или да не вземе решение, като уведоми административния орган за това, който въз основа на уведомлението, съгласно чл. 94р, ал. 8 ЗАПСП прекратява процедурата. В това производство министърът на културата действа при обвързана компетентност, не е овластен да откаже издаването на заповед за утвърждаване при наличие на установените в закона юридически факти и обратното - не може да издаде акт при липса на последните.

Обратно на твърденията на касатора, влязлата в сила Заповед №РД-09-59 от 28.01.2022 г. на министъра на културата отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1 АПК. Същата е издадена при условията на чл. 94р, ал. 8 ЗАПСП, след като назначената петчленна комисия не е приела решение за утвърждаване на тарифа, за което председателят на комисията е уведомил административния орган, който в условията на обвързана компетентност е прекратил производството.

Правилно наличието на влязлата в сила Заповед №РД-09-59 от 28.01.2022 г. е мотивирало административния орган при повторното депозиране от касатора на искане за утвърждаване на тарифа въз основа на непроменените изходни документи, по които заповедта е била издадена, да приеме тази заповед за обстоятелство, изключващо допустимостта на новозаявеното производство. Между двете производства е налице пълна идентичност по отношение на предмет и страни. Безспорно в депозираните документи не са налице промени, не се твърдят и не се доказват новонастъпили факти.

В тази връзка правилен е изводът на съда, че след като е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, компетентният орган е бил длъжен да приложи чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. При така установените факти обоснован е и изводът, че последващо искане за изменение на тарифата е допустимо единствено при спазване на регламентираната в чл. 94р ЗАПСП процедура.

Неоснователни са доводите на касатора, че чл. 94р, ал. 7 ЗАПСП предвижда, че процедурата по утвърждаване приключва единствено с произнасяне „по същество“ и приемане на „окончателен вариант на тарифа“, а при липса на такъв акт процедурата е незавършена. В действителност, чл. 94р ЗАПСП урежда два независими един от друг начина за приключване на процедурата пред комисията - по чл. 94р, ал. 7 с приемането на „окончателен вариант на тарифа“ и по 94р, ал. 8 ЗАПСП с прекратяване на производството поради неприет „окончателен вариант на тарифа“. Във втория случай прекратяването слага край на производството без да преклудира възможността заявителят отново да представи искането си, след изпълнение на установените в закона изисквания и провеждане на актуални преговори с представителната организация на ползватели.

С оглед изложеното доводите на касатора за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за законосъобразен оспорения акт, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направените от ответниците искания и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерство на културата – юридическото лице в чиято структура е органът-ответник юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а на ответника - Сдружение „Алианс на технологичната индустрия - АТИ“ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 227,12 лв., съобразно представените по делото фактура от 28.04.2023 г. и банково извлечение от същата дата.

В хода на касационното производство от касатора е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на претендираните от Сдружение „Алианс на технологичната индустрия - АТИ“ разноски за адвокатско възнаграждение, но същото е бланкетно и немотивирано – не са изложени каквито и да било основания за направеното искане. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на надлежни основания за направеното възражение съдът счита същото за неоснователно, поради което не следва да го уважава.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7337 от 02.12.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 4721/2022 г.

ОСЪЖДА Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – Профон“, с адрес гр. София ул. "Ц. А. №77, да заплати на Министерството на културата, с адрес гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" №17, 100,00 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – Профон“, с адрес гр. София ул. "Ц. А. №77, да заплати на Сдружение „Алианс на технологичната индустрия - АТИ“, с адрес гр. София, ул. „Кораб планина“ №8-10, вх. А, ет. 5, ап. 7, 3 227,12 лв. (три хиляди двеста двадесет и седем лева и дванадесет стотинки) разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА