Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 1554 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Ю., с [ЕГН], с адрес [населено място], № [номер], подадена чрез пълномощника адв. М. А., срещу Решение № 384/25.11.2022 г., постановено по адм. дело № 70/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621001280-091-001/01.10.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 11/11.01.2022 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение жалбоподателят оспорва наличието на предпоставките по чл. 122 от ДОПК, обуславящи протичане на ревизията по особения ред, противно на постановеното от съда. Счита, че решаващата инстанция не е съобразила доказателствата по делото, от които е видно, че пред ревизирания период земеделският производител не е реализирал приходи от продажба на едър рогат добитък. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски.

О. Д. на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Ц. Д., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в оспорваната част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото и в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е частично процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Кърджали е бил РА № Р-16001621001280-091-001/01.10.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 11/11.01.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на А. Ю. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014 г. 1 657,30 лв. главница и 1 080,37 лв. лихви; за 2015 г. 289,28 лв. главница и 159,12 лв. лихви; за 2016 г. 226,00 лв. главница и 101,39 лв. лихви; за 2017 г. 1 135,17 лв. главница и 394,19 лв. лихви; за 2018 г. 1 402,36 лв. главница и 344,77 лв. лихви и за 2019 г. 619,91 лв. главница и 89,38 лв. лихви. Общият размер на установените задължения възлиза на 7 499,24 лв., от които 5 330,02 лв. главница и 2 169,22 лв. лихви. Ревизионното производство се явява повторно, след като с Решение № 142/25.02.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП (л. 258) е отменен РА № Р-16000920002343-091-001/25.11.2020 г., като са дадени указания при определяне на подлежащата на облагане данъчна основа да се установи действителният размер на количествата продаден едър рогат добитък крави и телета. При новата ревизия е прието за установено, че А. Ю. е регистриран земеделски производител, който през ревизирания период 2014 г. 2019 г. е получавал субсидии за своята дейност от Държавен фонд Земеделие, които не са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че лицето е извършвало продажба на животни, приходите от което също не са намерили отражение в годишната данъчна декларация. Изследвани са данни от предходна проверка и информация, подадена към БАБХ, като е установено, че данните варират, което е затвърдило извода, че са извършвани неотчетени продажби. Тези фактически установявания са дали основание на ревизиращия екип да проведат производството по реда на чл. 122 от ДОПК поради наличие на предпоставките, предвидени в ал. 1, т. 1 и т. 2 от нормата, а именно до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и налице са данни за укрити приходи или доходи. При определяне на годишната данъчна основа, подлежаща на облагане, данъчните органи са извършили анализ на статистически данни на НСИ и ДФ Земеделие относно процесната порода българско родопско говедо, като е прието, че по години укритите приходи са следните: за 2014 г. 1 900,00 лв.; за 2015 г. 3 660,00 лв.; за 2016 г. 5 950,00 лв. и за 2019 г. 600 лв. Отделно, по години, към облагаемата данъчна основа, са добавени и получените субсидии, чиито размери са следните: за 2014 г. 42 740,64 лв.; за 2015 г. 9 554,09 лв.; за 2016 г. 47 178,87 лв.; за 2017 г. 30 975,69 лв.; за 2018 г. 37 531,59 лв. и за 2019 г. 19 045,49 лева. При определяне размера на задълженията на земеделския производител са съобразени полагаемите 60% нормативно признати разходи за дейността на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, както и са приспаднати внесени от лицето данъци и осигурителни вноски.

В хода на съдебното производство са допуснати съдебно-ветеринарна и съдебно-икономическа експертизи, неоспорени от страните и частично кредитирани от съда. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е уважил частично жалбата на дружеството против ревизионния акт, като е приел следното: Законосъобразно са определени допълнителните задължения във връзка с получените от А. Ю. субсидии, тъй като безспорно сумите са облагаем доход и не са отразени в ГДД по чл. 50 от ЗДФФЛ, което съставлява обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. По отношение на допълнителните задължения във връзка с доходи от продажба на животни е прието, че не са доказани предпоставките за облагане по реда на чл. 122, тъй като данните от Регистъра на земеделските стопани, които приходните органи са използвали, и тези според БАБХ се различават, поради което не може да се приеме, че лицето е реализирало приходи от продажба на животни. Ревизионният акт е отменен за сумата от 714,48 лв., от които 472,44 лв. главница и 242,02 лв. лихви.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Видно от касационната жалба, касаторът оспорва в цялост Решение № 384/25.11.2022 г., постановено по адм. дело № 70/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали. Със съдебния акт обаче ревизионният акт е отменен досежно допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за размера от 714,48 лв., от които 472,44 лв. главница и 242,02 лв. лихви, които са били определени във връзка с предполагаема продажба на добитък. Тъй като процесният ревизионен акт е отменен в тази му част, за лицето не е налице правен интерес от оспорване в тази част на решението, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане досежно задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 714,48 лв. на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 228 от АПК. Отделно от това, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че в тежест на А. Ю. с ревизионния акт са определени задължения единствено за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, но не и такива по КСО и ЗДДС. Все в тази насока противно на изложеното в касационната жалба, в ревизионния доклад и ревизионния акт липсват фактически установявания и определени въз основа на тях задължения за извършвана от лицето дейност по превоз на пътници.

По съществото на спора: Безспорно в случая е установено, че през ревизирания период 2014 г. 2019 г. Юсеин е получавал субсидии от ДФ Земеделие за извършваната от него дейност като земеделски производител. Сумите са му превеждани по банков път, което не се оспорва от страната, като същите не са намерили отражение в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, макар да подлежат на деклариране и данъчно облагане на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, какъвто е настоящия случай. Поради наличието на доказателства, обуславящи законосъобразното протичане на ревизията по особения ред, приложение намира чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно който в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Общият материален интерес по спора възлиза на 7 499,24 лв., като отхвърлената част от жалбата на ревизираното лице се равнява на 6 784,76 лева. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на приходната администрация се следват 588,14 лв., пропорционално на отхвърлената част.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Ю., с [ЕГН], с адрес [населено място], № [номер], подадена чрез пълномощника адв. М. А., срещу Решение № 384/25.11.2022 г., постановено по адм. дело № 70/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, за сумата от 714,48 лв., от които 472,44 лв. главница и 242,02 лв. лихви и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 384/25.11.2022 г., постановено по адм. дело № 70/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА А. Ю., с [ЕГН], с адрес [населено място], № [номер], да заплати в полза на Националната агенция заприходите сума в размер на 588,14 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението в частта, оставяща касационната жалба без разглеждане и прекратяваща производството по нея, подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС, в 7-дневен срок от съобщението. В останалата част касационното решение е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ