Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 1884/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 7679 от 14.12.2022 г., постановено по административно дело № 803/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отхвърлена жалбата на Б. К. срещу решение № 1040-21-1331/29.12.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, с което са потвърдени разпореждане № 212-00-10-2, разпореждане № 212-00-10-3 и разпореждане № 212-00-10-4, всички издадени на 23.11.2021 г. от ръководителя на осигуряването за безработица; 2) осъден Б. К. да заплати на ТП на НОИ – София-град сумата от 100 лева, представляваща разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Съдът е указал, че решението му в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 212-00-10-4/24.01.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок от съобщаването му, а останалата част от съдебния акт съгласно чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО е окончателна и не подлежи на касационно обжалване.

Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Б. К., действащ чрез пълномощника адвокат Петрунова. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспорения съдебен акт да се отмени, включително в частта му за разноските, и се постанови ново такова, с което да се отмени като незаконосъобразно и решението на директора на ТП на НОИ – София-град. Претендира и присъждане на направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Велкова, в писмени бележки изразява становище за допустимост на касационната жалба само в частта на първоинстанционното решение, касаеща решение № 1040-21-1331/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с която е потвърдено разпореждане № 212-00-10-4 от 23.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и недопустимост на оспорването в останалата му част, доколкото досежно останалите разпореждания касационният контрол е изключен по смисъла на чл. 119 от КСО, както е посочил и съдът. Допустимата част от жалбата счита за неоснователна, в подкрепа на което излага подробни съображения. Моли ВАС да отхвърли касационното оспорване и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – София-град, а по отношение на претендираните от опонента му разноски прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на АССГ, като предлага то да бъде оставено в сила.

По делото е установено, че с решението на директора на ТП на НОИ – София-град от 29.12.2021 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 218 от КСО, проведено пред АССГ, са потвърдени трите горепосочени разпореждания от 23.11.2021 г., с първото от които на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане от 13.01.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Б. К., с второто на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Колев, а с третото на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е наредено на Колев да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 30.11.2016 г. до 29.09.2017 г. в размер на 8738.08 лв. – главница.

За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – София-град е извел решаващ извод, че процесните решение и разпореждания са законосъобразни, като постановени от компетентни органи при спазване на изискванията за форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е обосновал тезата, че „Б. С. ЕООД, работодател на Колев в периода от 06.10.2014 г. до 30.11.2016 г., при когото според данните от регистъра и от трудовата книжка жалбоподателят е заемал длъжността „монтьор двигатели на моторни превозни средства“, всъщност не е извършвал търговска дейност през посочения период, съответно Колев в действителност не е полагал труд при него, поради което е нямало основание той да се счита осигурено лице и да получава след прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение за безработица.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба в частта й, с която е атакувано решението от 14.12.2022 г. на АССГ досежно произнасянето на съда по отношение на решение № 1040-21-1331/29.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, в частта му, с която са потвърдени разпореждане № 212-00-10-2 и разпореждане № 212-00-10-3, издадени на 23.11.2021 г. от ръководителя на осигуряването за безработица, за недопустима, защото касационният съдебен контрол върху обжалвания от Колев съдебен акт в тази му част е изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО. Подложеното на касация първоинстанционно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. И двете цитирани по-горе разпореждания - № 212-00-10-2 и № 212-00-10-3 на ръководителя на осигуряването за безработица, са относно отказ за отпускане на обезщетение за безработица, поради което попадат в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, следователно оспореното пред първоинстанционния съд административно решение в тази му част попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство и е от категорията съдебни актове, неподлежащи на оспорване. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. Поради това в недопустимата й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело трябва частично да се прекрати.

В останалата й част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението в обжалваемата му част по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационното оспорване за неоснователно.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Противно на твърдяното от касаторовия повереник, първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Т.е, трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.

Съществено в случая е безспорно установеното в хода на първоинстанционното съдебно производство, че жалбоподателят не е упражнявал съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО реално трудова дейност при „Билд съпорт“ ЕООД през периода 06.10.2014 г. – 30.11.2016 г. по регистрирания трудов договор и поради това не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, което означава, че получените от Колев парични обезщетения за безработица са му изплатени без основание, защото в момента на отпускането им не е отговарял на изискванията на чл. 54а от КСО, и следва да бъдат върнати в бюджета на ДОО.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Настоящият съдебен състав също намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10 ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 54а от КСО, като изплатеното му такова е било е недължимо и е получено без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на „Билд съпорт“ ЕООД и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица.

Изложените от касатора твърдения не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства (от допуснатите гласни такива жалбоподателят сам се е отказал) и компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-графологична експертиза.

Анализът на данните, от които безспорно явства, че „Билд съпорт“ ЕООД въпреки подадените годишни данъчни декларации и финансови отчети няма регистрирани търговски обекти, фискални устройства, офиси, няма реално реализирани приходи, от които да се изплащат трудови възнаграждения, сочи на безпротиворечив извод, че в действителност в периода, за който се твърди, че Колев е работил за това дружество, то е нямало обективна нужда от назначаване на работници и/или служители. В подкрепа на този извод е и фактът, че посоченото в Търговския регистър лице като негов собственик С. П. е декларирал, че не е собственик и управител на дружеството и никого не е назначавал, а е злоупотребено с личните му данни. В този контекст следва да се акцентира и върху опроверганата в хода на производството пред АССГ истинност на отразеното в трудовата книжка на Колев за спорния период вследствие на успешно проведеното от административния орган в хода на съдебния процес пред АССГ производство по чл. 193 от ГПК.

За пълнота трябва да се отбележи, че в случая е без значение дали издадените задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на „Билд съпорт“ ЕООД са влезли в сила, доколкото те не са противопоставими на Б. К., който не е участвал в производството по издаването им и не е имал възможност да ги оспори, но с оглед установеното по-горе това е ирелевантно за изхода на настоящия спор.

Без значение е също и това дали Колев е бил добросъвестен при отпускането и получаването на паричните обезщетения за безработица, защото потвърденото разпореждане, с което е изискано от лицето да върне получените суми във бюджета на ДОО, не е издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.

Досежно присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от приложимата нормативна уредба размер трябва да се отбележи, че то е акцесорна последица от позитивния за ответника правен резултат по главния спор между страните.

От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение в обжалваемата му част. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – София-град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила в посочените части.

При този изход на спора съдебни разноски на жалбоподателя не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Б. К. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. К. срещу решение № 7679 от 14.12.2022 г., постановено по административно дело № 803/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Б. К. срещу решение № 1040-21-1331/29.12.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, в частта му, с която са потвърдени разпореждане № 212-00-10-2 и разпореждане № 212-00-10-3, издадени на 23.11.2021 г. от ръководителя на осигуряването за безработица.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1884/2023 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7679 от 14.12.2022 г., постановено по административно дело № 803/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в частите му, с които: 1) е отхвърлена жалбата на Б. К. срещу решение № 1040-21-1331/29.12.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 212-00-10-4, издадено на 23.11.2021 г. от ръководителя на осигуряването за безработица; 2) е осъден Б. К. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б. К., [ЕГН], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, адрес: гр. София, бул. „А. С. № 62-64, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението в частта, с която е оставена частично касационната жалба без разглеждане и производството по делото частично е прекратено, може да се обжалва в 7-дневен срок пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА