Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 2065/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х. Р.,[ЕГН] от гр.София чрез адв. Л. против Решение № 7845/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 255/2022г. по описа на Административен съд София, с което е отхвърлена жалбата на Х. Р. против Решение № 1040-21-1284/08.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-21-01015365/19.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 2 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна нерабоспособност за периода 09.07.2018-09.06.2019г в размер на 11886,12лв.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-София чрез юрисконсут Бабурска заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София/макар и непрецизно посочено от първоинстанционния съд/ е Решение № 1040-21-1284/08.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-21-01015365/19.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 2 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна нерабоспособност за периода 09.07.2018-09.06.2019г в размер на 11886,12лв.

От фактите по делото е установено, че на 04.01.2016 г. е сключен договор за управление между Ри К. Г. ЕООД, в качеството му на работодател и Х. Р., в качеството му на управител, като, като договорът е прекратен на 02.01.2019 г.На осигурителя Ри К. Г. ЕООД била назначена проверка.Същата завършила с констативен протокол № КВ-5-21-00821414\08.10.2020 г. Установено е, че последната подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е за финансовата 2018 г. Дружеството е имало два броя електронни касови апарати с фискална памет с дистанционна връзка към НАП, като сумарния оборот, наличен във ФП е в размер на 4771,00 лв. Информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО е подавана по интернет с КЕП, първоначално с автор Х. Р., а след 15.01.2019 г. от новия управител. Към момента на проверката за дружеството има данни за налични данъчно-осигурителни задължения. Констатирано е, че отчетените в годишната данъчна декларация за 2018 г. приходи са в размер на 17 749,31 лв., а разходите, в т. ч. за работна заплата, в пъти превишават декларираните приходи.

Видно от публикувания за 2018 г. годишен финансов отчет в Търговски регистър, дружеството е отчело разходи за суровини и материали само в размер на 2 000,00 лв., както и за външни услуги за 6 000,00 лв., което също не кореспондира с декларирания предмет на дейност строителна и ремонтна дейност, в т. ч. с несъразмерността на отчетените разходи за персонала и осигурителните вноски, начислени върху работните заплати. Съгласно данните в Информационната система на НОИ, от осигурителя са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори с 14 лица, като към момента на проверката всички трудови договори са били прекратени.

В Регистър на осигурените лица се визуализират подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от м. 01.2016 г. до м.09.2019 г. чрез РИ КОРЕКТ ГРУП ЕООД. Подаваните данни за Х. Р. са с код за вид осигурен 01 и 10, като считано от м. 11.2017 г. до момента на проверката е установено, че са същия няма данни за внесени осигурителни вноски.

В хода на извършваната проверка, на основание чл. 44 46 от КСО във вр. с чл. 108, ал. 2 от КСО за лицата, за които има подадени уведомления от проверяваното дружество за сключени и/или прекратени трудови договори и подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, са изпратени писма за събиране на сведения и пояснения с цел изясняване на фактическата обстановка относно упражняваната от тях трудова дейност в РИ КОРЕКТ ГРУП ЕООД. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-21-00724612\21.02.2020 г. на контролния орган до Х. Р. за предоставяне на документи и данни относно изясняването на относими обстоятелства, свързани с трудовата му дейност в проверявания осигурител - РИ КОРЕКТ ГРУП ЕООД, същите са изпратени чрез лицензиран пощенски оператор, като писмото се е върнало в цялост на 14.04.2020 г. с отметка на обратна разписка непотърсено.

На Х. Р. са изплатени обезщетения за временна нетрудоспособност за периода 09.07.2018-09.06.2019г по посочените в преписката номера на болнични листове, в общ размер от 11886,12лв.

В хода на извършен последващ контрол по реда на чл.108 ал.1 КСО в ТП на НОИ София град е извършена проверка в Ри К. Г. ЕООД,обективирана в констативен протокол. При проверката е установено от наличните данни в отделните регистри се установява, че за периода 2018-2019г то не е извършвало търговска дейност и не е сключвало договори с лица и няма информация кой извършва дейност и сключва договорите, няма подадени ГДД по ЗКПО,няма данни за фискално устройство, на дружеството са установени данъчно - осигурителни задължения.В тази връзка от контролните органи на НОИ са предприети действия по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/ в това число и досежно Х. Р./ за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Подадените данни са заличени във връзка с влезли в сила задължителни предписания Задължителни предписания № ЗД-1-21-00821807\08.10.2020 г. (същите не се установява да са обжалвани от осигурителя).

Предвид заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на Х. Р., подадени чрез РИ КОРЕКТ ГРУП ЕООД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и с вид осигурен 01 за периода от 15.01.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл. и на основание на новите данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено Разпореждане № РВ-3-21-01015365/19.10.2021 на длъжностното лице по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО за възстановяване на неоснователно изплатените суми.

Разпореждането е обжалвано от Х. Р. пред Директора на ТП на НОИ София. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение № 1040-21-1284 от 08.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София същото е потвърдено.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Романски.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин Романски да е полагал труд в полза на дружеството Ри К. Г. ЕООД,тъй като самият търговец не е осъществявал дейност, поради което не е възникнало осигурително правоотношение, респ. той не е придобил качеството осигурено лице по смисъла на легалното определение, дадено с 1, ал.1, т. 3 от КСО, т. е. не е налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да достигне до тези правни изводи, първоинстанционния съд се е позовал на анализ на приетите частни писмени документи-договор за управление на дружеството, в това число и решение на ОС на съдружниците, като ги е съпоставил с официалните документи, изготвени от служители на ТП на НОИ София по време на проверката на осигурителя Ри К. Г. ЕООД и установените там констатации за липса на търговска дейност в периода 2018-2019г.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

От данните по делото е установено, че спрямо касатора е налице договор за управление с дружеството Ри К. Г. ЕООД за периода 04.01.2016-02.01.2019г.Доколкото управител на дружеството е бил именно Романски и той с КЕП е подавал данните в НОИ за осигурителните си права, то и той е бил наясно с вида и наличието на трудова дейност в самото дружество.Липсват обаче останалите елементи от осигурителното правоотношение - а именно - касаторът да е полагал труд по договора си за управление за периода на осигуряването.Липсата на приходи и натрупването на разходи през данъчните 2018 и 2019г, които са удостоверени и от подписа на самия Романски като управител на дружеството доказват на още по силно основание, че същото не е извършвало търговска дейност, а самият Романски трудова дейност в този период. Ето защо и правилно първоинстанционният съд е установил, че проверката на дейността на дружеството от компетентните органи, обективирано в официални документи съгл. чл.179 ГПК - констативни протоколи сочат на извода, че за периода 2018-2019г ЕООД Ри К. Г. не е осъществявало търговска дейност, не е осъществило оборот, няма данни за фискални устройства в търговски обекти за този период, нито декларирани данни в ТР или в НАП ГДД по реда на ЗКПО.Тези обективни факти, съотнесени към обстоятелството, че касаторът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 09.07.2018-09.06.2019г обуславя факта, че по време на действие на трудовия си договор напрактика същият не е осъществял трудова дейност. Ето защо и правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че касаторът няма качеството осигурено лице по смисъла на КСО. В горния смисъл е и решение № 11840/20.12.2022г по адм. дело № 4349/2022г на ВАС VI отд.Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстнационното решение.

При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2018-2019г, следва да бъде подкрепен формирания от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на ЕООД Ри К. Г. Доказателства в подкрепа на твърденията, че дружеството е осъществявало реално търговска дейност, както и че Романски е осъществявал трудова дейност в полза на това конкретно дружество липсват.При това положение липсват предпоставките за отпускане на парично обезщетение за общо заболяване.Ето защо и правилно първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата против Решение № 1040-21-1284/08.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-21-01015365/19.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 2 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна нерабоспособност за периода 09.07.2018-09.06.2019г в размер на 11886,12лв.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и обосновано е приел, че органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.

При този изход на спора, заявеното своевременно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция преди с. з. на 18.10.2023г се явява основателно - на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на осн. чл.24 от НЗПрП вр. чл.143 от АПК вр. чл.144 АПК.

Върховният административен съд, като съобрази поставените въпроси до СЕС,както и фактите по спора, и предвид задълженията си съгласно решение от 06.10.2021г по дело С- 561/19 на СЕС,намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение поради следните причини:На първо място поставените въпроси от касатора са свързани с приложението на чл.34 и чл.41 ал.1 от Хартата за основните права в ЕС.Съгласно чл.51 ал.1 от ХОПЕС Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на СъюзаТова обуславя обстоятелството, че приложимостта на някоя разпоредба от ХОПЕС е свързана единствено и само, когато национален съд на Държава членка прилага норма от Правото на ЕС в конкретното национално производство.

Следователно, за да бъде приложима Хартата към национален акт, тя (потенциално) трябва да може да се определя като акт за прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, което означава, че тя е в приложното поле на правото на ЕС.

Когато не е възможно да се установи връзка с правото на ЕС, държавите членки на ЕС, нямат задължение по линия на основни права на ЕС и следователно Хартата не се прилага.

Основните права на ЕС се прилагат само ръка за ръка с разпоредбите на правото на ЕС. Минималното изискване за прилагането на основните права на ЕС е, че трябва да има достатъчна връзка с право на Съюза, различно от Хартата - Вж. например Определение на Съда (шести състав) от 3 юли 2014 г., Liliana Tudoran и др. срещу SC Suport Colect SRL, C-92/14, т. 4348; Решение на Съда от 8 май 2014 г., Pelckmans Turnhout NV срещу Walter Van Gastel Balen NV и др., C-483/12, т. 20; Определение на съда от 1 март 2011 г., Claude Chartry срещу Белгийската държава, C-457/09, т. 2225..

Поради изложените съображения и доколкото в конкретния случай на касатора приложение не би могъл да намери Регламент № 883/2004г за координация на системите за социална сигурност в ЕС, поради липсата на трансграничен елемент в правния спор, то и според настоящия състав искането за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите на чл.34 и на чл.41 ал.1 от ХОПЕС се намира извън приложното поле на Хартата по смисъла на чл.51 ал.1 от нея и следователно същото следва да се остави без уважение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Р. за отправяне на преюдициално запитване по формулираните в жалбата въпроси до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7845/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 255/2022г. по описа на Административен съд София.

ОСЪЖДА Х. Р.,[ЕГН] от гр. София,[адрес] да заплати на директора на ТП на НОИ София сумата от 100 лв разноски в производството.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ