№ 4871

гр. София, 28.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2002 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Х. М., чрез адв. М. П. и адв. Т. Е., срещу въззивно решение № 198 от 28.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 372/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 41 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д. № 175/2022 г. по описа на Районен съд – Дулово, за осъждането на Б. Х. М. да заплати на УМБАЛ „К.“ АД – гр. Р., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8000 лева, представляваща неустойка по чл. 8, т. 15 от договор за придобиване на квалификация по специалността „***“ от 27.11.2019г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от 8000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2022 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил задълженията си, разяснени с т.2 на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства, ако е преценил, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна; не е обсъдил възражението за прекомерност на неустойката, направено своевременно, а само това за нейната...