Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Б. Ц. Т. Н. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 2724 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Руни 07 ООД, подадена чрез процесуален представител адв. П., срещу Решение № 8016 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 3989/2022 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221019004750-091-001/07.10.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден с решение № 174 от 01.02.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, противоречие с процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че извършеният разход е отразен в счетоводството на дружеството при спазване на всички изисквания на закона. Твърди се, че всички представени фактури отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Цитира се практика на ВАС. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА.

О. Д. на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. А., в проведеното съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на РА № Р-22221019004750-091-001/07.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 174 от 01.02.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Руни 07 ООД са начислени лихви за забава в общ размер на 15 289,92лв. във връзка със сторнирани фактури през м.06.2019г., м.02. и м.03 2020г. по доставки, по които жалбоподателят е ползвал неправомерно данъчен кредит през данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м. 11.2016 г.. от м. 02.2017 г. до м. 09.2017 г., м. 11.2019 г., от м. 02.2018 г. до м. 07.2018 г. и от м. 01.2019 г. до м. 05.2019 г. и са извършени корекции на декларираните финансови резултати по ЗКПО за данъчните периоди от 2015г. до 2018г., в резултат на което е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 31 471,30лв. и лихви за забава в размер на 11 514,26лв.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в установената по чл. 120 от ДОПК форма.

От фактическа страна съдът е установил, че Руни 07 ООД е издало Протоколи за корекция по чл.79, ал.1 от ЗДДС за фактури чрез включването им в дневник за продажби и справка декларация за данъчен период 06.2019г. като за периода, в който неправомерно е упражнено правото на данъчен кредит до периода на корекцията, са начислени лихви: по фактурите от Евримокс ЕООД, Вивит райс ЕООД, Ибър форест ЕООД, Сиана -Т ЕООД, Йорада ЕООД, Вадима -В ЕООД, Май макао ЕООД, Про комерс ем ЕООД, Хай куалити сървисиз ЕООД, РКР Груп ЕООД, Ка Ес Ен М. Г. ЕООД, Б. И. 2010 ЕООД, Балкан кар 1992 ЕООД. Идентично по издадени Протоколи за корекция по чл.79, ал.1 от ЗДДС чрез включване в дневник за продажби и справката декларация на Руни 07 ООД за данъчен период м. 02 и м.03.2020 г. на всички фактури, по които е ползван данъчен кредит от доставчиците: Симдекс ЕООД, Т. Т. - Логистик ЕООД, ДБС - П. И. ЕООД, С. И. 2016 ЕООД, Лого арт ЕООД, Й. Т. ЕООД, Реми МР Транс ЕООД, са начислени лихви.

Така били начислени през данъчните периоди от м. 12.2015 г. до м. 11.2016 г.. от м. 02.2017 г. до м. 09.2017 г., м. 11.2019 г., от м. 02.2018 г. до м. 07.2018 г. и от м. 01.2019 г. до м. 05.2019 г. лихви за забава в общ размер 15 289,92 лв.

В хода на ревизията е установено, че данъчните основи по фактурите предмет на корекцията по реда на чл.79, ал.1 от ЗДДС - от доставчиците Евримокс ЕООД, Вивит райс ЕООД, Ибър форест ЕООД, Сиана -Т ЕООД, Йорада ЕООД, Вадима -В ЕООД, Май макао ЕООД, Про комерс ем ЕООД, Хай куалити сървисиз ЕООД, РКР Груп ЕООД, Ка Ес Ен М. Г. ЕООД, Б. И. 2010 ЕООД, Балкан кар 1992 ЕООД, Симдес ЕООД, Т. Т. - Логистик ЕООД, ДБС - П. И. ЕООД, С. И. 2016 ЕООД, Лого арт ЕООД, Й. Т. ЕООД, Реми МР Транс ЕООД, са отразени по дебита на сметки 601 Разходи за материали и 602 Разходи за външни услуги. След извършения анализ на събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че по посочените фактури за всеки доставчик, не са налице реално извършени доставки на стоки и услуги. Направен е извод, че процесните сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, поради което със стойността на същите следва да бъде увеличен финансовият резултат.

В резултат на извършените корекции на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, са установени следните финансови резултати:

-за 2015 г. декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 9 866,59 лв. е увеличена на 41 316,59 лв.. като е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 3 145,00 лв.. ведно с лихви в размер на 1 761,43 лв.;

-за 2016 г. декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 30 613,52 лв. е увеличена на 105 158,52 лв., като е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 7 454,50 лв., ведно с лихви в размер на 3 418,99 лв.;

-за 2017 г. декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 17 238,73 лв. е увеличена на 109 358,73 лв., като е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 9 212,00 лв., ведно с лихви в размер на 3 290,99 лв.;

-за 2018 г. декларираната от дружеството данъчна печалба в размер на 33 030,78 лв. е увеличена на 149 628,78 лв., като е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 11 659,80 лв., ведно с лихви в размер на 3 042,85 лв.

При тези фактически установявания съдът е приел, че РА е законосъобразен.

Съдът е приел за правилни изводите на органите по приходите за начисляването на лихви на основание извършените корекции по чл.79, ал.1 от ЗДДС. Според решаващия състав на съда в данъчният период, в който без основание е упражнено правото на приспадане на данъка, държавата е била лишена от данъчни постъпления в същия размер, възстановени са в данъчния период на корекцията - през 2019 и 2020г. , поради което за изминалия период до тогава, се дължат лихви.

Приел е, че доколкото разходите по процесните фактури не са документално обосновани, правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството и правилно е начислен допълнително корпоративен данък.

С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата срещу РА.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В конкретния случай анулирането на процесните покупни фактури е извършено лично от жалбоподателя поради невъзможността да докаже реалното изпълнение на документираните с тях доставки на стоки и услуги. Правилен се явява изводът на органите по приходите и на съда, че упражненото право на данъчен кредит по сторнираните фактури е извършено неоснователно, поради което законосъобразно са начислени лихви за забава за периода от датата на включване на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС на получателя до датите на подаване на СД с анулираните фактури.

За данъчни цели признаването на разходи се основава на документалната им обоснованост. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Начисляването на разход не се свързва единствено с наличието на фактури, а следва да са налице реално осъществени доставки, отразяващи вярно и точно събитията в съответствие с критериите за признаването на разход.

Предвид изложеното по-горе, че фактурите, издадени от посочените дружества, не документират действително осъществени доставки, законосъобразно съдът е приел, че не отговарят на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗКПО за документална обоснованост. Така издадените фактури не отразяват вярно стопанските операции. В този случай на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО правилно разходите не са признати за данъчни цели и е начислен допълнително корпоративен данък.

От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (така 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 312 лева съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8016 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 3989/2022 г. по описа на Административeн съд София-град.

ОСЪЖДА Руни 07 ООД, [ЕИК], със седалище гр.София, [адрес], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 5 312 лв. /пет хиляди триста и дванадесет лева/, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА