Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3029 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 183/03.02.2023г., постановено по адм. дело № 1882/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001619005173-091-001/29.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №257/16.06.2022г. на Директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – А. А., гр. Пловдив, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението.

Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт.

Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за издаването на акта, но е в противоречие с материалния закон.

Правилно за изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, чрез която е установено, че за процесните периоди от 2015г., 2016г. и 2017г. не се установява несъответствие между получените от ревизираното лице доходи и имущественото му състояние и направените разходи. Случаят не касае укрити доходи по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, нито такива по смисъла на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като не са били налице основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и следващите от ДОПК. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че към 01.01.2015г. началното салдо за формиране на паричен поток при ревизираното лице е било в размер на 79 856,11лв., а не както е установено с ревизионния акт, в размер на 5000лв. Представени са доказателства за произхода на средствата, касаещи разписки от „Еврофутбол“ ООД. Предвид липсата на незаконосъобразни доходи при ревизираното лице и липсата на такива с неустановен произход за периодите 2015г. , 2016г. и 2017г. съдът основателно е приел, че не се дължат и определените от органите по приходите задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, като правилно е отменил обжалвания ревизионен акт. Съобразно представените доказателства от дружество „Станимахос“ ЕАД и след направен анализ, вещото лице законосъобразно е приело, че липсва превишение на разходите над получените от лицето доходи.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 2 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списъка с разноски.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183/03.02.2023г., постановено по адм. дело № 1882/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на А. А., гр. Пловдив съдебни разноски в размер на 2 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ