7№ 79

гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4853 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1184/19.09.2022 г. по гр. д. № 371/2021 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 261259/19.11.2020 г. по гр. д. № 13987/2018 г. на Софийски градски съд, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. процесуален субституент на държавата, да заплати на С. А. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Касационното обжалване е допуснато по правните въпроси дали, кога и как съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ определя обезщетение за неимуществени вреди на лицето, с участието на което са извършени и предварителните действия по установяването и издирването на извършителя на престъплението.

Съгласно чл. 219 НПК, обвинение се повдига, когато се съберат достатъчно данни за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство. Необходимите данни за повдигане на обвинението/за съставяне на постановлението за привличане на лицето като обвиняем, може да са събрани от компетентните органи, на които различни закони възлагат функции по разкриване на престъпленията – напр. Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за митниците, Законите за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и други. Необходимите данни може да са събрани и при извършени предварителни и подготвителни действия за установяване и издирване на извършителя на престъплението, възложени от прокурора на същите органи (чл. 215 НПК). По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обективната отговорност на държавата за вредите от тези действия, предприети с участието на лицето, което впоследствие е привлечено за обвиняем със съставяне на съответното прокурорско постановление, може да се ангажира, само когато в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че и те са незаконни. Надлежната процесуална субституция на държавата от Прокуратурата на Р. Б. по такъв иск е обоснована от чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и правомощието на Прокуратурата за ръководство и надзор за законосъобразност при разследването (чл. 127, т. 1 и 3 КРБ). Когато по такъв иск съдът установи, че дейността по предварително установяване и издирване на извършителя на престъплението е незаконна на собствено основание, а не произтича от впоследствие установената по надлежния ред незаконност на обвинението в смисъла по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за неимуществените вреди и от тях. Съдът определя обезщетението глобално. Тук са всички случаи, при които държавата би дължала обезщетение и при законно обвинение – например нарушено право на адвокатска защита, на хуманно и зачитащо достойнството отношение, на равно третиране, нарушение на презумпцията за невиновност или приложени принудителни мерки, непредвидени в закона или надхвърлящи нуждите на предварителната проверка. Тогава положението на разследваното/на уличеното лице е значително засегнато в смисъла, изяснен в редица решения на ЕСПЧ по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Когато незаконността на дейността по предварително установяване и издирване на извършителя на престъплението, извършена с участието на лицето, впоследствие привлечено и като обвиняем, произтича само от установената по надлежния ред незаконност на обвинението в смисъла по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и при тази дейност не са нарушени или ограничени правата на това лице, държавата не дължи обезщетение. Различните закони, включително НПК, предвиждат задължение за съдействие в разследващата дейност. Такова задължение има и разследваното/уличеното лице.

Съдът, като разгледа касационната жалба на Прокуратурата срещу допуснатата до обжалване осъдителна част на въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд не е изложил необходимите мотиви и не е изяснил значението на установените по делото релевантни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищеца за престъплението по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК. Като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищецът е включил и периода на проверката по чл. 215 НПК. Въззивният съд е определил обезщетението глобално и за този период (16.04.2010 г. – 15.02.2011 г.), без да изясни кои права на ищеца са били нарушени или ограничени при извършената с негово участие проверка. Не е отчетено и относителното значение на онези установени по делото обстоятелства, които налагат по-нисък размер на обезщетението, а именно: на ищеца не е взета мярка за неотклонение, обвинението не е разгласявано в медиите, по причина на незаконното обвинение ищецът е останал без работа за кратък период, обвинението не се е отразило на семейните му и приятелски отношения. Въпреки че въззивният съд е приел за недоказана пряка причинно-следствена връзка на незаконното обвинение с някои проявления на влошено здравословно състояние на ищеца – повишени туморни маркери, той е определил обезщетението и за това. Решението следва да се касира. Настоящият състав е длъжен да реши спора по същество, доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Изводът, че искът за обезщетение на неимуществените вреди е доказан по основание, произтича от задължителната сила на влязлата в сила на 20.03.2018 г. присъда, с която ищецът е оправдан за престъплението по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (чл. 300 ГПК). Всяко незаконно обвинение засяга неимуществената сфера на незаконно обвиненото лице, но понятието „справедливост“ в смисъла по чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на онези конкретно проявени обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение и които съдът следва да определи обезщетението по справедливост.

Като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е включен и периодът на предварителната проверка в установяване и издирване на извършителя на престъплението, възложена от прокурора на разследващи полицаи към МВР-Сливен (чл. 215 НПК), в която е участвал и ищецът. Периодът е с начало 16.04.2010 г., когато ищецът е дал обяснения пред разследващите органи на МВР, и приключва на 15.02.2011 г., когато с прокурорско постановление е привлечен за обвиняем в престъплението по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. По делото не са събрани доказателства разследващите органи на МВР да са нарушили или ограничили по какъвто и да е начин правата на ищеца. Ищецът е разпитван по негов сигнал от 24.03.2010 г. до военна полиция – [населено място]. Към този момент не изпитва никакви притеснения, не взема явяването си пред разследващите органи „на сериозно“ - така св. Х. Г., син на ищеца, свидетелствал за споделеното в къщи. Следователно за този период държавата не дължи обезщетение за неимуществени вреди.

По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението:

Първо, към момента на привличането като обвиняем за престъплението по чл. 212, ал. 4 НК – квалифициран случай на документна измама, ищецът е 51 годишен. Има чисто съдебно минало. По служебно правоотношение заема ръководната длъжност „началник сектор „Регионални дейности“ [населено място] към Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към МО. Известен сред колегите си като професионалист, отговорен служител до степен на работохолик, той е наясно с по-високите изисквания на обществото към лицата, заемащи подобни длъжности, а обвинението за престъплението, което не е извършил, рефлектира дълбоко в емоционалната му сфера, включително поради това, че колегите му се отдръпват от него.

Второ, престъплението, в което е обвинен, е тежко в смисъла по чл. 93, т. 7 НК. За него законът предвижда наказанията лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години, конфискация на част или цялото имущество, лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност. Обвинен в такова тежко престъпление, за което законът предвижда кумулативни наказания, ищецът е изпитвал страх от несправедливо осъждане с висок интензитет.

Трето, на 20.04.2011 г. Военно-апелативната прокуратура внася във Военен съд – Сливен обвинителен акт срещу ищеца и предполагаемите му двама съучастника за престъплението по чл. 212, ал. 4 НК. С присъда от 16.12.2011 г. на военния съд ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение, наложени са му наказанията лишаване от свобода за три години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК и е постановена конфискация на лекия автомобил. С решение от 20.03.2012 г. на военен апелативен съд присъдата е отменена и делото върнато на Прокуратурата за отстраняване неясноти в обвинителния акт. На 07.11.2012 г. е внесен нов обвинителен акт, но сезираният военен съд отново връща делото на Прокуратурата. На 09.01.2013 г. е внесен нов обвинителен акт. С присъда от 17.05.2013 г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъплението и присъдата е потвърдена с решение на военния апелативен съд. С решение от 16.01.2015 г. ВКС отменя решението поради неяснота в мотивите и връща делото за ново разглеждане от друг състав. С решение от 11.12.2015 г. военният апелативен съд признава ищецът за невинен, но решението е отменено от ВКС и делото е върнато на Прокуратурата, тъй като повдигнатото обвинение не съответства на фактите по него. На 30.05.2016 г. Прокуратурата отново внася обвинителен акт. Следва присъда, с която ищецът е признат за виновен в извършването на квалифициран състав на безстопанственост, наложени са му наказания лишаване от свобода за три години с условно освобождаване от изтърпяване в изпитателен срок от три години и лишаване от право да заема отговорна длъжност за срок от две години. С решение от 27.04.2017 г. апелативният военен съд отменя присъдата и оправдава ищеца по повдигнатите обвинения. Оправдателната присъда е потвърдена от ВКС с решение от 20.03.2018 г. Така наказателното производство срещу ищеца е с обща продължителност 7 години, 2 месеца и 5 дни. Преминава през всички възможни етапи – досъдебна фаза и съдебна, преминавайки през всички възможни съдебни инстанции и достигайки до Върховния касационен съд. По отношение на ищеца са постановени три осъдителни присъди и четирикратно са повдигани и внасяни в съда обвинителни актове. При такава продължителност и специфика на проведеното наказателно производство ищецът търпи високи по интензитет и продължителни болки и страдания, предизвикани от многобройните си явявания пред правозащитните органи, повдигнатите обвинения, осъдителните присъди, предизвикващи страх от несправедливо осъждане с продължителен и нестихващ интензитет.

Четвърто, на 28.05.2012 г. на ищеца е отказано продължаване на разрешението му за достъп до класифицирана информация – необходимо условие за изпълнение на неговите служебни задължения. Отказът е по чл. 57, ал. 1, т. 1, вр. чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ - поради образуваното наказателно производство за умишленото престъпление от общ характер. Със заповед, влязла в сила на 10.01.2013 г., служебното му правоотношение е и прекратено на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗОВСРБ – поради отказаното продължаване на достъпа до класифицирана информация. Двата влезли в сила индивидуални административни акта са свързани пряко с незаконното обвинение. То осъществява законовите основания, обясняващи издаването им. След издаването на първия, ищецът се е притеснявал от възможността да бъде уволнен по причина на обвинението, а след втория е тъпял болки и страдания от накърненото усещане за справедливост. До обвинението работата му е високо оценявана, ползвал се е с уважение и авторитет сред колегите. След уволнението се добавят страхът във финансово отношение (ищецът обмисля кредит от банка) и страданията поради несигурността за бъдещето. Действително, чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ е разпоредба, обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2016 г., Обн. ДВ бр. 49/2016 г., и отменена с ДВ бр. 71/2016 г., но решението на КС и последвалото го изменение на закона не рефлектират върху негативния рефлекс в неимуществената сфера на ищеца поради незаконното обвинение, послужило като основание за издадените актове.

По делото са установени и следните обстоятелства, налагащи по-нисък размер на обезщетението:

Първо, на ищеца не е взета мярка за неотклонение. Единствените приложени ограничителни мерки - запор върху лек автомобил и възбрани на два недвижими имота, имуществена общност, са взети с определение от 23.02.2011 г. в обезпечение на наказанието „конфискация“ след постановлението за привличане на ищеца като обвиняем.

Второ, обвинението не е отразено в медиите.

Трето, ищецът е без работа през незначителен период от време. Четири месеца след прекратеното служебно правоотношение той постъпва на друга, макар и по-ниско платена длъжност.

Четвърто, незаконното обвинение не рефлектира върху семейните и приятелските отношения на ищеца.

От кръга на обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се изключат онези, с които ищецът е обосновал претенцията си за по-висок размер, но чиято връзка с незаконното обвинение е недоказана. През 2006 г. е установен карцином на млечната жлеза и ищецът е опериран. При изследвания през 2017 г. е установено нарастване на данните от туморен маркер СА 15-3. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза обаче тези изследвания са недостатъчни, за да се диагностира прогресия в онкологичното заболяване, нито стресът от незаконното обвинение е единствената възможна причина за нарасналите данни от туморните маркери.

При отчитане на обективно проявените обстоятелства и съобразявайки материално-икономическите условия (стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходите към влязлата в сила оправдателна присъда), настоящият състав определя сумата 10 000 лв. за справедливо обезщетение на понесените от ищеца неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение.

По таксите и разноските.

При този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в тези части. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът дължи да възстанови на ищцата сумата 15.00 лв. – таксите по първоинстанционното и въззивно разглеждане на делото, доколкото исковете са частично основателни, а на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ сумата 1 561.75 лв. – част от адвокатските възнаграждение за представителството пред първата и втората инстанция според съотношението на основателната към неоснователната част от исковете и съобразно намалението по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника, извършено от първостепенния съд (за тази част оплаквания във въззивната жалба на ищеца е нямало).

По аргумент от обратното по чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, таксата по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси остава в тежест на ищеца – не е допусната до разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение в отхвърлящата иска част, и липсват доказателства за други разходи в касационното производство.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 1184/19.09.2022 г. по гр. д. № 371/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение на неимуществени вреди е уважен над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв., както и в частта по таксите и разноските.

ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. Г., ЕГН [ЕГН], срещу Прокуратурата на Р. Б. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която този иск е уважен до сумата 10 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. А. Г. на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 1 576.75 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.