Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3616/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Рамина” ООД срещу Решение № 23/30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 281/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2022-95-1/06.06.2022 г., издаден от Г. С. на длъжност инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Ч.

Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди, че при издаването на административния акт са допуснати процесуални нарушения. Развива подробни съображения в касационната жалба. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът – Началник на отдел „Местни данъци и такси" при О. Ч. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2022-95-1/06.06.2022 г., издаден от Г. С. на длъжност инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Ч.

С оспорения акт е определено облагане с данък върху недвижимите имоти, партида № 7110F13527 с адрес на имота 4850, гр. Чепеларе, ж. кв. Пампорово, хотел „Айсберг“, представляващ Сграда; Идентификатор на поземления имот: 80371.176.4., за следните обекти:

- Гараж (търговски) с идентификатор 80371.176.4.1.73 с година на построяване 2012 г. с конструкция M3 - масивни монолитни и с РЗП общо 180.73 кв. м., в това число: РЗП на обекта 180.73 кв. м., РЗП на мазе 0.00 кв. м., РЗП на таван 0.00 кв. м. с данъчна оценка на обекта към 2022 г. 64559.30 лв., отчетна стойност 0.00 лв. за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството си на собственик;

- Търговски обект - за общ. хранене с идентификатор 80371.176.4.1.72 с година на построяване 2012 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 377.58 кв. м., в това число: РЗП на обекта 377.58 кв. м., РЗП на мазе 0.00 кв. м., РЗП на таван 0.00 кв. м. с данъчна оценка на обекта към 2022 г. 168596.10 лв., за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството си на собственик;

- Други нежилищни обекти - фитнес с идентификатор 80371.176.4.1.71 с година на построяване 2012 г., с конструкция МЗ-масивни монолитни и с РЗП общо 337.79 кв. м., в това число: РЗП на обекта 337.79 кв. м., РЗП на мазе 0.00 кв. м., РЗП на таван 0.00 кв. м. с данъчна оценка на обекта към 2022 г. 107735.10 лв. за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството си на собственик.

На основание чл.10, чл.20, чл.21, чл.22 и чл.28 от ЗМДТ, чл. 15 от Наредба за местните данъци на О. Ч. за имоти по парт. № 7110F13527, за 2019 г. са определени ДНИ в размер на 1 038.41 лв. с лихва от 291.33 лв. или общо 1 329.74 лв., за 2020 г. - 1 033,16 лв. с лихва 184,68 лв. или общо 1 217,84 лв., за 2021 г. - 1 027,91 лв. с лихва 79,66 лв. или общо 1 107,57 лв.

На основание чл.62, чл.64, ал.1 и чл.66 от ЗМДТ, чл.19, ал.1 и чл. 22, ал.З от НОАМТЦУ на О. Ч. за ТБО за 2019 г. са определени 2 422,95 лв. с лихва от 679,77 лв. или общо 3 102,72 лв., за 2020 г. - 2 410,71 лв. с лихва от 430,91 лв. или общо 2 841,62 лв., за 2021 г. - 2 741,11 лв. с лихва от 212,43 лв. общо 2 953,54 лв. или всичко: 10 674,25 лв., задължения, от което няма внесени суми, и лихва 1 878,78 лв.

Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, по която заключението е прието, като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма.

Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че след като е констатирано, че процесната сграда е завършена в груб строеж и е издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, то данък на основание чл. 15, ал. 5 ЗМДТ се дължи от влизане в сила на изменението на разпоредбата, при условие, че е изминал двугодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, независимо, че не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.

Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за обектите няма осъществени услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за отпадъци и чистотата на територията.

Стигнал е до извод, че данъчните оценки за съответните периоди са правилно определени и ДНИ и ТБО са определени съгласно взетите решения на ОбС - Чепеларе и действащите нормативни актове в т. число наредбите на О. Ч.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗМДТ (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗМДТ (в приложимата за 2019 г. редакция – нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) предвижда, че завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в конкретния случай обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ са установени с констативен протокол № 220/06.06.2022 г. от служители на община Чепеларе, съставен на основание чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. Дължимостта на данъка, предвидена по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, не е в зависимост от датата на съставяне на протокола по чл. 15, ал. 7 ЗМДТ, тъй като законът не предвижда обвързаност на момента на дължимост на данък от датата на съставяне на протокола по ал. 7, нито от неговото влизане в сила.

След като е констатирано, че процесната сграда е завършена в груб строеж и е издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, за което е съставен констативен протокол, то данък на основание чл. 15, ал. 5 ЗМДТ се дължи от влизане в сила на изменението на разпоредбата, след като е изминал двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, независимо, че не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.

В хода на административното и съдебното производства е установено, че имотът на подателя на жалбата, за който следва да се заплащат ДНИ и ТБО, е в границите на района, в който общината извършва съответните услуги по чл.62 от ЗМДТ. По делото са представени и са налични доказателства, от които е видно, че същите са били реално предоставени от общината за процесния период, поради което и жалбоподателят дължи заплащане на таксите за тези услуги. Размерът на задълженията е потвърден със заключението на неоспорената ССчЕ.

При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на О. Ч. се следват такива съгласно представения списък в размер на 1 500 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 281/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА „Рамина” ООД, [ЕИК], седалище: гр. Пловдив, ул. „Въча” № 10, да заплати на О. Ч. разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за касационна съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ