10Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр. София, 23.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря И. А. като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 783 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца В. М. Д. против решение № 441/06.12.2024 г. по в. т.д. № 521/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 312/09.07.2024 г. по т. д. № 740/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните 80 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2022 г., причинено от Р. С. М. като водач на автомобил “И. 3510”, с рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното й плащане.
Въззивното решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се като занижен определеният от апелативния съд по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Изтъква се, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства и конкретните обективни факти, значими за действителния справедлив размер на обезвредата. Не е отчел в необходимата степен мястото на травматичните увреждания – счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза, разединяване на лонното съчленение. Предприетото консервативно лечение с медикаменти е налагало пълна и непрекъсната неподвижност на пострадалия. В тази връзка се подчертава, че въззивният съд не е обсъдил изживяванията на ищеца – прикован на легло, без да усеща долните си крайници, изпитващ болки, изживяващ притеснения за бъдещото си възстановяване, психически и емоционално обременен от невъзможността да обслужва сам ежедневните си хигиенни и битови нужди. Изразява се несъгласие с извода на въззивния състав за пълно възстановяване на пострадалия и връщането му към обичайния ритъм на живот, тъй като, според касатора, това противоречи на направените от вещото лице пояснения при изслушване на заключението, че е напълно възможно лицето да е изпитвало болки в рамките на 3-4 месеца, “даже и досега при натоварване”. Твърди се, че апелативният съд е пренебрегнал и механизма на получаване на травмите – вследствие на виновното поведение на делинквента върху пострадалия се стоварил авариралия автомобил, под който последният бил легнал, за да постави въже за теглене. Не е съобразил и конкретните икономически условия в страната, както и съответните нива на застрахователно покритие към датата на събитието, ежегодното увеличение на премиите по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, практиката по сходни казуси. Счита се, че по този начин е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, довело до определяне на необосновано занижен размер на обезщетението. Оплакването за съществено процесуално нарушение се свежда до необсъждане от съда на целия събран доказателствен материал и незадълбочено изследване на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което се е стигнало до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на ищцовата претенция за обезвреда на неимуществени вреди допълнително за сумата 40 000 лева - разликата между присъдените 40 000 лева и претендираните 80 000 лева, както и присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
От ответника по касация Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД се оспорва основателността на подадената жалба. Поддържа се, че атакуваното въззивно решение е поставено при правилно изяснена фактическа обстановка и коректно дадена от съда правна квалификация на съществуващите между страните отношения. Изводите на съда са направени въз основа на установените по делото факти и при законосъобразна преценка на ангажираните в хода на производството доказателства. Решението е мотивирано и обосновано, постановено в резултат на правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и при обезпечаване на съдопроизводствените правила, поради което не страда от пороци по смисъла на чл. 281 ГПК, налагащи неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 1895/18.06.2025 г. по настоящото дело въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои критерии следва да се съобразят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания?”.
В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената касационна жалба и иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Акцентира, че в случая се е стигнало до определяне на занижен размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като не е отчетено, освен фрактури на три кости – част от тазовия пръстен, наличието на травматични увреждания на прилежащата и подлежащата мускулатура, както и негативните изживявания на пострадалия, изпитаните от него неудобство и срам при обслужването му от неговите родители. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД. Ответникът по касация моли да бъде потвърдено като правилно обжалваното въззивно решение. Счита, че апелативният съд е преценил събрания по делото доказателствен материал и правилно е приложил критериите за определяне на обезвредата. Иска присъждане на разноски, за което представя списък.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
В случая апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е приел, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 498, ал.3 КЗ – от ищеца пред застрахователя е предявено искане с вх. № 324/19.01.2023 г. за плащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по което е постановен отказ. Очертал е като спорен във въззивното производство въпросите за размера на дължимото обезщетение с оглед действително претърпените неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване, доколкото елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице по чл. 432, ал. 1 КЗ, са установени по обвързващ начин с влязлото в сила първоинстанционно решение в необжалваната осъдителна част относно присъденото обезщетение до 35 000 лева.
Въз основа на представената медицинска документация и приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза въззивният съд е намерил за установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза, разединяване на лонното съчление/симфизиолиза и разкъсно-контузна рана на кожата по гърба на носа, като счупванията на тазовите кости са довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок около 2-3 месеца и вследствие на тях Д. е изпитвал значителни болки и страдания, затихващи и поносими в края на двумесечния период, а лечението на счупването е било медикаментозно с антикоагуланти, обезболяващи, кортикостероиди и други, основният метод на лечение е бил постелен режим в рамките на минимум един месец с последваща го вертикализация и раздвижване в зависимост от болковия синдром. Липсват данни за затегнат или усложнен оздравителен период. Счупването на тазовите кости няма да доведе до намаляване на обема на движение на долните крайници и двигателността им ще се възстанови напълно. Раната на носа е оздравяла в рамките на един месец, през време на който е била придружена с умерени болки и страдания със затихващ характер. При изслушване на заключението в съдебно заседание на 13.05.2024 г. експертът е отбелязал наличието на малък белег на мястото, където е била раната на носа, който не е загрозяващ, но ще остане за цял живот. Установени са два белега от дълбоки охлузвания с хипопигментни петна отляво и отдясно на двете бедра с големина около 4 см на 1 см, като белегът отдясно е образувал цикатрикс. Вещото лице е пояснило, че при натиска върху таза в странична посока е настъпило счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост и разтягане на тазовия пръстен, довело до отваряне между рамената на двете срамни кости отпред ниско долу, при което преразтягане страдат не само костите, но основно мускулатурата и обичайно има скъсани мускулни влакна, което може да доведе до изпитване на болка в малко по-продължителен период от време. Експертът е уточнил, че лечението е с постелен режим, тъй като всяко минимално движение води до разместване на краищата на счупените кости и препятства натрупването на костно вещество, при което би било наложително поставяне на метални пластини с винтове, до каквото усложнение при ищеца не се е стигнало предвид спазените лекарски предписания. Понастоящем ищецът изпитва болка при претоварване, която ще отмине с времето.
Въззивната инстанция е оценила показанията на двамата свидетели Д. (майка и баща на ищеца) относно продължителността на оздравителния и възстановителен период като противоречиви и некореспондиращи със заключението на СМЕ за обща продължителност на процесите от 2-3 месеца, съобразено характера на травмата, липсата на усложнения и младата 24-годишна възраст на ищеца. Поради това на основание чл. 172 ГПК не ги е кредитирала и е приела за основателни възраженията на ответника относно пълното възстановяване на ищеца за период от около 3 месеца.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд е преценил характера на претърпените при произшествието травми - счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза на ищеца и разединяване на лонното съчление, които не са наложили оперативно лечение, а консервативно с медикаменти и спазване на постелен режим, като вследствие на тях Д. е изпитвал силни физически болки, дори и в положение на покой на тялото, а и впоследствие при раздвижването, и при прилагането на легловия режим е бил в пълна невъзможност да се движи и обслужва самостоятелно, зависейки изцяло от грижите на своята майка, което за един млад активен 24-годишен мъж е било изключително психически затормозяващо, наред с преживения стрес от инцидента, но оздравителният период е преминал без усложнения и в рамките на три месеца е настъпило пълно възстановяване, а търпените и понастоящем при претоварване болки са с прогноза за пълно отшумяване, като същият се е върнал към работата си и обичайния ритъм на живот, и при него са останали белези по носа от получената при произшествието разкъсно-контузна рана, който не е загрозяващ, както и по бедрата. При тези данни и при отчитане на икономическите условия в страната към м. 09,2022 г., втората инстанция е достигнала до извода, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД за понесените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 40 000 лева.
За неоснователни са приети заявените от застрахователя възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. След анализ на кредитираните от въззивната инстанция показания на св. Т., е даден отговор, че в случая е без значение дали ищецът е бил с поставена светлоотразителна жилетка, тъй като торсът му е бил закрит от буса. Не са споделени и доводите на ответника, че поради неспазване на лекарските предписания, неосъществяване на прегледи и консултации, непровеждането на рехабилитация и физиотерапия, пострадалият е допринесъл за продължаващите болки и страдания, липсата на пълно възстановяване или за по-продължителен възстановителен период. При пострадалия е настъпило пълно възстановяване в рамките на обичайния за травмата и възрастта му период. По тези съображения въззивният състав е формирал извод за липса на основание за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване. Споделил е извода на първата инстанция, че законната лихва се дължи от 19.01.2023 г., когато ищецът е предявил претенцията пред застрахователя и от когато претендира такава.
По тези мотиви апелативният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 40 000 лева до 65 000 лева, като е отхвърлил иска за тази разлика, и е потвърдил същото в останалите обжалвани части - за присъждането на сумата над 35 000 лева до 40 000 лева и отхвърлянето на иска над 65 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Отговорът на правния въпрос, свързан с прилагане принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, се съдържа в задължителната практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита с постоянна такава, обективирана в решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 47/01.06.2022 г. по т. д. № 550/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 50082/17.10.2023 г. по т. д. № 1231/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 90/28.03.2025 г. по т. д. № 2010/2024 г. на ВКС, I т. о. Приема се, че понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективни обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на увредата, интензитетът и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., като от значение е и възрастта на пострадалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършването му, др. Следва да се има предвид и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В решение от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр. д. № 3462/2023 г. на ВКС, III г. о., е прието, че справедливостта изисква още сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.
По касационната жалба:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. При постановяването му въззивният съд е обсъдил събрания по делото доказателствен материал относно търпените от ищеца и настоящ касатор болки, страдания и негативни емоционални преживявания от травматичните увреждания, в резултат на настъпилото на 17.09.2022 г. произшествие, но по спорния въпрос в отклонение от практиката на касационната инстанция не е оценил в достатъчна степен всички релевантни за прилагането на чл. 52 ЗЗД конкретни обстоятелства, което е довело до занижаване размера на справедливото обезщетение.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмените такива, приетото от първата инстанция експертно заключение и поясненията на вещото лице при изслушването му, както и свидетелските показания, като значими за определяне размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобразят относително младата възраст на пострадалия (на 24 г. към датата на произшествието), претърпените телесни увреждания - счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза, разединяване на лонното съчление/симфизиолиза и разкъсно-контузна рана на кожата по гърба на носа, трайното затрудняване на движенията на левия долен крайник в резултат от счупванията на тазовите кости, обичайно съпроводено със скъсани мускулни влакна според поясненията на вещото лице, оздравителният процес – болезнен, две хоспитализации – в [населено място] и в [населено място], лечение – медикаментозно, постелен режим в рамките на един месец с почти пълно обездвижване, необходимо за избягване на последващи усложнения, до каквито не се е стигнало при пострадалия с оглед спазване на лекарските предписания, възстановителният период за травмите по тялото от около 2-3 месеца и за раната на носа – около 1 месец, преживяванията от негативния регистър (болки през възстановителния процес, безпокойство, смущение и неудобство от временната необходимост от чужда помощ за ежедневните нужди на ищеца). От друга страна, следва да бъде взето предвид възстановяването на ищеца, като последиците от травмите са болки в таза при натоварване и остатъчен белег на носа (макар същият да не е загрозяващ, според вещото лице). В случая апелативният съд не е оценил в достатъчна степен преживяванията на пострадалия и икономическите условия в страната. При обсъдените по-горе общи и специфични за конкретния спор правнорелевантни факти, както и при съобразяване на общественото разбиране за справедливост, включително и установените към датата на произшествието лимити на отговорността по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” като проявна форма на икономическите условия в страната, и практиката по сходни казуси, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените от ищеца неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД възлиза на 65 000 лева.
Заявеното от застрахователя материалноправно възражение за съпричиняване не се поддържа пред касационната инстанция, поради което не подлежи на обсъждане в настоящото производство.
При така определения размер на справедливото обезщетение и при отчитане на присъдените на ищеца 40 000 лева с влязлото в сила решение в тази част, след частична отмяна на въззивния съдебен акт за отхвърляне на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ над 40 000 лева до 65 000 лева следва да му се присъдят още 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за процесния период.
Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично касиране на решението на Апелативен съд - София в обжалваната отхвърлителна част и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от ответника по касация следва да бъдат събрани дължимите държавни такси от общо 530 лева за произнасяне по допускане и за разглеждане на касационната жалба, както и за първата инстанция допълнително 1 000 лева - държавна такса и платени от бюджета на съда разноски.
За първата инстанция в полза на адв. Р. М. за оказаната безплатна правна помощ и при отчитане размера на определеното от окръжния съд адвокатско възнаграждение от 6 000 лева с ДДС, се дължи по съразмерност сумата от 4 888,80 лева с ДДС, т. е. следва да й бъдат присъдени още 1 168,80 лева с ДДС. За въззивното производство са определени 960 лева с ДДС и липсва оспорване по реда на чл. 248 ГПК, поради което допълнителни такива не й се дължат. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител процесуални действия и с оглед даденото от СЕС задължително тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, не следва да се прилагат от съда несъответстващите на конкуренцията по смисъла на член 101, пар.1 ДФЕС правила за минимални размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, настоящият състав определя на процесуалния представител на ищеца за касационното производство адвокатско възнаграждение от 1 800 лева с ДДС, от което по съразмерност й се присъждат 1 125 лева с ДДС. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не подлежи на обсъждане заявеното от ответната страна пред касационната инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като същото е определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 НЗПП в полза на ответника по касация се определя юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 450 лева, от което се присъждат 168,75 лева съразмерно с отхвърлената част на иска. С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат присъдените от въззивната инстанция разноски за първата инстанция от още 266,63 лева, както и тези за въззивното производство над 66,67 лева до 678 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 441/06.12.2024 г. по в. т.д. № 521/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 312/09.07.2024 г. по т. д. № 740/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, е отхвърлен предявеният от В. М. Д., ЕГН [ЕГН], против Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните 65 000 лева, в частта за отмяна на първоинстанционното решение за присъдените в тежест на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца над сумата от 3 720 лева до 4 888,80 лева, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса и платени от бюджета на съда разноски над сумата от 1 850 лева до сумата от 2 850 лева, и в частта, с която в тежест на В. М. Д. са възложени по съразмерност направените от ответника разноски пред първата от още 266,63 лева и за въззивното производство за разликата над 66,67 лева до 678 лева, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на В. М. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Марица, [улица], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща разликата между присъдените 40 000 лева и дължимите 65 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от получени травматични увреждания вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2022 г., причинено от Р. С. М. като водач на автомобил “И. 3510”, с рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.01.2023 г. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 441/06.12.2024 г. по в. т.д. № 521/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в останалата обжалвана част, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 312/09.07.2024 г. по т. д. № 740/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над дължимите 65 000 лева до претендираните 80 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд дължимите държавни такси по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТДТССГПК в общ размер на 530 лева (петстотин и тридесет лева), както и по сметка на Окръжен съд – С. З. за първоинстанционното производство допълнително 1 000 лева (хиляда лева) - държавна такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адв. Р. И. М., с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1 125 лева (хиляда сто двадесет и пет лева) с ДДС - за касационната инстанция, и допълнително 1 168,80 лева (хиляда сто шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки) с ДДС – за първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. М. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Марица, [улица], да заплати на Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 168,75 лева (сто шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.