Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 3985/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по две касационни жалби. Първата е от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник, чрез юрисконсулт Скримова, против Решение № 25/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 360/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, с което по жалба на Е. С. е отменено Решение № 44029**** от 15.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба на Стоянова против разпореждане [номер]****(прот. N01034 от 31.01.2022 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Перник, с което е отпусната добавка за чужда помощ за вид и степен на увреждане над 90 на сто, считано от 20.01.2022 г., пожизнено, на основание чл. 103 от КСО. С решението преписката е върната за ново произнасяне на административния орган по заявление вх. № 2118-13-15/20.01.2022 г. и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени разноските сторени пред касационната инстанция.

Ответникът – Е. С., чрез пълномощник адв. Н. Х., с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред касационната инстанция.

Втората касационна жалба е подадена от Е. С., чрез адв. Х., против Решение № 25/15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 360/2022 г. по описа на Административен съд – Перник. Поддържат се доводи за неправилно приложение на чл. 94 от КСО, досежно началната дата, от която следва да бъде отпусната добавка за чужда помощ по реда на чл. 103 от КСО. Счита, че правото на добавка е придобито от датата на инвалидизирането й – 23.08.2016 г., съобразно ЕР на ТЕЛК и от същата следва да започне изплащането на добавката по чл. 103 от КСО.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуален представител юрисконсулт Скримова, намира касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадените касационни жалби.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустим, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационните жалби са неоснователни.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 44029**** от 15.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба на Стоянова против разпореждане [номер]****(прот. N01034 от 31.01.2022 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Перник, с което е отпусната добавка за чужда помощ за вид и степен на увреждане над 90 на сто, считано от 20.01.2022 г., пожизнено, на основание чл. 103 от КСО.

По делото безспорно е установено, че Е. С. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО от сбора на пенсиите на починал съпруг. С Експертно решение № 1824 от 22.11.2021 г., ТЕЛК, II състав „Общи заболявания“ към МБАЛ „Р. А. гр. Перник, след освидетелствате, определя на Е. С. 100 % вид и степен на увреждане, с необходимост от чужда помощ, с дата на инвалидизиране – 23.08.2016 г. и пожизнен срок на определения процент ВСУ. С решение № 2770 от 20.12.2021 г. Медицинска комисия при ТП на НОИ – Перник, потвърждава оценката, извършена от ТЕЛК с цитираното ЕР, в цялост – ВСУ, дата на инвалидизирането, срок на инвалидизиране и необходимост от чужда помощ.

Със заявление с вх. № 2118-13-15 от 20.01.2022 г., подадено до ТП на НОИ – П. С. е поискала да й бъде отпусната добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО.

С разпореждане [номер]**** (протокол № N01034) от 01.02.2022 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Перник, по подаденото на 20.01.2022 г. заявление и на основание чл. 103 от КСО на Е. С. е отпусната добавка за чужда помощ за ВСУ над 90 на сто, пожизнено, считано от 20.01.2022 г. – датата на подаване на заявлението.

Разпореждането е оспорено от Стоянова, в частта относно датата на отпускане на добавката, пред по – горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Перник, който с процесното Решение № 440429**** от 15.08.2022 г. е приел жалбата за неоснователна. Аргументирал е теза, че ЕР № 1824 от 22.11.2021 г. на ТЕЛК е получено от заявителя на 22.11.2021 г., срокът за обжалването му е изтекъл на 06.12.2021 г, а заявлението е подадено на 20.01.2022 г., т. е. след изтичане на регламентирания в чл. 94, ал. 3 от КСО едномесечен срок, поради което цитираната правна норма е неприложима и добавката следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението – 20.01.2022 г.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че ЕР № 1824 от 22.11.2021 г. на ТЕЛК, с което е установена ВСУ 100% с правно на добавка за чужда помощ, е съобщено на Стоянова на 22.11.2021 г. и е влязло в сила на 07.12.2021 г., а заявлението е подадено на 20.01.2022 г., след изтичане на посочения в чл. 94, ал. 3 едномесечен срок. При неспазване на последния приложима към началния момент на отпускане на добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО е общата разпоредба на чл. 94, ал. 1, предл. първо от КСО - двумесечния срок следва да се брои от датата на придобиване на правото – влизане в сила на решението на компетентния орган, извършващ медицинската експертиза – 07.12.2021 г. От същата дата следва да бъде отпусната и желаната добавка.

Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство, Административен съд – Перник събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Спорът между страните касае правилната дата от която следва да бъде отпусната добавката по чл. 103 от КСО.

Съгласно чл. 103 от КСО добавка за чужда помощ се отпуска, когато пенсионери с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената пенсия добавка в размер на 75 на сто от социалната пенсия за старост.

За отпускане на пенсии и/или добавки към тях за чужда помощ е налице специален ред за определяне на началната дата, установен в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, според който извън случаите по чл. 94, ал. 1 от КСО пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО определя начална дата за отпускане на пенсиите и добавките към тях момента на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

В конкретния случай ЕР № 1824 от 22.11.2021 г. на ТЕЛК е получено от заявителя на 22.11.2021 г., видно от вписаното в обратната разписка влязло и е в сила на 06.12.2021 г., а заявлението е подадено на 20.01.2022 г. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че добавката за чужда помощ би била отпусната от датата, на която лицето е подало заявление – декларация до ТЕЛК, но не по - рано от датата на определяне на потребността от чужда помощ, а именно 23.08.2016 г., определена от ЕР на ТЕЛК от 22.11.2021 г. за дата на инвалидизирането, ако Стоянова е депозирала заявлението си не по – късно от 07.01.2022 г. – съобразявайки едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 КСО. Поради горното се явяват неоснователни съображенията за неправилност на първоинстанционното решение, досежно приложението на чл. 94 от КСО, изложени в касационната жалба на Е. С..

При неспазване на едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, приложима към началния момент на отпускане на добавката за чужда помощ е общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е диференцирал двете хипотези съдържащи се в правната норма. Добавката се отпуска или считано от датата на придобиване на правото – влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, ако заявлението е подадено в 2 – месечен срок от придобиване на правото – предл. първо на чл. 94, ал. 1 от КСО, или считано от датата на депозиране на заявлението пред ТП на НОИ – в случая на подаване на същото, но след изтичане на срока.

Е. С. безспорно е спазила 2- месечния срок по чл. 94, ал. 1, предл. 1 от КСО, изтичащ на 07.02.2022 г., който се брои от влизане в сила на решението на компетентния орган, извършващ медицинската експертиза – ЕР № 1824 от 22.11.2021 г. на ТЕЛК II състав „Общи заболявания“ към МБАЛ „Р. А. гр. Перник. Правилен е изводът на Административен съд – Перник, че добавката за чужда помощ следва да се отпусне, считано от 07.12.2021 г.

Неоснователен е наведения в касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Перник довод, че срокът за обжалване на ЕР на ТЕЛК е изтекъл на 06.12.2021 г., а заявлението е подадено на 20.01.2022 г. ( след изтичане на регламентирания едномесечен срок ), поради което разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО е неприложима и добавката следва да се отпусне от датата на заявлението. Органът неправилно е счел, че след като е пропуснат едномесечен срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, е неприложима разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО за отпускане на добавката от датата на придобиване на субективното правото.

Следва да се отбележи, че в мотивите на Решение № 25/15.02.2023 г. на Административен съд – Перник по адм. дело № 360/2022 г. е допусната писмен пропуск относно процесната дата. Неправилно е посочена – 07.12.202 г., вместо правилната 07.12.2021 г. Това обстоятелства не обуславя наличие на касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, както и производство по чл.175 от АПК. Неоснователен е и доводът на касаторката Е. С., че добавката за чужда помощ и се следва от датата на инвалидизиране- 23.08.2016г. Съгласно чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В случая следва да се има предвид, че датата на придобиване на правото за чужда помощ е различен от датата на инвалидизиране на лицето.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 360/2022 г. по описа на Административен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ