Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 3932/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Столична здравноосигурителна каса, подадена чрез гл. юрисконсулт С. Ш., с която се обжалва Решение № 1631/14.03.2023 г., постановено по адм. дело № 100/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба против издадената Писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание № 29-07-39/01.12.2022 г., издадена от и. д. директора на СЗОК. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и представя писмени бележки с развити съображения и претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК, а при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на ответника по касация.

Ответникът – „Групова практика за специализирана медицинска помощ – диагностика и лазерно лечение на очните заболявания „Светлина“ ООД, представлявано от управителя д-р С. Н. чрез адв. Д. П. от АК – Бургас, преупълномощена от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание № 29-07-39/01.12.2022 г., издадена от и. д. директора на СЗОК, с която на „Групова практика за специализирана медицинска помощ – диагностика и лазерно лечение на очните заболявания „Светлина“ ООД, представлявано от управителя д-р С. Н., на основание чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, е постановено възстановяване на неоснователно получена сума в общ размер на 65 483,73 лв. за 2021/2022 год.

С. П. за неоснователно получени суми № РД-18-592-2/04.08.2022 г. /по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО/, обективиращ данните от извършена проверка, разпоредена на основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2 от ЗЗО със Заповед № РД-18-592/11.07.2022 г., по отношение на ответника по касационната жалба е установено, че следва да заплати сумата от 18 748,67 лв. за нарушение на чл.122, ал.1 и чл.208, ал.5 от НРД 2020 – 2022, във вр. чл.27, ал.1, т.2 от ЗЕДЕУУ и чл.41 от ЗЗД за периода 08.11.2021г. – 31.12.2021 г., както и сумата 46 735,06 лв. за нарушение на чл.122, ал.1 и чл.208, ал.5 от НРД 2020 – 2022, във вр. чл.27, ал.1, т.2 от ЗЕДЕУУ и чл.41 от ЗЗД за периода 01.01.2022 г. – 30.05.2021г. Протоколът е надлежно връчен на представляващ „Групова практика за специализирана медицинска помощ – диагностика и лазерно лечение на очните заболявания „Светлина“ ООД и в срока по чл.74, ал.4 от ЗЗО е подадено становище против него, което е внесено за разглеждане в Арбитражна комисия по медицински дейности към Столична лекарска комисия на БЛС към СЗОК. Арбитражната комисия не е взела решение, тъй като резултатът от проведеното гласуване е с равен брой гласове „за“ и „против“, с оглед което и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от ЗЗО е издадена Заповед за налагане на санкция № РД-12-154/14.10.2022 г., влязла в сила на 07.11.2022 год. Въз основа на влязлата в сила заповед за налагане на санкция е издадена и писмената покана, предмет на настоящето съдебно производство.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Няма спор между страните, че Заповед за налагане на санкция № РД-12-154/14.10.2022 г., издадена на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗО е влязла в сила на 07.11.2022 г. Според ал.1 на чл. 76б от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение на ЗЗО или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в ЗЗО или в НРД. Разпоредбата на чл.76б, ал.2 от ЗЗО е императивна и задължава компетентния орган - директора на РЗОК винаги, когато сумата е получена без правно основание в резултат на извършено нарушение, да издаде покана за възстановяване. Фактът на извършване на нарушението следва да бъде доказан с влязло в сила наказателно постановление или, както е в конкретния случай – с влязла в сила заповед за налагане на санкция. Законът не изисква законосъобразността на заповедта за налагане на санкция да е била проверена по съдебен ред.

С оглед изложеното следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че писмената покана, предмет на настоящето съдебно производство, е издадена в изпълнение на процедурата, визирана от разпоредбата на чл.76б, ал.2 ЗЗО.

Между страните не е спорно, че ответникът е извършил нарушение на чл.122, ал.1 от НРД МД 2020 - 2022, изразяващо се в неспазване на 5 –дневния срок за уведомяване на надзорния орган за настъпила промяна в обстоятелствата, удостоверени с документи по чл.117 – чл.121 от НРД МД 2020-2022, както и на чл.208, ал.5 от НРД МД 2020 – 2022, касаещ задължението за подписване на електронните финансово-отчетни документи с УЕП от управителя или от упълномощено от него лице. В случая е установено, че управителят на лечебното заведение д-р Е. И. е починала на 08.11.2021 г., но изпълнителят на медицинската помощ не е уведомил съответния административен орган за това обстоятелство в изискуемия 5-дневен срок и през периода, посочен в обжалвания административен акт от лечебното заведение са подавани през ПИС електронни финансови документи, генерирани в ИИС на НЗОК, подписани с електронния подпис на д-р И..

От мотивите, изложени в обжалвания административен акт обаче е видно, че не са налице нарушения от страна на лечебното заведение, свързани с пряката дейност по предоставяне на медицинската помощ. Данните по МД, посочени в отчетите и справките са верни, но не са подавани от лице, имащо това право съобразно чл.208, ал.5 от НРД МД 2020 – 2022, т. е. ответникът по касационната жалба е получил сумите по поканата за реално извършени медицински дейности, което не се оспорва от касатора. Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, сумите по оспорената покана не са получени неоснователно, а за действително осъществени дейности в изпълнение на индивидуалния договор на изпълнителя на медицинската помощ.

Според разпоредбата на чл.76б, ал.1 от ЗЗО, получените от изпълнителя на медицинска помощ суми, подлежащи на възстановяване, трябва да са в получени в резултат на извършено нарушение на НЗОК или НРД и да са без правно основание. В конкретния случай липсва изискуемата от разпоредбата причинна връзка между извършените нарушения по заповедта за налагане на санкция и получените суми, които не са заплатени неоснователно, а за действително извършена дейност в изпълнение на индивидуалния договор на лечебното заведение, поради което не са без правно основание. По делото не се спори, че издаваните до вписване на новия управител удостоверителни документи не са довели до злоупотреба, не са нанесени финансови щети и не е налице неправомерно облагодетелстване. Освен това настоящият съдебен състав споделя мотивите от първоинстанционното решение, че писмената покана е издадена и в несъответствие с целта на закона, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях.

Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

С оглед изхода на спора своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което предвид материалния интерес по оспорената покана не надхвърля минимума по чл.8, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1631/14.03.2023 г., постановено по адм. дело № 100/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Столична здравноосигурителна каса да заплати на „Групова практика за специализирана медицинска помощ – диагностика и лазерно лечение на очните заболявания „Светлина“ ООД, представлявано от управителя д-р С. Н., деловодни разноски в размер на 3600 /три хиляди и шестотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ