Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 4054/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Е. И.,[ЕГН] от [населено място],[улица] чрез адв. Д. против Решение № 16/08.03.2023 г., постановено по адм. дело № 194/2022г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата на кастора против Решение № 1040-18-85/ 14.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ Силистра и потвърденото с него Предписание №ЗД-1-18-01202083/29.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ Силистра, с което е разпоредено заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО спрямо осигуреното лице Л. Д..

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърденото с него заъдлжително предписание.

Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Силистра чрез юрисконсут Маринова заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Силистра, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е Решение № 1040-18-85/14.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ Силистра и потвърденото с него Предписание №ЗД-1-18-01202083/29.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ Силистра, с което е разпоредено заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО спрямо одигуреното лице Л. Д..

От фактите по делото е установено, че Земеделски стопанин Е. И. извършва стопанска дейност от 2018 г. През времетраеното на дейността си той не е наемал работници на трудов договор с изключение на случая по процесния такъв, сключен на 16.03.2022 г. с Л. Д.. По повод на последния е установено, че към този момент и двете страни по договора не са се намирали на територията на Р България. По делото е установено, че Л. Д. е на 70 години, [диагноза], че трайно и от дълго време е установена да живее в Р Турция и че веднъж вече й е отказано получаване на лична пенсия за прослужено време и възраст поради липса на осигурителен стаж.Възложените права и задължения по трудовия договор са свързани с обгрижването на оранжерия посадъчен материал, обработване и подготовка на почвата в оранжерията и на полето, засяване на разсад, окопаване, поливане и третирането му с препарати и опрашване цветовете на растенията, както и слагане на маркучи и телове. По повод на сключения трудов договор № 1 / 16.03.2022 г. са извършени дължимите удостоверителни действия съгласно трудовото и осигурително законодателство договорът е деклариран в структурите на НАП, осигурителни вноски са внасяни, оформена е счетоводна документация.

Възникналото трудово правоотношение е прекратено след четири месеца със Заповед № 2 / 18.07.2022 г. Трудовият стаж е отразен в трудовата книжка на работничката.

На 25.07.2022 г. Л. Д. повторно е инициирала процедура за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по повод на което НОИ е извършил проверка на осигурителя ЗС Е. М. И. .При тази проверка контролните органи на НОИ преценили, че Л. Д. не е придобила качеството осигурено лице по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като не е налице реално осъществявана трудова дейност. За лицето не е възникнал юридическият факт на осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 и 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Изведен е извод, че подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от страна на осигурителя са фиктивни и същите са подадени с оглед облагодетелстване от фондовете на ДОО - в случая отпускане на лична пенсия на Л. Д.. С оглед на гореизложеното е направен извод, че липсва основание за осигуряване по чл. 4 от КСО за периода от 18.03.2022 г. до 17.07.2022 г. Същият не следва да се зачита за осигурителен, а подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от страна на осигурителя ЗС Е. М. И. за лицето Л. Д. следва да бъдат заличени. За целта са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-18-01202083/29.09.2022 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Л. Д. за периода 18.03.2022 г. до 17.07.2022 г. с вид осигурен 01, декларация образец № 1.Предписанията са обжалвани от ЗС Е. И. пред Директора на ТП на НОИ Силистра. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение № 1040-18-85 от 14.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Силистра същите са потвърдени.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ибрямов.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него задължително предписание, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин Л. Д. да е полагала труд в полза на земеделския стопанин Е. И., поради което не е възникнало осигурително правоотношение, респ. тя не е придобила качеството осигурено лице по смисъла на легалното определение, дадено с 1, ал.1, т. 3 от КСО. За да достигне до тези правни изводи, първоинстанционния съд се е позовал на анализ на приетите частни писмени документи-трудов договор, като ги е съпоставил с официалните документи, справки за местонахождението на лицата по време на сключването и изпълнението на трудовия договор и разпитаните по делото свидетели Османова и .

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто е процесният.

От данните по делото е установено, че Л. Д. не е полагала реално труд по действителния трудов договор. В тази връзка събраните по делото доказателства сочат, че последната е пристигнала в Р България два дни след сключването на договора и няколко дни след прекратяването му е подала повторно заявление за получаване на лична пенсия. Основополагащ принцип в социалното осигуряване е наличието на реално упражнявана трудова дейност. Въз основа на самия трудов договор, платежни ведомости, подаваните данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО и/или внасяните осигуровки, не може да се презюмира, че лицето реално е упражнявало дейност по сключения трудов договор. Същото се отнася и за изпращането на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.Тези писмени доказателства, ведно с гласните доказателствени средства, обсъдени поотделно и в цялост от първоинстанционния съд водят на несъмнения извод за недоказаност на упражняването на трудова функция от страна на Л. Д., поради което и правилен се явява извода на съда, че следва подаданите за нея данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО досежно осигурителните й права да бъдат заличени. В горния смисъл е и решение № 11840/20.12.2022г по адм. дело № 4349/2022г на ВАС VI отд.Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстнационното решение.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и обосновано е приел, че органите на НОИ законосъобразно са дали задължителни указания за заличаване на осигурителните права на Л. Д..

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.

При този изход на спора, заявеното своевременно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция преди с. з. на 13.12.2023г се явява основателно - на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на осн. чл.24 от НЗПрП вр. чл.143 от АПК вр. чл.144 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/08.03.2023 г., постановено по адм. дело № 194/2022г. по описа на Административен съд Силистра.

ОСЪЖДА Е. И.,[ЕГН] от [населено място],[улица] да заплати на директора на ТП на НОИ Силистра сумата от 100 лв разноски в производството.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ