О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2068
София 25.04.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари , две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : В. И.
Членове : Е. Т.
Б. И.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №483/2023 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура –Пловдив срещу решение №184 от 17.11.2022г по в. гр. дело № 318/2022г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260012 от 20.04.2022г на Окръжен съд –С. З. по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 100 000 лева, както и относно присъденото обезщетение за имуществени вреди по искове, предявен от Н. Т. К. на основание чл. 2 ал.1 т.3 и чл. 2б от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в длъжностни престъпления по чл.282, ал.2 и по чл. 201 от НК, извършени от него като кмет на [населено място], продължило извън разумния срок и прекратено, и неоснователно наложена мярка „отстраняване от длъжност” по досъдебното производство.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната част изцяло, като оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и необсъждане доводите на ответника по иска се поддържат единствено в частта по присъденото обезщетение за неимуществени вреди .Прокуратурата счита обезщетението за завишено и решението за неправилно, тъй като не е оценено в насока намаляване на обезщетението отсъствието на реален негативен резонас върху авторитета и политическата кариера на ищеца / който не е пропускал явяване на избори от 2003г и е бил избиран за кмет, вкл. след обвиненията /, същевременно оценявани са факори които нямали потенциал да бъдат третирани като даващи негативно отражение върху емоционалните изживания на лицето и също така не е отчетено, че по едно от обвиненията, за престъпление по чл.321НК, производството е било прекратено още през 2014г и до предяваването на иска е изтекла давност .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се изтъква противоречие с практиката на ВКС и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по два въпроса : кои са критериите за определяне справедлив размер на обезщетението, като се поддържа противоречие с указанията в ППВС №4/1968г с практика на ВКС в реш. №832/2010г и реш. № 276/2019г на Четвърто г. о, дисхармония на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД ; за фактическата и правна сложност на делото, която е от значение при формиране на извод за неразумен срок, като се поддържа противоречие с реш. № 306/2019г, реш. №222/2020г и реш. №62242/2022г на Трето г. о; за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните и за съобразяване с оспорването и предмета при въззивно обжалване, по които процесуалноправни въпроси също се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС
В отговор Н. Т. К.,представляван от адв. Хр. Г. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване.Обсъдени са обстоятелствата от значение за размера на обезщетението.Прокуратурата би следвало да знае, че разумният срок е законовият, затова неоснователно се оплаква, че съдът не е посочил такъв срок. Въззивният съд не е излязъл извън предмета на въззивното обжалване, произнесъл се е по възражение залегнало в жалбата на ответника .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не се обосновава критерият по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК при поставените в изложението на Прокуратурата на РБ процесуалноправни въпроси, предвид ясно изразената в мотивите на решението и обуславяща воля на съда при конкретно подлежащите на обезщетяване неимуществените вреди, при установените по делото обстоятелства, съответно при определяне справедливо по размер обезщетение за тях съгласно общественото разбиране справедливост.При постановяване на решението Пловдивски апелативен съд е приложил на практика указанията в ППВС №4/1968г ,ТР №3/22.04.2005г ОСГК, принципните постановки в ППВС №7/65г т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК и разясненията в ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/,да обсъди и разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора. Спорът в случая е по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Изграждайки преценката си за справедливо по размер обезщетение собствено и в качеството си на решаващ съд съгласно установените в ППВС №4/1968г и практиката на ВКС критерии, Пловдивски апелативен съд е отговорил на доводите и възраженията на жалбоподателя за завишено обезщетение, даден е отговор и на доводите на Прокуратурата, че отпадането в частност на обвинението, повдигнато на определен етап от наказанелното производство за участие в „организирана престъпна група”/по чл.321, ал.3 НК/не може да се изолира от единно воденото производство и да обоснове механично намаляване на обезщетението спрямо присъденото на първа инстанция, предвид че другите тежки обвинения в длъжности престъпления са останали, четири от които по чл.282 НК, всички шест обвинения касаят работата на ищеца като кмет и са тежко наказуеми .Както изрично е посочил въззивния съд, три са били основните обвинения спрямо К., независимо от варианите им по квалификацията, уточнявана и променяна многократно в досъдебната фаза - длъжностно престъпление по чл.282 НК , длъжностно присвояване по чл.201 НК и деяния свързани с „организирана престъпна група”.Последните са се отразили на хода на производството като цяло. Затова е приложен е установеният в практиката на ВКС подход за глобалното определяне на обезщетение за неимуществените вреди, не поотделно за всяко вменено деяние, но като се отчита вида и тежестта на обвинението.Възприетият от въззивния съд подход да определи глобално обезщетение за всички заявено и установено нарушени права е в синхрон и с разясненията по Тълкувателно решение №1/27.11.2023г по тълк. д №1/2022г на ОСГК, до приемането на което производство по настоящето дело е било спряно. Неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагане спрямо обвиняемия, нарушено е включително правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, присъденото обезщетение включва и обезщетение за накърняване на това право, след като предпоставките за иска по чл.2б ЗОДОВ са проверени и установени от съда в конкретния случай, като са съобразени критериите в практиката на ЕСПЧ и практиката на ВКС по прилагане на чл.2б ЗОДОВ . Наказателното производство е водено 6 години и 7месеца, от привличането на ищеца като обвиняем на 19.08.2009г по ДП до прекратяването на делото от съда с влязло в сила определение/ 28.03.2016г/ при предпоставките на чл.436, ал.4 НПК/отм/ като е отчетено, че при посоченото основание за прекратяване отговорността на държавата за вреди не само е ангажирана, но и че така реализираната процедура за прекратяване е санкция за бездействието на Прокуратурата да отстрани съществените нарушения на процесуални првила в указаната на обвинението от съда насока, че неразумно дълго е водено производство в досъдебна фаза /близо 4 години/ същевременно с допускане на редица съществени процесуални нарушения Последвало е многократното внасяне на обвинителия акт в съда и връщането му на Прокуратурата, включително пред Специализирания наказателен съд, включително след отмяна от АСпНС на оправдателната присъда по н. о.х. д №67/2012г, постановената през 2014г /след проведени 47 бр. съдебни заседания/ след което делото отново е върнато от АСпНС на Специализираната прокуратура за отстраняване на съществено процесуално нарушение, свързано с компетентността на разследването, което обуславя и мотивира направеният от въззивния съд решаващ извод.Констатираните по делото обстоятелства са дали отражение не само на срока, но и на личността на обвиняемия поради естеството им, засилвали са неговата тревога и негативни изживявания, още повече предвид обстоятелството, че разследването е било поверено на следователи от друг съдебен район, че е бил нарушен принципа на случайно разпределение на делата /чл.9 ЗСВ/ , както е констатирано от ИВСС през 2011г, че е засвидетелствана е пряка намеса на Главния прокурор при образуването на делото и възлагането на разследването, но нарушенията не са отстранени от Прокуратурата и процесуалните възражения на обвиняемия са останали безрезултатни. Затова въззивният съд е приел, че ищецът К. е бил и жертва на пристрастно и необективно отношение което заедно с проявената необоснована хиперактивност на досъдебните органи, с упоритото неотстраняване на указваните при образуване на наказателните дела пороци на обвинителния акт, мултиплицират причинените неимуществени вреди . Също така, за период от две години е търпяна мярка „отстраняване от дръжност”.Повдигнатите обвинения са получили широк обществен и медиен отзвук след публичното им разгласяване, накърнили са авторитет, лично и професионално достойнство и чест, като вредите са над обичайните, изследвани и посочени в конкретната им степен.
При така формираните решаващи переценки по прилагането на чл.52 ЗЗД като материалноправна норма , въззивното решение не е в противоречие с изтъкваната от касатора практика на ВКС по въпроса кои са критериите за определяне справедлив размер на обезщетението .
В случая са понесени вреди, категоризирани в трайната и установена практика на ВКС като основание за завишаване на обезщетението, тъй като ищецът е бил обвинен в няколко тежко наказуеми длъжностни престъпления, свързани с дръжността на която е избан като независим кандидат след местни избори – Кмет на [населено място]. Каузалната връзка подлежи на изследване предвид характера и естеството на претендираните вреди. В случая тези вреди са от морално естество предвид психическото отражение на незаконното обвинение при човек, който освен съответния на заеманата длъжност обществен авторитет, е имал съответната за честта на тази изборна длъжност ценностна система. Въззвният съд е отчел накърнената чест, емоционалните страдания на ищеца като човек и накърняване на доброто му има и авторитет като общественик , а също и отраженията върху здравето, социалното обкръжение , начина на живот.Взето е предвид накърняването на правото за разглеждане на делото в разумен срок, неотносимо, предвид решаващо преценените факти се поставя въпроса колко според съда следва да е разумната му продължителност и че такава не била посочена, за да се определи период, който я надхвърля. Вредата е изследвана и преценена именно в указаните от практиката на ВКС насоки, когато се касае за незаконно наказателно преследване и обвинения за извършени престъпления по служба при лица, заемащи отговорно служебно положение.Справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат обезщетявани равностойно включително за да се гарантира по този начин и равенството пред закона, но различните по размер обезщетения, присъждани за неимуществени вреди не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт, тя е намерила водещо място в мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд е определил конкретното измерение, в което са засегнати моралните ценности и неимуществената сфера на ищеца е била накърнена .Не е извън преценката на решаващия съд и това, че с определени действия при възлагане на следствието, и с оглед особения начин, по който са упражнявани правомощия в предварителното производство, включително при многократното сезиране на съда с внасяне на негоден обвинителен акт, разследващите са дали непренебрежими основания на обвиняемия Н. К. да се опасява, че отпочнатото срещу него производство не преследва законова цел, че в отстояването на обвинителната теза се накърнява принципа на обективност и безпристрастност, което също се отчита при прилагане на обществения критерии за справедливост на обезщетението.
Ответникът по жалбата не търси разноски.
Воден от горното, Върховен касационен съд , Четвърто г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №184 от 17.11.2022г по в. гр. дело № 318/2022г. на Пловдивски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .