5Р Е Ш Е Н И Е

№ 611

гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1115 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. С., подадена чрез пълномощник адв М. Ч. от АК - К., против въззивно решение № 318/13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 546/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 408/09.08.2024 г., /поправено в производство по чл. 247 ГПК с решение № 464/30.09.2024 г./, постановено по гр. д. № 1129/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което са отхвърлени предявените от Н. Х. С. против [община] обективно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда: за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Главен специалист „ГРАО и Архив“, както и за присъждането на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното й уволнение за периода от 10.04.2024 г. до 10.10.2024 г., в размер на 6900 лв.

С касационната жалба е въведено оплакване, че в исковата молба, ищцата е навела твърдения за факти, които без съмнение могат да обосноват извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя и злоупотреба с право от негова страна. Поради това касаторът счита, че изводът, обективиран в мотивите на въззивното решение, че основанието злоупотреба с право от страна на работодателя е направено едва в писмената защита и въззивната жалба е неправилен. Твърди се, че въз основа на този неправилен извод, въззивният съд е приел, че искането за разглеждането на злоупотребата с право, като основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед е преклудирано и е отказал да го разгледа. Според касатора при наличието на довод за злоупотреба с право в процесния случай съдът е следвало да извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8 ал. 1 КТ, което обуславяло преценката за законност на уволнението. Сочи се също, че в обжалвания съдебен акт, почти отсъства обсъждане на доказателствата по повод направените възражения и наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението в исковата молба, поради което било неясно въз основа на кои от тях е формиран извода, че искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата [община] е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 3197/19.06.2025 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по уточнения от съда въпрос: за начина по който ищецът в производството по оспорване на законността на уволнението следва да формулира твърденията си за злоупотреба с право и нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Въпросът е поставен в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.

Отговорът на поставения въпрос обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 753/18.12.2024 г. по гр. д. № 935/2023 г. на ІV г. о.; решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. на ІV г. о.; решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2013 г. на IV г. о.; решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. на ІV г. о. и др. Приема се, че злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими средства е постигане на една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. Приема се също, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и/или квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в щатното разписание и в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Преценката на работодателя в тези случаи е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, освен ако ищецът е навел твърдения за факти, които могат да обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя, който чрез нововъведените изисквания да цели единствено уволнението му, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация, въведено от работодателя. Тъй като съгласно чл.8, ал.2 КТ се презюмира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. За да обоснове нарушение по чл.8, ал.1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, с предявяването на исковата молба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищцата е работила при ответника на длъжност „Главен специалист ГРАО и архив“, въз основа на сключен между страните трудов договор № РД-01-09-72/04.08.2021 г. и Допълнително споразумение към него № РД-01-05-41/27.01.2023 г. С. З. от 31.07.2023 г. й било възложено да изпълнява и функциите на длъжността „Главен специалист икономически и стопански политики“. В представената длъжностна характеристика от 04.01.2022 г. за длъжността „Главен специалист „ГРАО и архив“, като изискване за заемане на длъжността е посочена образователна степен - средно образование.

С решение № 43 на Общински съвет - Б., прието по Протокол № 9/28.03.2024 г., в сила от 01.04.2024 г., била одобрена общата численост и структура на Общинска администрация- [населено място]. Въз основа на посоченото решение, кметът на Общината утвърдил ново разписание на длъжностите със Заповед № 01-04-94/01.04.2024 г. в сила от 01.04.2024 г. В него длъжността „Главен специалист „ГРАО и архив“ била определена да се заема от лице с минимална степен на образование висше - професионален бакалавър. В новата длъжностна характеристика изготвена въз основа на това длъжностно разписание /и връчена на С. на 10.04.2024 г., при условията на отказ да я получи, удостоверен с подписите на двама свидетели/, като изискване за заемане на длъжността също било посочено минимално изискуема образователна степен висше образование - професионален бакалавър.

Не било спорно, а и от представените по делото дипломи за завършено образование, било установено, че ищцата е със средно специално образование.

С процесната Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, поради това, че С. не притежава необходимото минимално образование за изпълняваната длъжност, а именно висше образование - професионален бакалавър.

От показанията на разпитаните свидетели К. Н.- бивш служител на [община], изпълнявала длъжността „Директор на Дирекция „Устройство на територията, общинска собственост, икономически и стопански политики“ и И. К., изпълняваща длъжността „Старши експерт „Човешки ресурси“ в общината, било установено, че при извършени проверки на ищцата не са установявани нарушения, тя изпълнявала в срок задълженията си, спазвала трудовата дисциплина и минавала успешно всички провеждани й атестации във връзка с работата /св. Н./.

За да приеме, че искът за признаване на уволнението на ищцата е неоснователен, съдът е посочил, че в хода на действие на трудовото правоотношение между страните е настъпила промяна във въведеното от работодателя изисквания за образование за заемане на длъжността, на което ново изискване служителят не е отговарял. Прието е за неоснователно възражението във въззивната жалба, че нивото на образование и професионален опит на ищцата съответства на изискванията към длъжността главен специалист, заложени в т. 305 на Класификатор на длъжностите в администрацията, с мотив, че работодателят разполага с правото да въведе по-високи изисквания за заемане на длъжността от тези, определени в Класификатора, където били посочени минималните такива. Като неоснователен е отхвърлен и довода, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена преди влизане в сила на решението на ОбС – Б., тъй като последното влязло в сила на 04.04.2024 г., а уволнителната заповед била издадена на 10.04.2024 г.

Във въззивното решение е прието, че ищцата е оспорила уволнителната заповед посочвайки в исковата си молба фактически твърдения, сред които не е въведено като основание за незаконност на заповедта, наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя. Според въззивният състав съображения в този смисъл били изложени едва в представената в първоинстанционното производство писмена защита, а след това във въззивната жалба. Предвид изложеното е направен е извод, че доколкото основанието злоупотреба с право от страна на работодателя не е направено с исковата молба, искането на С. за разглеждането му като основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед е преклудирано и не следва да се разглежда в производството.

С оглед отговора на поставения въпрос, довел до допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Основателни са оплакванията на касатора за непроизнасяне по наведени твърдения и доводи за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, т. е. наличие в тази връзка на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Съдът е длъжен да изследва налице ли е проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. Както бе посочено в случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, като срокът за него е предявяването на исковата молба. В настоящия случай още в исковата молба С. е навела твърдения за факти, които мога да обосноват извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя и злоупотреба с право от негова страна. Твърдяла е, че кметът на [община] е прекратил трудовото й правоотношение, ръководен единствено и само от неприязънта, която изпитва към нея; че за някой длъжности дори и след приемане на новата структура на общинската администрация не е променено изискването за образование и не се изисква висше образование; че на работа са останали други хора и били назначени нови, които нямат висше образование и за които няма данни, че ще изпълняват по-добре от нея работата, че са били извършени нови назначения на хора със същото образование като нейното, но без нейните знания и умения. Въззивната инстанция е била длъжна да изложи мотиви по направения довод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, за да обоснове извод осъществен ли е фактическия състав на чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като подобен довод е въведен като основание на исковата молба.

С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане съгласно изложеното по-горе в мотивите. Едва след преценка налице ли е от страна на работодателя злоупотреба с предоставените му субективни материални права по чл.328, ал.1, т.6 КТ при извършване на уволнението, следва и произнасяне по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

При новото разглеждане на делото, съобразно неговия изход, въззивната инстанция следва да се произнасяне и по отговорността за направените в настоящото производство разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 318/13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 546/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.