О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60239

[населено място], 15.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 451/2021 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК] и на „Б. П. ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез техните процесуални пълномощници, срещу решение № 11747 от 31.07.2020 г. по т. д. № 341/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, петнадесети състав.

Касационната жалба на банката е срещу възивното решение, с което след отмяна на решение № 1376 от 25.07.2019 г. по т. д. № 371/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, в частта му, с която „Б. П. ЕАД е осъдено за заплати на „Ю. Б. АД сумата от 56 057,80 евро, представляваща уговорена и начислена неустойка за забава върху просрочена главница, дължима за периода от 23.02.2015 г. до 22.02.2018 г., този иск е отхвърлен, с редукция на присъдените в полза на банката разноски за първоинстанционното производство и присъждане на разноски на „Б. П. ЕАД за въззивното производство.

В тази касационна жалба се поддържат оплаквания за грубо нарушаване на съдопроизводствените правила поради произнасяне по възражение за нарушение на добрите нрави в неустоечната клауза по процесния договор за банков кредит, каквото не е изрично въведено от ответника. В този аспект се поддържат доводи за нищожност, евентуално недопустимост, които във фазата по чл.288 ГПК биха могли да се преценяват само като вероятност за такива пороци на въззивното решение. Твърди се също, че дори и с оглед вмененото на въззивния съд задължение за правилно приложение на ипперативния материален закон /съгл. ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, по делото не са събрани нужните доказателства, за да може да се анализират критериите за преценка действителността на неустоечната клауза, не са изслушани становищата на страните и решението на въззивната инстанция е абсолютна правна изненада за страните. Същевременно, касаторът-банка счита, че по въпроса „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност” е образувано тълкувателно дело № 1/2020 г., с оглед констатираната от ВКС разнопосочна практика по този въпрос, а това съставлява индиция, че ТР № 1/2013 г. не дава отговор на този въпрос. В жалбата се съдържат твърдения и за противоречие на правните изводи на съда както на закона, така и на задължителна съдебна практика, цитирана от САС само формално. Развити са подробни правни съображения, основани на конкретни, приложими норми от ТЗ, ЗЗД и ЗКИ, с искане за касиране на решението в атакуваната част и постановяване на друго решение - за уважаване на исковата претенция по чл.92 ЗЗД, вр. с чл.5 от договор за кредит № 1697 от 15.12.2004 г., с присъждане на разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Противоречи ли на добрите нрави клауза за неустойка в договор за банков кредит, съгласно която при просрочие за изплащане на главницата от страна на кредитополучателя, банката начислява и събира наказателна лихва за забавата в размер на възнаградителната лихва, увеличена с 10 пункта; 2. Задължително ли всички критерии по ТР № 1/2009 на ОСТК на ВКС, въз основа на които съдът следва да обяви клауза за неустойка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, се прилагат към всеки един договор или критериите са примерни и прилагането им следва да бъде съобразено със специфичните за всеки един договор обстоятелства и 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях.

Касационната жалба на „Б. П. ЕАД е срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която дружеството, в качеството му на правоприемник на кредитополучателя – „Б. О. ЕООД, е осъдено да заплати на ищцовата банка сумата 97 832.11 евро, представляваща непогасен остатък от главницата по договора за кредит, ведно със законната лихва от 23.02.2018 г., както и в частта относно сумата 420.02 лв. – разходи за подновяване на ипотека върху чужд на длъжника имот. Касаторът твърди неправилност на решението на апелативния съд в посочените части, като се позовава на предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания, подробно мотивирани. Акцентирано е върху приложимата, според касатора, погасителна давност на вноските по банков кредит, с твърдения, че тя е тригодишна, т. к. се касае за периодични платежи. Сочи се, че в случая уговореният падеж на последната вноска по кредита е 15.11.2013 г., а искът е предявен значителен период след изтичане на давностния срок – на 23.03.2018 г. По съображения в жалбата, този касатор претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска по чл.430 ТЗ, като погасен по давност, с присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните въпроси, макар и формулирани като искане за „отправяне на предложение до Общото събрание на ВКС да постанови тълкувателно решение”: 1. Когато сумата, предоставена на кредитополучателя с договор за кредит, с който е договорено тя да се заплаща на отделни платежни вноски, за падежа на които има договорен погасителен план, като за всяка вноска е договорен отделен падеж, след настъпването на който се счита за просрочена, и когато само за тези падежирали вноски може да се предяви иск, следва ли да се счете, че те представляват периодични платежи, за които се прилага давността по чл.111, б.”в” ЗЗД; 2. Когато една сума е разделена на отделни нееднократни плащания, чийто падеж е разделен на конкретно определени времеви периоди, за просрочието на които е предвидена правна последица – дължимост на наказателна лихва, не се ли касае за периодични плащания по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД; 3. Когато едно задължение е определено с договор или по силата на закона като „многократно повторяемо” и се дължи „през определен период”, не се ли касае за договорено или законово установено периодично плащане и 4. Когато едно делимо, по см. на чл.128 ЗЗД, плащане е разсрочено на вноски или е прието да се извършва частично на равни интервали, следва ли да се изключи от хипотезата на чл.111, б.”в” ЗЗД, след като в самото облигационно правоотношение е договорено плащане на отделни вноски през договорени интервали от време. Допълнителният селективен критерий е основан на: ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с искане за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното производство следва да се спре на основание чл.292 ГПК, с оглед висящността на тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, образувано по искане на Висшия адвокатски съвет, по въпроса: Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност. Произнасянето по допуснатия за тълкуване въпрос би било от значение за дължимата преценка в селективната фаза на образуваното касационно производство.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по т. д. № 451/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, до приключване на тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: