Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 4376 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Д., подадена чрез пълномощника адв. А. Й., против Решение № 66/01.03.2023 г. постановено по адм. дело № 82/2023 година на Административен съд С. З. с което е отхвърлена жалбата на Н. Д. против Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002 от 27.01.2023 г. на иректора на дирекция Социално подпомагане - [населено място], като неоснователна.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени за доводи за неправилност на формирания от съда извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като според касатора не е съобразено, че при издаването му са нарушени цитираните в жалбата разпоредби на чл. 4, чл. 11 и чл. 25 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и принципите на истинност, равенство, служебно начало и безпристрастност, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго п осъществото на спора, с което да се отмени издадената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Директор на Д. С. подпомагане - [населено място] е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и претендира същата да бъде отхвърлена, а решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила.

Ответниците - Д. Ж. и И. Ж., чрез пълномощника адв. И. М., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което искат да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените съдебно - деловодни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Пред първоинстанционния административен съд е била оспорена Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002 от 27.01.2023 г. на директора на Д. С. подпомагане - [населено място], с която наоснование чл. 27, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДет., е наредено временно настаняване на детето Д. Д. в семейството на Д. Ж. и И. Ж. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

От фактическа страна по делото е установено, че c влязло в сила Решение № 260313 от 17.11.2020 г. по гр. дело № 3980/2020 г. на Районен съд -С. З. бракът между Н. Д. и Д. Д. бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права над децата им Д. Д. и Е. Д. били предоставени за съвместно упражняване на двамата родители. Постановено е децата да живеят половината от месеца при баща си в [населено място], а другата половина от месеца - при майка си в [населено място], като конкретните периоди от време ще се определят по общо съгласие на родителите, а при непостигане на такова - децата да живеят при майка си през първата половина от месеца и при баща си през втората половина от месеца, както и че ежедневно осъществяваните права, чрез които се предоставят фактическите грижи за децата, ще се упражняват от родителя, при когото те живеят в съответния момент, а останалите права - от двамата родители, всеки един от които ще има и право на лични контакти с децата по времето, в което непосредствените грижи се упражняват от другия родител, но след постигане на общо съгласие за това. Всеки един от двамата родители бил осъден да заплаща и ежемесечна издръжка на децата за времето, през което те живеят при другия родител, чрез последния, като за детето Д. е в размер на 180 лева. Около шест месеца след постановяването му Н. Д. продължила да живее с децата си и бившия си съпруг в семейното им жилище в [населено място], след което се прибрала в [населено място], където живеели родителите й и където на [дата] родила третото си дете - К., с чийто баща Д. В. сключила граждански брак, но впоследствие се развела и с него. На 09.10.2022 г. Д. Д. починал. След като жалбоподателката заминала да живее в [населено място], дъщерите й от първия й брак останали да живеят при баща си в [населено място], а когато той починал, преките грижи за тях били поети от родителите му - Д. Ж. и И. Ж., които ги взели при себе си в [населено място], за което им било издадено и пълномощно от жалбоподателката. През този период децата Д. и Е. се виждали с майка си инцидентно - когато ги вземала при себе си в [населено място] ( две седмици през м. юни 2021 г., през целия м. юни 2022 г. и по Коледните празници на 2022 г. ) или идвала да ги види в [населено място] за по няколко дни. На 10.01.2023 г. в Д. С. подпомагане - [населено място] бил приет устен сигнал от Д. Ж. с № СИГ/Д-СТ-Р/1, с което информирала, че синът й Д. Д. е починал на 09.10.2022 г. и оттогава тя и съпругът й полагат грижи за двете си внучета Д. и, а майка им живее в друго населено място, където създала ново семейство, като им е подписала пълномощно да отглеждат децата й. Във връзка с извършване на проверката по подадения сигнал, на 10.01.2023 г. от началника на О. З. на детето - [населено място] била проведена информационна среща с Д. Ж. и И. Ж., след която, на 12.01.2023 г., последните подали заявление за ползване на социални услуги и декларации за съгласие за настаняване в семейството им на внучката им Д., изготвена била предварителна оценка на потребностите от социални услуги и др. Изискана е и съответно е постъпила информация за емоционалното състояние на детето Д. в училище, поведението й спрямо останалите деца и персонала, интензивността на посещенията й в учебните часове и т. н. от училищата в [населено място] и [населено място], посещавани от нея преди и след смъртта на баща й, а от Д. С. подпомагане - [населено място] било потърсено съдействие за проучване на нагласата и желанието/нежеланието на жалбоподателката да изгражда емоционална връзка и да полага грижи за децата си от първия си брак, жилищните и хигиенно-битовите й условия, трудовата й заетост и т. н. Изготвени били също социален доклад, индивидуален план за подкрепа на Д. Ж. и И. Ж. в процеса за настаняване и отглеждане на деца по ЗЗДетето, индивидуална оценка на потребностите на детето Д., план за действие и план за грижи на дете, настанено в семейство. Извършените действия и събраната в хода на проверката информация били анализирани и обобщени в изготвен за целта доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете с изх. № СЛ/Д-СТ-Р/473-003 от 24.01.2023 г., На 26.01.2023 г. директорът на Д. С. подпомагане - [населено място] си направил отвод, тъй като познавал заинтересованите страни, и със заповед на директора на РДСП-С. З. за орган, който да приключи образуваното производство, бил определен директорът на Д. С. подпомагане - [населено място]. Издадена е Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002 от 27.01.2023 г., с която, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 и 3 от ЗЗДет., е наредено временното настаняване на детето Д. Д. в семейството на баба й и дядо й по бащина линия Д. Ж. и И. Ж., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

След като получила оспорената заповед, жалбоподателата сключила договор за предоставяне на социални услуги - оценка на родителския й капацитет. На 26.01.2023 г. социални работници при ДСП - [населено място] провели среща с нея, на която тя им споделила, че е мотивирана и желае да полага грижи за децата си Д. и, а на 03.02.2023 г. са посетили жилището й и са установили, че се състои от две стаи, кухня, баня и тоалетна, има добри битови условия, отоплява се на твърдо гориво и ток и в него живеят тя, дъщеря й К. и родителите й.

По делото са разпитани двама свидетели майката на жалбоподателката Н. А. и П. Ф. съседка на семейството и е изслушано детето Д. Д..

С решението си административният съд отхвърлил оспорването срещу акта, като приел, че е законосъобразен, тъй като не били налице основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Съдът приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при издаването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд преценил за неоснователни доводите на жалбоподателката, че не е била уведомена за производството и не е взела участие в него, поради което е била лишена от възможността да направи възражения и да представи доказателства, като е счел, че в случая, дори и да са налице посочените нарушения, то същите не са съществени. Съдът е приел също така, че заповедта е материално законосъобразна и е издадена и в съответствие с целта на закона. Посочено е, че наредената със заповедта временна мярка за закрила по чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - настаняване в семейство на роднини, в частност - баба и дядо по бащиния линия, е обоснована от фактическа страна с това, че бащата на детето е починал, а майка му трайно не полага грижи за него, съответно на което от правна страна заповедта е обоснована с наличието на хипотезите по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет., според които може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали или се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат, във връзка с чл. 5, ал. 1 ЗЗДет., според която разпоредба специална закрила се осигурява на дете в риск, каквото съгласно 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет. е и дете, чиито родители са починали или е останало без тяхната грижа. Според първоинстанционния съд, предвид осъществяването през цялото време след развода на родителските права от бащата на децата, а след настъпилата смърт от неговите родители, инцидентните срещи на Дойкова с децата, както и с оглед неизпълнението от нейна страна на задължението ѝ за заплащане на ежемесечна издръжка на дъщерите ѝ, освен за месец ноември 2022 г. и месец януари 2023 г., жалбоподателката трайно не изпълнява родителските си права и задължения в обема и обхвата, постановен с бракоразводното решение. Посочените обстоятелства и осъществяването на фактическите грижи по отглеждането на детето Д. от неговите баба и дядо по бащина линия съответстват на приложения материален закон - хипотезите на разпоредбите, цитирани от административния орган като правно основание за издаване на обжалвания акт.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

О. З. № ЗД/Д-СТ-Р-002 от 27.01.2023 г. на директора на Д. С. подпомагане - [населено място] е издадена на основание чл. 27, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДет., като е посочено наличие на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет.

Установените факти и правните аргументи на административния орган, който е издал акта, не обосновават налагането на посочената социална мярка. Предпоставките за настаняване на дете извън семейството, са лимитативно изброени в чл. 25 от ЗЗДет. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Като правно основание за издаване на процесната заповед са посочени чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗДет. може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, а според чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Безспорно в случая по отношение на родителя Н. Д. не е налице хипотезата на т. 1, а съдът неточно в мотивите на решението е посочил, че в т. 2 попада хипотезата на трайна невъзможност за отглеждане на дете, която е включена в т. 3 на същата алинея и каквато хипотеза не е посочена в акта и не се твърди и доказва от административния орган. Предвид изложеното е следвало да бъде извършена проверка, относно наличието на хипотезата по т. 2 от чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето, която административният орган трябва да докаже.

По делото няма данни, че трайно не се полагат грижи за отглеждането на детето от страна на майката. Според 1, т. 6 от ДР на ЗЗДет., грижата е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, които гарантират правата и защитата на интересите на детето. Видно от данните по делото, детето Д. Д. към датата на издаване на процесната заповед е на [възраст] и е родена по време на брака между Н. Д. и Д. Д.. До прекратяването на брака и в шестмесечен период след това Н. Д. е живеела с бившия си съпруг и децата им и е полагала грижи за Д. и сестра ѝ , след което е заминала за [населено място]. Предвид посоченото спорният период за който от органа се твърди, че без основателна причина трайно не са полагани грижи за детето от страна на майката, започва от средата на 2021 г. до издаване на процесната заповед. Налице са данни за установена трудова заетост на Дойкова, както и за предоставяни от нея средства за издръжката и отглеждането на детето и за заплащане на други разходи. Обстоятелството, че са представени писмени доказателства за изпълнението на това задължение само за два месеца не изключва възможността за постигане на уговорка между родителите всеки от тях да тях да осигури издръжката на децата през периода през който са настанени при него и за изплащане на средства в брой, каквито твърдения са поддържани от касаторката, като в тази връзка следва да бъде съобразена и липсата на доказателства за заплащане на издръжка от другия родител. Установява се, че децата са били при майка си за период от един месец през лятото на 2021 г. и през лятото на 2022 г., както и за коледните празници през 2022 г. споделя, че се е чувала по телефон с майка си редовно след развода на двамата родители и преместването на Н. Д. в [населено място]. Не са проверени твърденията на жалбоподателката за липса на съдействие от бащата на детето и от неговите родители за провеждане на срещи между нея и детето и за спазване на режима на лични отношения. Освен това в мотивите на първоинстанционното решение изрично е посочено, че не се коментира, а и не се твърди от ответника, че майката няма необходимия родителски капацитет да отглежда децата си. Изцяло са игнорирани от съда свидетелските показания на св. Ангелова в частта, касаеща наличието на емоционална връзка между детето и майката, като съдът е приел, че те противоречат на заявените от самото дете при изслушването му. Следва обаче да се отчете, че на тази възраст ([възраст]) детето е податливо на външни влияния и внушения, включително и най-вече от хората, с които живее постоянно. Да бъде оставяно детето само да решава дали да се среща с майката и да се подкрепя безрезервно неговият отказ, означава да му се делегират права и отговорности, неподходящи за неговата възраст /така Решение № 6364 от 28.06.2022 г. по адм. д. № 1425/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Налице е ясно и недвусмислено изразена воля от Н. Д. да отглежда и да се грижи за детето Д., като от нейна страна са предприети действия по сключване на договор за предоставяне на социални услуги - оценка на родителския й капацитет, а при проведена на 26.01.2023 г. среща между нея и социални работници при Д. С. подпомагане [населено място] Дойкова е споделила, че е мотивирана и желае да полага грижи за децата си.

Пълноценното общуване с майката и участието й в отглеждането и възпитаването на малолетното дете са от безспорно значение за правилното му психическо и емоционално развитие. Със заповедта на директора на Д. С. подпомагане - [населено място] детето ще бъде отделено от майката, като настаняването в семейството на роднини ще способства за разрушаване на изконната връзка между майката и детето.

С оглед липсата на установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт трайно неполагане на грижа за детето от майката без основателна причина, съдът счита, че не са доказани материалните предпоставки за прилагане на мярката спрямо детето в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет.

Липсват данни и доказателства за наличие на обстоятелства, квалифициращи положението на детето Д. като дете в риск, съгласно легалната дефиниция по 1, т. 11, б. а от ПЗР на ЗЗДет.

Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено и от международното право в чл. 9, 1 от Конвенцията за правата на детето и осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето, което в случая не се доказва.

Приема се в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96 64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, № 27148/12, 92.

Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (Strand Lob ben and Others v. Norway GC, 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, 135; X v. Latvia GC, 96). Най-добрият интерес на детето в зависимост от неговото естество и сериозност надделява над тези на родителите (Sahin v. Germany GC, 66). Интересите на детето диктуват, че връзките на детето със семейството трябва да се поддържат освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. От това следва, че семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко, за да се запазят личните отношения, и когато е уместно, да се възстанови семейството (Gnahor v. France, 59, и за преглед на практиката - Jansen v. Norway, 88-93).

В контекста на съдържанието на цитираните решения следва да бъде изтъкнато, че наложената с процесната заповед мярка на закрила по чл. 27, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДет. - настаняване в семейство на роднини, не способства за постигане на справедлив баланс между интересите на детето и неговия родител.

Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесната Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002 от 27.01.2023 г. на Директора на Д. С. подпомагане - [населено място] бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с 1, т.6 ДР на АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касационната жалбоподателка Н. Д. и представените доказателства за реалното им извършване, от бюджета на органа, издал отменения акт - Д. С. подпомагане [населено място], следва да се възстанови сума в размер на 2040 лева /две хиляди и четиридесет лева/, от които 2000 лева /две хиляди лева/ адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 1000 лева /хиляда лева/ за всяка и 40 лева /четиридесет лева/ за внесени държавни такси за двете инстанции.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 66/01.03.2023 година, постановено по адм. дело № 82/2023 година по описа на Административен съд С. З. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002 от 27.01.2023 година на директора на Д. С. подпомагане - [населено място], с която, наоснование чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от Закона за закрила на детето във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето, е наредено временно настаняване на детето Д. Д. в семейството на Д. Ж. и И. Ж..

ОСЪЖДА Д. С. подпомагане [населено място] да заплати на Н. Д. съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2040 лева (две хиляди и четиридесет лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА