Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 4546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, против Решение №2139 от 22.11.2022 г., постановено по адм. дело №255/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски и едновременно с това се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът АМОРЕ - КН ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [жк], [улица], чрез адв. Е. Г. и адв. М. К., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение №2153-15-13 от 17.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на АМОРЕ-КН ЕООД срещу Задължителни предписания с №ЗД-1-15-01051638 от 20.12.2021 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 108, ал.1, т. 3 от КСО, като същите са потвърдени изцяло.

Съгласно предписанията, АМОРЕ-КН ЕООД е задължено в срок от 14 работни дни от получаването им да заличи данни с декларация, образец № 1 Данни за осигуреното лице от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за К. К., за периода от 11 ноември 2020 г. до 30 ноември 2021 г. включително - с код за вид осигурен - 01.

Задължителните преписания са издадени след като със Заповед №ЗР-5- 15-01011087 от 04.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е разпоредено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на АМОРЕ-КН ЕООД. Установено е, че К. К. е сключил трудов договор с дружеството, когато то е било ООД на длъжност салонен управител. При последваща промяна на правноорганизационната форма на дружеството от ООД в ЕООД, Кръстев става едноличен собственик на капитала и управител на същото, като сключеният по-рано трудов договор не е прекратен.

Според мотивите на административния орган е недопустимо управителят на ЕООД, който е и едноличен собственик на капитала, да се намира в трудово правоотношение с дружеството. Изложил е съображения, че това произтича от естеството на трудовите правоотношения. Статутът на лицето като собственик и единствен управител на дружеството е несъвместим с положението му на негов работник или служител, намиращ се в йерархична зависимост (субординация) със себе си. Изтъкнал е, че наличието на такава зависимост е необходима характеристика за съществуването на трудово правоотношение, която в разглеждания случай административният орган приема за невъзможна. Изложено е, че е невъзможно едно и също лице да притежава и упражнява правомощията на работодател спрямо себе си като работник, да си възлага и изпълнява договорена работа, да спазва трудова дисциплина като работи под ръководство, указания и контрол на самия себе си, да си налага дисциплинарни наказания при нейното неспазване, да си търси имуществена отговорност по КТ, както и да се явява като страна в трудовоправен спор със себе си.

С обжалваното първоинстанционно решение административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но същият е в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона. В мотивите си е посочил, че липсват нормативни пречки едноличният собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност, който е и управител, да сключи трудов договор сам със себе си, от което следва да се приеме, че е налице валидно основание К. К. да се осигурява като наето лице по трудово правоотношение. Поради това съдът е отменил Решение №2153-15-13 от 17.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото.

Решението е правилно като краен резултат, но по съображения различни от изложените в него.

Както по отношение на административното, така и в съдебното производство, съдът и страните по делото обсъждат валидността на трудовото правоотношение на К. К. с АМОРЕ-КН ЕООД. В настоящия казус обаче това е неотносимо, защото съгласно чл. 74 ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ от общите съдилища, по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт.

След като е преценил, че трудовото правоотношение е невалидно, административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ, който предвижда, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган прецени, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Нещо повече, ал. 5 на цитираната разпоредба предвижда забрана за позоваване на недействителността на договора, докато тя не бъде обявена от съда и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.

Предвид гореизложеното, след като няма влязъл в сила съдебен акт, с който е обявена недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор между К. К. и АМОРЕ-КН ЕООД, издадените задължителни предписания и решението на директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни.

Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК, би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял в този смисъл, включително по казуси на ТП на НОИ Пловдив: Решение №3076 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело №13622/2019 г.; Решение №4512 от 27.03.2019 г., постановено по адм. дело №1298/2019 г.; Решение №3505 от 06.03.2020 г., постановено по адм. дело №14283/2019 г.; Решение №6843 от 08.05.2019 г., постановено по адм. дело № 14502/2018 г. и др.

Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е отменено Решение №2153-15-13 от 17.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, е правилно. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В тази насока, настоящият състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно по следните съображения:

Възражението за прекомерност е бланкетно и немотивирано. То е направено още с касационната жалба момент, към който хонорарът още не е бил заплатен, както е предвидено в чл. 78, ал. 5 от ГПК, и освен това касаторът не би могъл да прецени дали евентуалният размер на адвокатското възнаграждение би бил справедлив и обоснован, съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за да го определи като прекомерен.

Ето защо, на основание 1, т. 6 от ДР на АПК, Националния осигурителен институт следва да заплати на АМОРЕ-КН ЕООД сумата от 1 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2139 от 22.11.2022 г., постановено по адм. дело №255/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, бул. А. С. № 62-64, Булстат [номер], да заплати на АМОРЕ-КН ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [жк], [улица], представлявано от управителя К. К., разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 (хиляда) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ