Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 4694/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. К. ЕООД – гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Н. К. срещу решение № 8086/30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 677/2020 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 22221018008158 – 091 – 001/31.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит за данъчен период от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 205 947,07 лв. и лихви – 17 523,15 лв. с предмет „мобилни телефони“. Макар в касационната жалба да не са конкретизирани отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението й може да се направи извод за неправилно прилагане на материалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства, което сочи на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че нито в административното производство, нито във фазата на съдебния контрол е имало спор за това, че той е разполагал със стоките, предмет на продажба през ревизирания период, както и нямало спор по отношение на тяхната последваща продажба, начисляване и внасяне на данъци. В касационната жалба е налице позоваване на съдебно – счетоводната експертиза, от която било видно, че в представените доказателства – счетоводни справки, хронологични регистри, дневници за продажби, справка от доставчика в табличен вид, се съдържат данни с посочване на IMEI, които са относими към продадените от жалбоподателя мобилни телефони на негови клиенти към посочения период. Според касатора изцяло е игнориран факта, че за ревизирания период той има само един доставчик и който чрез трето лице – лицензиран доставчик на пощенски услуги всеки ден е изпращал, посочени в товарителницата като „техника“, за което е издавал фактури с индивидуализация на стоките, напълно достатъчна според вещото лице, а фактурите са заплащани по банков път. Посочено е в касационната жалба, че не могат да бъдат споделени и доводите на съда, че индивидуализация на телефоните е трябвало да бъде извършена във фактурите с IMEI, който не е сериен номер на мобилния телефон, а хардуерен номер на модема му. В касационната жалба е цитирана практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела С – 78/12, С – 320/88, С – 237/09, С – 642/11, С – 18/13 и С – 271/06 досежно третирането от посочения съд на понятието данъчна измама. С касационната жалба се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Згурева, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение по представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на „Л. К. ЕООД срещу цитирания по – горе ревизионен акт за отказано право на данъчен кредит за данъчен период от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 205 947,07 лв. и лихви – 17 523,15 лв. с предмет „мобилни телефони“, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки. Посочено е от съда, че доказателствената тежест е на лицето, претендиращо правото на приспадане на данъчен кредит и то е длъжно да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит. Във връзка с реалността на доставките, съдът е акцентирал върху вида на стоките, като в конкретния случай това са мобилни телефони - апарати и устройства. Според съда след като се касае за мобилни телефони, то всеки от тях има индивидуален идентифициращ белег и това е IMEI – номер (уникален международен номер). Обяснено е в съдебното решение, че производителите на телефони и други мобилни устройства получават този идентификатор от специални международни организации, които са упълномощени да ги издават, като този IMEI се състои от 15 цифри, които указват конкретния модел на телефона и неговия производител, серийния номер и контролния номер на всяко конкретно устройство, посочени от производителя. Затова според съда липсата на индивидуализиращи данни при този вид техника не може да се преодолее с обикновеното предаване на вещите, а в процесните фактури липсва такава индивидуализация.

В обжалваното решение са изложени мотиви, че посочването само на конкретна марка и модел на мобилния телефон не е достатъчно да го индивидуализира, за да се удостовери по надлежен и несъмнен начин фактическото предаване на държането на конкретния апарат. Тази непълнота съдът сочи, че не е преодоляна и от дружеството – доставчик с ангажиране на относими доказателства. Създаването на документи и счетоводното им отразяване според съда не е равнозначно на реално фактическо предаване на конкретна вещ по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО.

Относно представената с възражението към ревизионния доклад справка, предоставена на жалбоподателя чрез куриер от доставчика, в който се съдържа информация за модела, марката и IMEI – номер на телефоните съдът е приел, че те не се свързват по безспорен начин с процесните фактури, тъй като липсвала яснота какъв вид документ е този списък, в каква връзка е съставен и в какъв контекст е съставен. Затова е прието от съда, че този списък не внася конкретизация на предмета на процесните фактури, няма посочена връзка с тях.

При липса на индивидуализация на процесните стоки и липса на каквато и да е търговска кореспонденция между страните по фактурите, вкл. и за направени заявки към доставчика от жалбоподателя, за критериите, по които е избран именно процесният доставчик, което съдът като е преценил в съвкупност изложените констатации е приел, че доставките не са реално извършени от посочения доставчик.

Заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза според съда също не подкрепя извод за индивидуализация на стоките, тъй като вещото лице е направило съпоставка на закупените и продадените от „Л. К. ЕООД мобилни телефони и връзката между придобитите и продадените стоки, която била изградена единствено въз основа на данните, съдържащи се в представената справка

Относно доводите на жалбоподателя за последваща реализация на спорните стоки съдът е изложил мотиви, че няма доказателства, че са реализирани точно тези телефони. Обстоятелството, че приходните органи не са коригирали данъчните основи и начисления ДДС по последващите доставки, съдът е приел, че липсата на индивидуализация на процесните стоки не позволява да се извърши съпоставка между твърдените за получени и впоследствие продадени мобилни устройства.

Първостепенният съд е приел също установеното в хода на ревизията, че са били налице данни относно схема за мобилни телефони, което се установявало от докладите на РОС (Разследване на особени случаи), приложени по делото. Въз основа на изложеното съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС регламентира правото на данъчен кредит само при действително възникнало данъчно събитие, в процесния случай това са доставки на стоки. За да е действително възникнало материалното право на приспадане на данъчен кредит е необходимо доставчикът да се е разпореждал със стоката като собственик, а не е задължително да бъде собственик. За посоченото право е необходимо изследване на фактите, обстоятелствата и събраните доказателства относно пряката доставка, а не предходните такива, на които са акцентирали приходните органи. Предходните доставки и отражението им върху пряката доставка беше регламентирана уредба по отменения ЗДДС – чл. 65, ал. 4. В сега действащия ЗДДС няма такава уредба, според която пряката доставка да е обвързана с предходни доставки. В тази връзка съдът правилно е обсъдил преките доставки за ревизирания период и е установил, че не е доказано по категоричен начин реалното доставяне на процесните мобилни телефони от „М. Б. ЕООД на „Л. К. ЕООД.

С оглед вида на предмета на доставките, правилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че се касае за индивидуално определени вещи, както и че посочването на марката и модела на съответния телефон не ги индивидуализира достатъчно. Представянето на справка (списък) от доставчика с възражението срещу ревизионния доклад обосновано съдът е приел, че с нея не се установява инидивидуализацията на процесните стоки, тъй като не става ясно, че тя е съставена като придружителен документ по спорните доставки, нито е ясно авторството на тази справка, а в нея не всички посочени в справката номера съдържат 15 цифри, каквото било изискването за всеки IMEI. Правилно съдът е отразил в решението си, че освен липсата на индивидуализация на стоките, няма и данни за водена търговска кореспонденция между страните по доставките, което е индиция за липса на реалност на същите.

Осчетоводяването на процесните фактури не е доказателство за реалност, нито представлява законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.1ЗДДС. Липсата на посочените индивидуализиращи белези чрез IMEI (International Identity Mobile Eguipment - международен уникален номер), правилно е обусловило съдът да възприеме констатациите на приходните органи, че за ревизиращото дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.

Относно последващите доставки по смисъла на чл. 69, ал.1,т.1 ЗДДС правилно съдът е приел, че също не са безспорно установени, отново поради липсата на инидивидуализиращи белези на стоките, които са фактурирани от „М. Б. ЕООД на „Л. К. ЕООД. Липсата на извършени корекции по последващите продажби не означава, че приходните органи са признали реалността на получените от ревизираното дружество стоки. Разпоредбата на чл. 85 ЗДДС предвижда, че ДДС е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура и/или известие по чл. 112 ЗДДС. Това означава, че приходните органи щом установят, че е начислен ДДС във съответните фактури, то дори доставката да не е реална, корекция на данъка не се извършва. В този смисъл е и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО. З. и липсата на корекция на начислен ДДС било от прекия доставчик или от получателя при последващите му продажби, е без значение за правото на данъчен кредит. Както вече се поясни, по - горе в решението, нито преките, нито последващите доставки не са безспорно установени, че са реално извършени - чл. 6, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС.

Правилно съдът е отразил в решението си и установената от приходните органи чрез докладите на отдел „РОС“ схема за привидни доставки на мобилни телефони, поради което страните по спорните доставки не са имали за цел да се извършат реални доставки, а съставяне на данъчни документи, чрез които да ползват право на данъчен кредит.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Згурева, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 764 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8086/30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 677/2020 г. по описа на Административен съд, София – град.

ОСЪЖДА „Л. К. ЕООД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 764 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА