О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60690

София, 14.12.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т. о. в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Костадинка Недкова

Анжелина Христова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т. д. № 483 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 вр. чл.295 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на П. И. И., Й. Г. Ч., Д. Г. Г. и „Екоинтеграл”ЕООД срещу Решение № 260048 от 02.12.2020 год. по гр. д.№ 339/2020 год. на Пловдивски апелативен съд.

С това решение съставът на ПАС, произнасяйки се по реда на чл.294 ГПК по въззивната жалба на И., Ч., Г. и „Екоинтеграл”ЕООД срещу тази част от Решение № 1065 от 23.07.2018 год. по гр. д.№ 3125/2013 год. на Пловдивски окръжен съд с която са били отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.95 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.6 ЗАПСП (изм.), като я е счел за неоснователна, е потвърдил първоинстанционния акт.

Касационната жалба се основава на чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закони. Конкретните доводи са за незаконосъобразност в частта относно материалноправната легитимация на „Екоинтеграл”ЕООД; неправилно прилагане на чл.42 ЗАПСП – квалификация на договора като такъв по чл.42 ЗАПСП или се касае да облигационно съглашение под режима на общия закон; неправилна квалификация на нарушенията по чл.15 ал.1 т.2 и т.4 ЗАПСП; процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по прилагането на чл.42 ал.2 ЗАПСП – позволява ли се на поръчващия и последващите приобретатели да копират авторско произведение и да го представят за свое; нелогичност на съжденията за правомерност на използването на техническия проект. Има искане за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК.

Чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация М. А., чрез процесуалния си представител изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Съдържа се и становище по касационната жалба, която А. счита за недопустима и евентуално – неоснователна. В отговора се съдържа искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касация Община „Родопи” [населено място], чрез представен но делото писмен отговор на процесуалния си представител сочи, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложил е и доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Отговор по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил и от ответника по касация Л. И. Б.. Чрез процесуалния си представител Б. сочи, че касационната жалба е частично недопустима, той като по отношение на „Екоинтеграл”ЕООД първоинстанционното решение е влязло в сила. Счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по касация „Е. Консулт”ЕООД, чрез писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК на пълномощника си изразява становище, че жалбата е неоснователна и основанието по чл.281 т.3 ГПК не е налице. Няма искане за присъждане на разноски.

Становището на настоящия съдебен състав, че липсват предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:

Предявени са от П. И. И., Й. Г. Ч., Д. Г. Г. и „Екоинтеграл”ЕООД субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.15 ал.1 т.2 ЗАПСП и чл. чл.95 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.6 ЗАПСП (изм.).

Исковете се основават на сключен на 30.09.2010 год. между Община „Родопи“ и „Екоинтеграл“ ЕООД договор по силата на който Общината е възложила на дружеството изготвяне на технически проект на обект „Строителство и рехабилитация на водоснабдителната система на [населено място]“ срещу заплащане на възнаграждение. Няма спор, че работата по изготвянето проекта е извършена от П. И., Й. Ч. и Д. Г.. Безспорно е, че проектът е съгласуван с „ВиК”ЕООД, одобрен е и приет от експертен съвет по устройство на територията на Общината с протокол от 14.10.2010 год.

Паради това, че техническият проект не е бил достатъчен за извършване на посочената дейност, взето е решение за изработването и на работен проект.

Няма спор и по това, че на 02.09.2013 год. Община „Родопи“ е възложила на „Е. консулт“ ЕООД изготвяне на работен проект за обект „Рехабилитация на водопроводната мрежа на [населено място]“. Дадени изрични указания, че при окомплектоването и оформянето на проектната разработка във фаза „работен проект“ трябва да се използва наличният технически проект на обекта – предмет на договора от 30.09.2010 год. Работният проект е изготвен от Л. И. Б. и М. Б. А.. направено от физическите лица ответници по иска.

Установено е по делото и това обстоятелство е безспорно, че проектът по който са работили ищците-касатори е включен като сегмент в работния проект почти в неговата цялост с изключение на несъществени допълнения, наложили се с оглед изминалия период от време.

Считайки, че са нарушени авторските им права, ищците по делото са предявили искове с правно основание чл.95 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.6 ЗАПСП (изм.), които първоинстанционният Пловдивски окръжен съд с решението си по гр. д.№ 3125/2013 год. е отхвърлил като неоснователни.

Сезиран с въззивната жалба на ищците, Пловдивският апелативен съд е счел, че тя е частично основателна. Приел е, че искът с правно основание чл.15 ал.1 т.2 ЗАПСП на П. И., Й. Ч. и Д. Г. е основателен, поради което е отменил решението на ПОС в тази част и уважил този иск, признавайки за установено, че И., Ч. и Г. притежават авторски права върху изготвения от тях работен проект. Позовавайки се на чл.5 ЗАПСП, не е признал авторско право на ищеца – ЮЛ „Екоинтеграл”ЕООД. Потвърдил е отхвърлителното решение на ПОС в останалата му част, приемайки, че с включването на техническия проект като част от работния проект, авторските права на ищците не са нарушение.

ВКС е бил сезиран от ищците по делото срещу тази част от решението на ПАС с която исковете им са били приети за неоснователни. С определението си по чл.288 ГПК съставът по т. д.№1437/2019 год. на І т. о. е допуснал касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК на тази част от въззивния акт с които са били отхвърлени исковете на физическите лица И., Ч. и Г.. за произнасяне по въпроса за съотношението между правата на поръчващия да използва произведението по чл.42, ал.2 ЗАПСП и неимуществените права на автора по чл.15 ЗАПСП. Въпросът е преформулиран в съответствие с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС на базата на поставените от касаторите въпроси: 1.“Докъде се разпростира правото на поръчващия „да използва произведението за целите, за които е поръчано“ по смисъла на чл.42, ал.2 ЗАПСП?“; 2. „Дерогира ли изключителното право на поръчващия да използва произведението по смисъла на чл.42, ал.2 ЗАПСП неимуществените права на автора, закрепени в чл.15, ал.1, т.2 и т.4 ЗАПСП?“ и 3. „Позволява ли нормата на чл.42, ал.2 ЗАПСП на поръчващия и последващи приобретатели да копират авторското произведение и до го представят като свое?“.

С Решение № 45/09.07.2020 год. по т. д.№ 1437/2019 год. съставът на І т. о. по правния въпрос е приел, че правото на поръчващия да използва произведението по чл.42 ал.2 ЗАПСП, не включва, и законът забранява с договор да се уговори, прехвърлянето на неимуществените права на автора по чл.15 ал.1 т.2 и т.4 ЗАПСП. Имуществените права са прехвърлими. Като е счел, че доводите по въззивната жалба за нарушаване на авторските права на ищците-въззивници не са били обсъдени, ВКС е отменил решението в частта с която са отхвърлени исковете на физическите лица и е върнал делото на ПАС за да прецени новият състав допуснато ли е и от кого нарушение на авторското право на ищците по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП при приетото за правомерно използване на проекта за изготвяне на друг необходим на Община „Родопа“ проект.

При новото разглеждане, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че не е било допуснато нарушение на правото на ищците по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП от ответниците и предявения иск по чл. 95 ал.1 т.1 ЗАПСП за установяване факта на това нарушение е неоснователен. Поради това са неоснователни и обусловените искове по чл.95 ал.1 т.2, т.3 и т.6 ЗАПСП и отхвърлителното решение на ПдОС по отношение на тях следва да бъде потвърдено.

Мотивирал се е с това, че авторското право на И., Ч. и Г. върху техническия проект е признато и те са обозначени като негови автори. То, обаче не се разпростира и не създава за тях авторски права и върху създадения работен проект, който е самостоятелен обект на авторско право, с много по широк обхват и допълнителни елементи. Предназначението на техническия проект е именно за да бъде включен в обема на цялостната работа на обекта, включващ регулационни и пр. промени на инфраструктурата на селото и е недопустимо възникването на съавторство по отношение на него.

Въпросите, които в изложението, които касаторите свързват с приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са: 1./ До къде се разпростира правото на поръчващия „да използва произведението за целите, за които то е поръчано“ по см. на чл.42, ал.2 от ЗАПСП?; 2./ Дерогира ли изключителното право на поръчващия да използва произведението по см. на чл.42, ал.2 от ЗАПСП, неимуществените права на автора, закрепени в чл.15, ал.1 т.2 и т.4 ЗАПСП?; 3./ Позволява ли нормата на чл.42, ал. 2 от ЗАПСП на поръчващия и последващите приобретатели да копират авторското произведение и да го представят за свое?.

Тези въпроси буквално възпроизвеждат въпросите, съдържащи се в изложението по предходното дело на ВКС. По релевантността на тези въпроси спрямо соченото основание ВКС се е произнесъл, обединил ги е, допуснал е касационен контрол за произнасяне по преформулирания въпрос и е постановил по реда на чл.290 ГПК решение по него.

Искането за повторно произнасяне на ВКС по същите въпроси в рамките на производството по чл.295 ГПК е недопустимо, тъй като по естеството си съставлява искане за ревизия както на определението по чл.288 ГПК, така и на решението по чл.290 ГПК. По отношение на тези въпроси е отпаднало качеството на обуславящи и имащи значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй по тях вече има произнасяне с решение на ВКС.

Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.2 ГПК. Решението на ПАС не е очевидно неправилно. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл. 281 т. 3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на ПАС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол също не е налице.

Поради това е без значение допустимостта на касационната жалба в частта за касатора „Екоинтеграл”ЕООД.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответниците по касация ще следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Разноските, съобразно заплатените адв. в.ия са както следва: на ответницата Л. Б. възлизат на 800 лв., разноските на Община „Родопи” са 1440 лв. и разноските на М. А. – 500 лв.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 260048 от 02.12.2020 год. по гр. д.№ 339/2020 год. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА П. И. И., Й. Г. Ч., Д. Г. Г. и „Екоинтеграл”ЕООД да заплатят на основание чл.78 ал.3 ГПК на Л. И. Б. сумата 800 лв., на Община „Родопи” [населено място] сумата 1440 лв. и на М. Б. А. сумата 500 лв., представляващи направени по делото разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.