Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 2069/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) срещу Решение № 445/13.12.2023 г. на Административен съд С. З. (АССЗ) по адм. д. № 419/2023 г.

С обжалваното решение АССЗ отменя по жалба на Тракийски университет, гр. С. З. Решение № РД-02-36-739/26.06.2023 г. на РУО на ОПРР и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по окончателно искане за плащане от 01.03.2023 г. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-02-37-59/01.098.2020 г. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва извода на съда, че в частта по т.1-4 и т.6 от административен акт е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като актът не съдържа правни основания, които да кореспондират с изложените фактически обстоятелства. Счита, че несъответно на съдържанието на акта съдът приема, че не са посочени конкретно нарушените разпоредби от актовете по чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), доколкото органът се е позовал на основанието по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Сочи, че органът е отказал верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУСЕФСУ, като е направил юридическа привръзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и съответните разпоредби от АДБФП и Общите условия към него. Счита, че АДБФП и Общите условия към него са част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, поради което изводът на съда е неправилен.

Оспорва се и изводът на съда в частта по т.5 от акта, че липсват доказателства процедурата за изменение на договора за изпълнение на СМР, приключила с подписването на Допълнително споразумение № 4/22-02-2023 г. да е проведена в нарушение на общите правила и принципи на Закона за обществените поръчки (ЗОП), като не са спазени специалните изисквания на чл. 117а, ал. 1 във вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, поради което и съдът неправилно приема, че не е налице основанието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Излага фактическата обстановка и сочи, че УО на ОПРР е утвърдил Указания относно възможностите за увеличаване на размера на безвъзмездната финансова помощ по ОПРР 2014-2020 г на основание индексиране на разходите по договори, сключени при условията на ЗОП при инфлационни процеси. Обръща внимание, че съгласно указанията, искане за изменение на АДБФП не може да бъде подадено, ако всички дейности по договора с изпълнител за СМР са изцяло изпълнени, приети и разплатени от възложителя, което не е взето предвид от съда. Сочи, че всички СМР са изцяло изпълнени, приети със съответните актове и протоколи по реда на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и съответно разплатени, и доколкото Управляващият орган не е имал знание за това към момента на подаване на искането за изменение на АДБФП, то с отказа си за верификация на тези разходи, въпреки допуснатото изменение на АДБФП, органът упражнява своето задължение да не допуска възстановяване на недопустим разход, който противоречи на приложимото законодателство. Позовава се на разпоредбите на чл. 125, т. 4, б. а от Регламент (ЕС) № на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) и на чл. 79 от Общите условия към АДБФП. Сключеният с изпълнителя анекс за индексиране цената на договора за обществена поръчка е в нарушение на указанията на УО на ОПРР, поради което разходът се явява недопустим, независимо от наличието на допълнително споразумение към АДБФП с тази цел. Разходът се явява в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като е извършен в нарушение на чл. 117а вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП и чл. 2, т. 2.2. от Анекс № 2/ 22.02.2023 г. към АДБФП и горепосочените указания.

Предвид изложеното, касаторът намира, че отказът за верификация на предявените с окончателното искане за плащане разходи е законосъобразен, а като е отменил решението на РУО на ОПРР, съдът е постановил неправилен акт.

Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество с отхвърляне жалбата на Тракийски университет. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, както и заплатената държавна такса за образуване на касационното производство. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответната страна юрисконсултско или адвокатско възнаграждение над минималните размери. В допълнителна молба от 04.04.2024 г. процесуалният представител на касатора - ст. юрисконсулт Д. В., поддържа касационната жалба, искането за разноски и възражението за прекомерност на претендираните от ответната страна такива.

Ответникът по касационната жалба Тракийския университет, гр. С. З. чрез пълномощника адв. З. К., АК С. З. в писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски за касационното производство. В съдебно заседание ответникът не се представлява. В допълнителна молба от 08.04.2024 г. процесуалният представител на ответника поддържа отговора на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССЗ е Решение № РД-02-36-739/26.06.2023 г., издадено от РУО на ОПРР във връзка с подадено от Тракийски университет искане за окончателно плащане, с което е постановен отказ от верификация и плащане на разходи в общ размер от 619 300,06 лв. от безвъзмездна финансова помощ, както и не са признати разходи в размер на 209 009,97 лв. от собствено финансиране.

Тракийският университет, гр. С. З. е бенефициер по АДБФП № Д-02-37-59/01.098.2020 г. за финансиране на проект Изграждане на Академичен информационен център към Тракийски университет С. З. като стойността на проекта е в размер на 4 175 347,22 лв., от които 1 178 347,22 лв. собствен принос на бенефициера.

На 22.02.2023 г. е подписано Допълнително споразумение № РД-02-37-59(2), с което максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е определен до 3 449 968,89 лв., съответно общата стойност на проекта е в размер на 4 788 280,17 лв., от които собствен принос на бенефициера в размер на 1 338 311,28 лв. Посочено е, че БФП в размер на 449 995,94 лв. представлява допълнителни разходи за СМР, съгласно Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г., като разходите следва да бъдат доказани от бенефициера в хода на верификация. Размерът на общо допустимите разходи е определен на 4 185 539,88 лв., а този на недопустимите разходи 602 740,29 лв. Промени са извършени и в бюджета на проекта, като в Раздел ІІ Разходи за СМР по бюджетен ред 3.1. СМР за Академичен информационен център, БФП е посочена в размер на 2 99 972,95 лв., а размерът на собственото финансиране е 564 235,64 лв. Добавен е и нов ред 3.2. Допълнителни разходи за СМР за Академичен информационен център със следните стойности: 1. Общо БФП/ФИ 449 995,94 лв. и 2. СФ 81 935,35 лв.

На 07.05.2020 г. бенефициерът открива процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с наименование Извършване на строително-монтажни работи на обект: Академичен информационен център при Тракийски университет гр. С. З. с прогнозна стойност на поръчката от 3 392 456,02 лв. без ДДС. Поръчката е публикувана в РОП на АОП с УНП 00373-2020-0013.

На 06.10.2020 г. в резултат на проведената процедура е сключен Договор № Н005.5 с Г. С. ЕООД, на стойност 3 391 942,15 лв. без ДДС/4 070 330,58 лв. с ДДС. В КСС към ценовото предложение на изпълнителя са отразени по отделни позиции единичните и общите цени и количествата на СМР и необходимите материали.

Договорът за обществена поръчка е изменян неколкократно, като последното Допълнително споразумение № 4 е сключено на 22.03.2022 г. С него на основание чл. 117а ЗОП във вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП общата цена на СМР, поради инфлацията, е увеличена със сумата 793 104,24 лв. с ДДС или възлиза на 4 492 922,35 лв. с ДДС. Допълнителната стойност е разпределена по следния начин: 449 995,94 лв. БФП, 160 553,65 лв. СФ по ОПРР 2014-2020 и 182 554,65 лв. собствени средства на възложителя.

По делото са събрани като доказателства протоколи за приемане на извършени СМР от 31.08.2022 г., в които са отразени завършените към 14.08.2022 г. и подлежащи на плащане на изпълнителя СМР.

Съдът установява, че окончателно плащане към изпълнителя е извършено на 28.11.2022 г. по фактура № 0000010391/02.11.2022 г.

На 21.11.2022 г. бенефициерът подава искане за изменение на АДБФП, към което е приложено изменена КСС и обяснителна записка. Искането е обосновано с наличието на съществени инфлационни процеси, настъпили след сключването на договора за обществена поръчка от 06.10.2022 г., които са довели до драстична промяна в пазарните условия и невъзможност договорът да бъде изпълнен при договорената цена, което налага изменението му. Във връзка с искането, от страна на УО са дадени конкретни указания на бенефициера, които са изпълнени. Сключено е описаното по-горе допълнително споразумение за изменение на АДБФП № РД-02-34-59(2)/22.02.2023 г.

На 01.03.2023 г. бенефициерът подава искане за плащане № 4 (окончателно), към което са приложени необходимите документи, в т. ч. технически и финансов отчет, приемо-предавателни протоколи, банкови и счетоводни документи, окончателно КСС, заменителна таблица, таблица за приложена строителна документация, както и отправени от страна на изпълнителя към възложителя искания за изменение на сключения от 06.10.2020 г. договор за обществена поръчка.

На 27.03.2023 г. от бенефициера са изискани разяснения, коригиране на искането за плащане и допълнителни документи, които са представени.

Съдът установява, че в периода 20.03.2023 г. 21.03.2023 г. от страна на УО на ОПРР е извършена проверка на място, в хода на която са извършени измервания на извадков принцип с цел проверка за съответствие между актуваните на 31.08.2023 г. и реално изпълнените СМР, резултатите от която са обективирани в протокол за измерване от 21.03.2023 г. (Приложение № 10.5.5). Установени са разминавания между количествата на изпълнените и актуваните СМР.

На 26.06.2023 г. е издадено оспореното пред АССЗ Решение № РД-02-36-739, с което на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 3 и ал. 4 ЗУСЕФСУ, РУО на ОПРР постановява отказ за верификация и плащане на разходи в общ размер от 619 300,06 лв., отчетени от бенефициера за сметка на БФП, както и не признава разходи в размер на 209 009,97 лв., отчетени за сметка на собственото финансиране на Тракийски университет, както следва:

По т.1 от акта - не се верифицират разходи в размер на 2 563.55 лв., отчетени като БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г.) условия във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и на основание чл. 6 от сключения АДБФП;

По т.2 от акта не се верифицират разходи в размер на 153 187.09 лв., отчетени като БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, в горепосочената редакция на закона, условия във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от сключения АДБФП;

По т.3 от акта - не се верифицират разходи в размер на 9 562.78 лв., отчетени като БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и на основание чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 5 от сключения АДБФП;

По т.4. от акт не се верифицират разходи в размер на 3 990.70 лв., отчетени като БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Общите условия към АДПБФП;

По т.5 от акта не се верифицират разходи в размер на 449 995.94 лв., отчетени като БФП и не се признават разходи в размер на 81 935.35 лв., отчетени като СФ, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ в нарушение на чл. 117а във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП и във връзка с чл. 2, т. 2.2.2 от Анекс № 2 от 22.02.2023 г. към АДПБФП, и поради неспазване на Указания относно възможностите за увеличаване размера на БФП по ОПРР 2014-2020 на основание индексиране на разходите по договори, сключени при условията на ЗОП, при инфлационни процеси;

По т.6 от акта не се признават разходи в размер на 127 074.62 лв., отчетени като СФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия, на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 от Общите условия към АДПБФП.

Съдът приема, че за всяка група неверифицирани разходи органът е изложил, в т. ч. в табличен вид, фактически и правни съображения, в които са посочени кои разходи са отчетени неправилно за възстановяване под формата на БФП (по т.1 от решението), недопустимите разходи за изпълнение на нови позиции и променените количества по конкретни позиции от КСС с над 15% (по т.2 от решението), извършените замени на дадени материали и дейности, и произтичащите от тях недопустими разходи (по т.3 от решението), недопустимите разходи, произтичащи от несъответствия между актувани СМР и реално изпълнените такива (по т. 4 от решението), разходите, които не се верифицират, съответно не се признават за допустими във връзка с изменението на АДБФП, поради инфлационните процеси (по т.5 от решението), установеното превишение на отчетените под формата на СФ разходи над максимално допустимите стойности, предвидени в АДБФП, които не се признават (по т.6 от решението).

На 26.06.2020 г. с писмо изх. № 99-00-6-881-(8) относно приключване на процедурата по разглеждане на окончателното искане за плащане, органът уведомява бенефициера за размерите на одобрените и неодобрените разходи за сметка на БФП и СФ, като е конкретизиран общият размер на недопустимите, отчетени като БФП, съответно на непризнатите, отчетени като СФ, разходи. С Определение № 494/03.08.2023 г. по адм. дело № 419/2023 г. производството по делото е разделено, като предмет на адм. дело № 419/2023 г. е само Решение № РД-02-36-739/26.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, АССЗ приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че приложима за преценката за законосъобразност на оспорения пред него акт е редакцията на ЗУСЕФСУ към ДВ бр. 39/27.05.2022 г., с оглед 70 ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/01.07.2022 г. , при посочване на новото наименование на закона, в сила от 01.07.2022 г.

Сочи, че по своята правна същност верификацията на разходи представлява проверка за тяхната допустимост, като предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициера, по отношение на отказа за верификация, съответно отказа за признаване на разходите за сметка на СФ, приложение намират общите разпоредби на АПК, от което следва, че актът следва да съдържа правните и фактическите основания за възприетата от компетентния орган недопустимост на предявените разходи.

Съдът приема, че оспореният пред него акт е постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като излагането на конкретни и ясни мотиви е от значение за възможността на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, както и за извършване на преценка от страна на съда за законосъобразността на упражненото властническо правомощие.

Въз основа на анализ на относимите към процеса на верификация норми на ЗУСЕФСУ, съдът приема, че за да бъде извършено плащане (в случая окончателно), следва при условията на кумулативност да са налице следните две предпоставки по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ: 1. Установена допустимост на извършените разходи вследствие извършена верификация; 2. Наличие на физически и финансов напредък на проекта.

Съдът приема, че определянето на един разход като допустим, съответно недопустим, е регламентирано в йерархическа поредица от нормативни актове, които включват общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в глава пета, раздел І на ЗУСЕФСУ, детайлни правила за допустимост на разходите, съдържащи се в ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 г. (ПМС № 189/2016 г.), както и правила за допустимост на разходите в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 76 от Общите условия за изпълнение към АДБФП, съгласно която без да противоречи на разпоредбите на Регламент № 1303/2013 и Регламент № 1301/2013 на ЕП и на Съвета, като и на ПМС № 189/2016 г., за да бъдат признати за допустими, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта, и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство. С оглед горното, съдът приема че всеки неверифициран разход е необходимо да не съответства на точно определено в съответния нормативен акт изискване за неговата допустимост.

Съдът приема, че посочените от органа правни основания по чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 3 и ал. 4 ЗУСЕФСУ регламентират процеса на верификация и одобряване на искането за плащане, както и правомощията на органа да откаже верификация на предявените разходи, но нямат отношение към правното основание за недопустимост на направените разходи, с оглед извода в тази насока, обективиран в оспореното решение. Сочи, че правното основание за квалифицирането на даден разход като недопустим се свързва с някоя от хипотезите по чл. 57, ал. 1 и ал. 2 и чл. 58 ЗУСЕФСУ, като органът следва да конкретизира и разпоредбата от актовете по чл. 59 ЗУСЕФСУ, на която съответният разход не съответства.

С оглед соченото от органа основание за отказа по отношение разходите по т.1-3 и т. 6 от акта, а именно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и разпоредбите на АДБФП и Общите условия към него, съдът сочи, че за да се приеме за недопустим разхода на това основание, е необходимо органът да конкретизира категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на която исканите за верифициране разходи не съответстват. Приема, че в конкретния случая това не е сторено, тъй като от страна на органа е посочено само основанието по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, но не и конкретно нарушената разпоредба на акта по чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Приема, че посочването на разпоредби от АДБФП и Общите условия към него не е относимо, доколкото същите могат да бъдат възприети като съдържащи се в утвърдените актове по реда на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т. е. не са част от насоки или друг документ, определящ условията за кандидатстване и изпълнение, в т. ч. и групите допустими и недопустими разходи, независимо че биха могли да възпроизвеждат конкретно визирани в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ условия. Сочи, че по отношение на отказа по т. 1-3, т. 4 и т. 6 от акта си, органът не се позовава на конкретно правно основание, изключващо допустимостта на съответните разходи, съдържащо се в приет по реда на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ нормативен акт в случая ПМС № 189/2016 г. По отношение на отказа по т.2 от решението съдът допълва, че доколкото видно от изложените от органа фактически обстоятелства, се касае за непредвидени разходи за строителни и монтажни работи, то органът не е съобразил и специалните разпоредби на постановлението, имащи отношение към допустимия размер на непредвидените разходи за СМР.

С оглед горното, съдът достига до извода, че в частта по т.1-3 и т. 6, актът не съдържа точно приложими правни основания, въз основа на които органът отказва верификация на разходите и които да кореспондират с изложените в акта фактически обстоятелства. Сочи, че липсата на годно правно основание препятства съдебната проверка, тъй като съдът не може да установи каква е целта на органа при упражняване на властническото правомощие, което води до незаконосъобразност на оспореното решение на РУО на ОПРР.

Допълнително съдът сочи, че решението не съдържа в достатъчна степен ясни и пълни фактически основания, които да подкрепят извода на органа за недопустимост на разходите в посочените части. Намира, че не са индивидуализирани по количество, единична и обща цена новодобавените СМР, въпреки че са представени актуални и именяни във времето КСС, таблица Приложение № 10.6-3 Проверка на признатите и непризнатите за верифициране разходи при промяна на КСС, заменителна таблица. Сочи, че не може да бъде установено същественото разминаване в стойностите по конкретни редове, доколкото същите се различават от първоначално посочените такива в КСС. Съдът приема за неизяснен приложеният от органа метод за изчисление, въз основа на който органът приема, че са налице промени в количествата на конкретни позиции от КСС и то с повече от 15%. Установява разминаване в извода на органа за надвишение с оглед наличието на по-ниски единични цени от първоначално договорените в заменителната таблица.

Предвид изложеното, съдът формира извод, че е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което опорочава законосъобразността на акта в частта по т.1-4 и т. 6, относно отказа за верификация на разходи за сметка на БФП, съответно непризнаване на извършените от бенефициера разходи за сметка на СФ, тъй като правните основания на органа не са конкретизирани в степен, която да позволя проверка за съответствие на акта с материалния закон, а изложените фактически обстоятелства са непълни и неясни.

В частта на отказа от верификация по т.5 от решението, съдът също приема, че органът следва да посочи конкретната правна норма, в нарушение на която е направен конкретният разход. В случая органът сочи нарушение на чл.117а във вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП.

Съдът приема за безспорно установено, че от страна на изпълнителя по договора за обществена поръчка са отправени няколко писмени искания за изменение на финансовите параметри, с оглед настъпили инфлационни процеси, в която връзка е и отправеното от бенефициера искане за изменение на АДБФП от 21.11.2022 г. Изменението на АДБФП е обективирано в подписания между страните Анекс № 2 от 22.02.2023 г. Окончателно плащане по договора за обществена поръчка е извършено от бенефициера на 28.11.2022 г., като съдът приема, че към тази дата всички предвидени по договора дейности са изцяло изпълнени от изпълнителя и приети по надлежния ред от възложителя. Следва подаването на искане за окончателно плащане от 01.03.2023 г. Съдът сочи, че за да откаже верификация и плащане на предявените за възстановяване разходи по т.5 от решението, съответно непризнаване на тези за сметка на СФ, органът се позовава на чл. 2, т.2.2. от Анекс № 2 към АДБФП, който от своя страна препраща към утвърдените от УО на ОПРР Указания относно възможностите за увеличаване размера на БФП по ОПРР 2014-2020, на основание индексиране на разходите по договори, сключени при условията на ЗОП, при инфлационни процеси, като приема, че искане за изменение на АДБФП не може да бъде подадено, когато всички дейности по договора с изпълнител за СМР са изцяло изпълнени, приети и разплатени от възложителя, или когато по АДБФП има подадено искане за окончателно плащане към УО на ОПРР. Съдът намира, че този извод на органа е неправилен. Сочи, че липсват доказателства, че изменението на договора за обществена поръчка, обективирано в Анекс № 4/22.02.2023 г., е извършено в нарушение на ЗОП и специалните изисквания на чл. 117а, ал. 1 във вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП. Приема, че органът не твърди, че изменението не е извършено във връзка с възникналите пред изпълнителя пречки от обективен характер, породени от съществените промени в пазарните условия, и именно в тази връзка е допуснато и изменение на АДБФП. Съдът приема, че изменението на цените по договора за обществена поръчка е съобразено с приетата с ПМС № 290/27.09.2022 г., обн. ДВ бр. 78/2022 г. Методика, противното не се твърди от органа, поради което и изменението на договора за обществена поръчка с Анекс № 4/22.02.2023 г. не е в пряко нарушение на чл. 117а, ал. 1 във вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП. Приема също, че договорната клауза на чл. 2, т.2.2. от сключения между УО и бенефициера анекс от 22.03.2023 г., както и указанията на Управляващия орган не могат да се отнесат към източниците на позитивното право, поради което и неспазването им не може да се подведе под хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Сочи, че не е обосновано твърдението, че в периода след подаденото искане за изменение на АДБФП на 22.11.2022 г., в който същото е разглеждано и обосновавано, до момента на сключване на Анекс № 2 към АДБФП на 22.02.2023 г., който е преди подаване на искане за окончателно плащане, органът не е имал информация за това, че дейностите по договора с изпълнителя Гарант СтройЕООД са изпълнени, приети и разплатени. Сочи, че сред представените към искането документи е налична и таблица за прилагане на методиката за изменение на цената на договора, в която изрично е посочено, към кой момент той се приема за приключил, т. е. административният орган е разполагал с данни, макар и след 22.11.2022 г., но преди 22.03.2023 г., че направеното искане за изменение на АДБФП е недопустимо, поради което съгласие за сключване на допълнителното споразумение за изменение на АДБФП не е трябвало да бъде давано.

Така мотивиран съдът формира краен извод, че актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на изискванията за съдържание на административния акт, и го отменя, като осъжда Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разноски.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на решението и не е необходимо да ги преповтаря.

Както правилно сочи и първоинстанционният съд, чл. 57 ЗУСЕФСУ регламентира кумулативно условия за допустимост на разходите. Това не е единствената правна норма, регламентираща допустимостта на разходите. Съгласно чл. 65, 1 Регламент № 1303/2013, допустимостта на разходите се определя въз основа на национални правила, освен когато са определени специални правила въз основа на регламента. Националните правила за допустимост на разходите са определени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а на основание чл. 59, ал. 1 с. з. детайлните правила за допустимост на разходите за програмите, включени в Споразумението за партньорство, са определени в акт на Министерския съвет - ПМС № 189/2016 г., както сочи и съдът. Наред с това, в съответствие с чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ, за всяка процедура по програма, включена в Споразумението за партньорство, се определят допустимите категории разходи, максималните размери на разходите, методът за определяне на разходите, други специфични условия, на които разходите трябва да отговарят. Видно е, че определянето на един разход като недопустим изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може да се установи действителната цел на органа и да се извърши проверка тя законосъобразно ли е постигната.

Сочените от органа правни основания по чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 3 и ал. 4 ЗУСЕФСУ, както правилно сочи и съдът, се намират в раздел ІІ Плащания, верифициране и сертифициране на разходи на глава пета Финансово управление и контрол на закона. Те регламентират видовете плащания, целта, с която тези плащания се извършват, и срокът за извършването им, условието, че чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, които са верифицирани, и документите, въз основа на които органът извършва верификация, както и правомощието му да извърши проверка на място. Нито една от тези разпоредби не регламентира кой разход е допустим и кой не.

Всеки индивидуален административен акт, какъвто безспорно е и актът, с който органът отказва верифициране на разходи, тъй като е издаден от административен орган по смисъла на 1, т. 1 АПК и засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, права и законни интереси на бенефициера, за да бъде законосъобразен е необходимо да отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК, включително това за форма чл. 146, т. 2 АПК. Конкретните изисквания към формата на административния акт са посочени в чл. 59 АПК. Не е достатъчно актът да бъде издаден в писмена форма. Кодексът сочи, че когато актът се издава в писмена форма, той следва да има регламентираното в ал. 2 на чл. 59 АПК съдържание, а т. 4 от тази разпоредба указва задължението за посочване на фактически и правни основания. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие на предмета на акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на акта, а несъответствието на правните основания на фактите по делото е основание за материална незаконосъобразност на акта.

Правното основание, на което един разход би могъл да бъде недопустим е някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 ЗУСЕФСУ. Основанието по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ само по себе си не е достатъчно, защото органът трябва да посочи точно и онези разпоредби от актовете по чл. 59 ЗУСЕФСУ, на които счита, че конкретният разход не съответства. Това са, както бе посочено, ПМС № 189/2016 г. и актовете по алинея 2 на чл. 59 ЗУСЕФСУ за съответната програма.

С оглед соченото от органа правно основание по т. 2 от ал. 1 на член 57 ЗУСЕФСУ, по отношение на отказаните за верификация разходи по т.1 от решението, следва да се приеме, че разходът е недопустим, тъй като не е налице едно от сочените от закона условия за неговата допустимост, поради което и същият не подлежи на възстановяване от безвъзмездна финансова помощ. Доколкото органът прави привръзка с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и от нейното съдържание следва да се заключи, че разходът не попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Но, както правилно установява и първоинстанционният съд, органът не сочи коя конкретно разпоредба установява разходите като недопустими.

Върховният административен съд неведнъж е имал възможност да посочи, че на верификация подлежат както разходите за сметка на безвъзмездната финансова помощ, така и тези, които се покриват от собственото финансиране на бенефициера. До различен извод не се достига и от съдържанието на разпоредбата на чл. 6 от АДБФП, на която се позовава органът, за да откаже верификация на разходите по т.1 от оспореното решение. Съгласно посочения чл. 6 договора, разходите, описани като собствен принос на бенефициента, в случай, че е налице такъв, не могат да бъдат предмет на вземане към Управляващия орган. Те служат само за целите на отчитането на напредъка на проекта и неговото изпълнение. От тази разпоредба не може да бъде изведено основание за недопустимост на разхода. Установяването на допустимостта на разходите е предпоставка за вземане на решение от страна на ръководителя на Управляващия орган за извършване на плащане към бенефициера, т. е. за възстановяване на извършени разходи със средства от безвъзмездна финансова помощ в случая. Извършването на плащането, обаче, е последващо резултата от верификацията действие на органа и е обвързано с размера на предоставяната безвъзмездна финансова помощ и съотношението на източниците на финансиране по проекта. Поради това, соченият от органа чл. 6 от административния договор, не може да се приеме за годно правно основание за постановения отказ, а органът не сочи конкретна разпоредба от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, която да сочи недопустимост на разхода в случая. Нещо повече, квалифицирането на описаните в т.1 от акта разходи като такива за сметка на собственото финансиране на бенефициера, от една страна, води до извода, че съответният разход е принципно допустим, а от друга - че може да бъде основание единствено за отказ от възстановяване на разхода чрез средства от ЕСИФ, но не и за установяването му като недопустим.

Предвид изложеното и доколкото единствено фактическо основание за отказа от верификация по тази точка е установяването от страна на органа, че за възстановяване с БФП е отчетена позиция 21 от част А. И. с минерална вата, на стойност 2 136,29 лв., която е част от КСС, финансирани със собствени средства на бенефициера, то първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че от страна на административния орган не е посочено годно правно основание за постановения отказ от верификация в частта по т.1 от акта.

В частта по т.2. от акта органът също се позовава на основанието за недопустимост на разхода по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Като основание е посочен и чл. 22, ал. 1, т. 3 от административния договор. Съгласно тази разпоредба от договора, при верификация на разходи за строително-монтажни работи, Управляващият орган проверява отчетените видове и количества спрямо заложените по договора с изпълнител, като при установени разлики в предвидените количества на отделните видове СМР, след приключване на строителството на верификация подлежат промените, които отговарят на изброените в пет точки условия. В т.3 е посочено, че не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към договора за строителство и промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15%.

Фактическите основания за отказа от верификация и плащане по тази точка от акта са в две насоки. На първо място, като недопустими са квалифицирани предявените разходи по установени добавени нови позиции СМР, отчетени в протокол за приемане на извършени СМР от 31.08.2022 г. На второ място, като недопустими са квалифицирани надвишенията над 15% на количествата СМР по конкретни позиции от КСС, описани таблично в акта. Не се спори между страните за добавените нови позиции СМР, отчетени в протокола от 31.08.2022 г., нито че е налице установеното от органа надвишение в количествата СМР по описаните в т.2 от мотивите позиции.

Неправилно съдът приема, че разпоредбите на АДБФП не могат да бъдат годно правно основание за установяване недопустимост на разходите в случая. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ за всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 с. з. се определят допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива, както и специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район (т. 1 и т. 4). Освен в Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-3.003 Подкрепа за висшите училища в Р. Б. в рамките на която е одобрено проектното предложение на Тракийски университет, специфични условия за допустимост на разходите са регламентирани и в разпоредбите на АДБФП и Общите условия за изпълнение към АДБФП по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, които са част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в които са определени условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, и същите са съобразени с условията на чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В чл. 22, ал. 1 АДБФП, на която разпоредба се позовава и органът, са регламентирани условията, при които разходите ще се считат за допустими по отношение установени разлики в предвидените количества на отделните видове СМР. Изрично е посочено, че не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС, т. е. разходите за всички СМР извън първоначално договорените видове по КСС, се считат за недопустими и не подлежат на възстановяване чрез средства от договорената безвъзмездна финансова помощ. Налице е съвпадение между изложените от органа фактически обстоятелства и правното основание за отказ от верификация и плащане на разходи в размер на 20 420,90 лв. с ДДС, описани в т.2.1. от мотивите на акта. В същата разпоредба на чл. 22, ал. 1, т. 3 АДБФП е предвидено, че не са допустими промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15%. Това условие е в съответствие с регламентираното в т.2 от същия член, която сочи, че промяната в количеството на всяка конкретна позиция в КСС не следва да надвишава с повече от 15% първоначално

определеното количество, както в посока увеличаване, така и в посока намаляване. От страна на органа в случая е установено надвишение в количествата по подробно описани в табличен вид позиции от КСС, което е над допустимия праг от 15% от първоначално предвиденото количество. Правилно е прието, че разходите за всички надвишения над 15% са недопустими, поради което на годно правно основание е отказана тяхната верификация и плащане. Налице е съвпадение между изложените от органа фактически обстоятелства и правното основание за отказ от верификация и плащане на разходи в размер на 132 766,19 лв. с ДДС, описан подробно в т.2.2. от мотивите на акта. Неправилно съдът се позовава на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г., доколкото същата определя единствено максималния размер на непредвидените разходи за СМР от общите допустими разходи за строително-монтажни работи по проекта, когато се предвиждат такива, при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. Предвид изложеното, изводът на АССЗ, че по т.2 от страна на органа не е посочено конкретно правно основание, изключващо допустимостта на съответните разходи, което прави актът незаконосъобразен в тази му част, е неправилен. Налице е основание за постановения от органа отказ от верификация и плащане на разходи в общ размер от 153 187,09 лв. с ДДС.

За да откаже верификация и плащане разходи в размер на 9 562,78 лв. с ДДС по т.3 от акта, органът сочи, че при документалната проверка на искането за окончателно плащане е установена замяна на материал/извършени допълнителни дейности, отразени в Заповедната книга на обекта. В хода на административното производство от страна на бенефициера са представени всички необходими за отчитане на описаните в т.3 от мотивите на акта разходи, съгласно условията на договора и Методическите указания за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020. Органът сочи, че съгласно заменителната таблица за СМР с БФП са декларирани общо 7 на брой промени по позиции от части Архитектурна, Конструктивна, ВиК и Електро, отчетени с Протокол за приемане на извършени СМР от 31.08.2022 г. Отказът е мотивиран с основанието по чл. 22, ал. 2 АДБФП, съгласно която разпоредба, в случай че е извършена промяна/замяна на определен вид материал в конкретна позиция от КСС, то такава промяна/замяна е допустима, само в случай че качеството/техническите характеристики на новия материал са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска, от съответната цена по договора с изпълнителя, както и с разпоредбата на ал. 5, която регламентира правомощието на органа да откаже верификация, в случая че не са налице посочените условия. Органът твърди, че видно от заменителната таблица единичната цена на заменения материал е по-висока, следователно не отговаря на изискването на чл. 22, ал. 2 АДБФП, което прави разходите в горепосочения размер, представляващи надвишението над единичната цена по договора недопустими.

От извършеното от органа описание на промените по заменителната таблица се установява, че разлика в цената в посока увеличение на отчетената спрямо договорената, е налице само за три от общо седемте описани позиции. За останалите позиции (позиция 57А от част Архитектурна, позиция 14А от част ВиК и двете позиции 2А и 3А от част Електро) не е налице надвишение на отчетената над договорената цена, тъкмо обратното отчетената единична цена е по-ниска от договорената. Не става ясно също така, защо ако органът приема, че единичната отчетена цена на заменения материал е по-висока от договорената и не отговаря на условието по чл. 22, ал. 2 АДБФП, не е отказана верификация на целия разход, а само на разликата в стойността, освен това не от изложените фактически обстоятелства не може да бъде установено дали е извършена промяна/замяна или на материали по съответните позиции или просто е извършена промяна в цената. Отказът от верификация само на надвишението в цената не отговаря на соченото от органа правно основание по чл. 22, ал. 2 АДБФП, поради което е налице несъответствие между изложените фактически и правни основания, а това прави отказа незаконосъобразен в тази му част.

По отношение на отказа от верификация и плащане по т.4 от диспозитива на решението, съдът приема, че органът не е посочил конкретно правно основание, изключващо допустимостта на разхода, тъй като не се е позовал на конкретна разпоредба от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, с оглед направената привръзка в сочените правни основания. В действителност, за да откаже верификация на разходи в размер на 3 990,70 лв. с ДДС, органът се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и чл. 84 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Общите условия за изпълнение към АДБФП. В приложимата към датата на издаване на решението редакция на закона, основанието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ се отнася до установяване реалното извършване на доставките, услугите и строителните дейности по договора, поради което позоваването на конкретна разпоредба от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ не е необходимо. Сочените от органа разпоредби на чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 6 и чл. 84 от Общите условия регламентират правомощието на органа да извършва проверки за установяване допустимостта на предявените разходи, включително като установи дали декларираната дейност, за която са отнасят разходите, е извършена качествено и в срок, и дали са налице доказателства за реалното й изпълнение, в която връзка е извършената от органа проверка на място в периода 20-21.03.203 г., при която са извършени контролни измервания на извадков принцип. Констатациите в този протокол не са оборени от бенефициера нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова. Въпреки това, е налице несъответствие между изложените от органа фактически и правни основания, доколкото твърдението на органа се основава на отразените в Протокол за измерване за установяване на реално изпълнени видове СМР съгласно Протокол за приемане, проверени при проверка на място от 21.03.2023 г. обстоятелства, а в него е посочено, че е налице несъответствие с актуваните количества СМР в ППИСМР от 05.10.2022 г., а не в ППИСМР от 31.08.2022 г. ППИСМР от 05.10.2022 г. не е приложен по преписката, поради което не може да бъде установено дали има някаква промяна в отчетените количества след 31.08.2022 г. Налице е неяснота в изложените от органа фактически обстоятелства. Фактическите обстоятелства, на които органът основава извода си за недопустимост на разхода, а оттам и отказа за плащане, следва да бъдат безпротиворечиви, в противен случай волеизявлението му е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Макар и да не е установил точно това противоречие в оспорения пред него акт, съдът е достигнал до верен извод за неговата незаконосъобразност в тази част.

За да откаже верификация на разходи в размер на 449 995,94 лв. за сметка на БФП и да признае разходи в размер на 81 935,35 лв. за сметка на собствено финансиране на бенефициера, органът се позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 117а във вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП и чл. 2, т.2.2.2. от Анекс № 2 от 22.02.2023 г. към АДБФП. Като фактически обстоятелства е посочено, че бенефициерът е сключил Допълнително споразумение № 4/22.02.2023 г. към договора за възлагане на обществена поръчка от 06.10.2020 г., в което е посочено, че изменението се сключва въз основа на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г., окончателно плащане по договора е било извършено на 28.11.2022 г., а искане за изменение на АДБФП с цел увеличаване стойността на проектното предложение с оглед настъпилите инфлационни процеси, е подадено на 21.11.2022 г. и допълнителното споразумение към АДБФП е сключено на 22.02.2023 г. Направен е извод, че допълнителното споразумение към договора за СМР е сключено в нарушение на изискванията за това, с оглед дадените от УО на ОПРР Указания относно възможностите за увеличаване размера на безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 на основание индексиране на разходите по договори, сключени при условията на ЗОП, при инфлационни процеси, където е посочено, че искане за изменение на АДБФП не може да бъде подадено, ако всички дейности по договора с изпълнител за СМР са изцяло изпълнени, приети и разплатени от възложителя.

Както правилно приема първоинстанционният съд, изложените от органа фактически обстоятелства не съответстват на соченото от него правно основание за отказа. Основанието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция на закона, изисква разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, за да са допустими. В приложимата към датата на сключване на Анекс № 4/22.02.2023 г. към Договор № № Н005.5/06.10.2020 г. редакция на закона, а именно към ДВ бр. 62/05.08.2022 г., разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП предвижда в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, да се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Това е методиката, приета с ПМС № 290/2022 г. В оспорения административен акт не се съдържа твърдение, че допълнителното споразумение между възложителя Тракийски университет и изпълнителя Г. С. ЕООД е сключено в нарушение на посочената норма, т. е. при неспазване на приетата с ПМС № 290/2022 г. методика. Поради това и не може да се приеме за съответен на закона извода, че разходът по това допълнително споразумение е сам по себе си недопустим, доколкото не е доказано, че е извършен в нарушение на приложимото законодателство. Същевременно, органът твърди, че не са спазени горепосочените указания, които обаче нямат нормативен характер и не са регламентирани в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т. е. не са част от йерархическата структура на документите, определящи условията за допустимост на разходите, подлежащи на възстановяване чрез средства от ЕСИФ. До извод за недопустимост на разхода с оглед сочените правни основания не водят и останалите фактически твърдения на органа. Няма спор, че в тези указания е посочено, че искане за изменение на АДБФП не може да бъде подадено, в случай че всички дейности по договора с изпълнител за СМР са изцяло изпълнени, приети и разплатени от възложителя или по АДБФП има подадено искане за окончателно плащане към УО на ОПРР. Но в случая нито една от посочените хипотези не е налице. Искането за изменение на АДБФП е подадено на 21.11.2022 г., т. е. преди подаване на окончателното плащане на 01.03.2023 г. От своя страна, макар и да са изпълнени и приети, дейностите по договора не са изцяло разплатени от възложителя към датата на подаване на искането за изменение на АДБФП. Както се сочи и от самия орган, окончателно плащане е извършено на 28.11.2022 г., поради което не са налице кумулативно всички условия за да се приеме, че искането за изменение не е било допустимо. Освен това, по повод искането за изменение на АДБФП между УО на ОПРР и бенефициера е проведена кореспонденция, в която от страна на органа са давани указания за отстраняване на непълноти и корекция на документите, подкрепящи искането за индексиране на стойността вследствие инфлационните процеси, поради което и е несъстоятелно твърдението на органа, че не е запознат с фактическата обстановка към момента на подписване на Анекс № 2. Пропускът на органа да установи допустимостта на исканото изменение на АДБФП чрез увеличаване размер на БФП на основание индексиране на разходите по договори, сключени при условията на ЗОП, при инфлационни процеси, не може да бъде поправен чрез постановения отказ за верификация и плащане на разходите, за които е допуснато изменение, при липсата на валидни основания за това. Неправилността на извода за недопустимост на разходите за сметка на БФП на посочените основания, води до неправилност и на извода за недопустимост на разходите в размер на 81 935,35 лв. за сметка на собствения принос на бенефициера.

С оглед изложеното, изводът на съда, че в частта по т.5 от оспореното решение, отказът на РУО на ОПРР е незаконосъобразен, е правилен.

За да не признае разход в размер на 127 074,62 лв. за допустим, в частта по т.6 от решението, органът сочи, че превишението в отчетените разходи по бюджетен ред ІІ.3.1. СМР за Академичен информационен център включва непризнат собствен принос по т.5 от решението в размер на 81 935,35 лв. И по отношение на този разход съдът приема, че органът не е посочил годно правно основание за извода си, че разходът е недопустим. Както бе посочено по-горе, на верификация подлежат всички разходи по проекта както тези за сметка на безвъзмездната финансова помощ, така и тези за сметка на собствено финансиране на бенефициера. Установената неправилност на извода на органа в частта по т.5 от решението, води до неправилност на извода му за недопустимост и на разходите по т.6, доколкото фактическо основание за непризнаване на сумата от 127 074,62 лв. като допустим разход, е включването на непризнатия собствен принос по т.5 от решението в превишението на отчетените разходи по бюджетен ред ІІ.3.1. Ето защо, решението на органа следва да се отмени и в тази част.

Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т.е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Наличието на противоречиви мотиви несъответствие между фактическите и правни основания, сочени от органа, от своя страна, води до противоречие на акта с материалния закон основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК.

По изложените съображения, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на РУО на ОПРР в частта по т. 1 и т. 3-6 от диспозитива на акта, и като го е отменил, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Изводът на съда за незаконосъобразност на акта, в частта по т.2 от диспозитива е неправилен и в тази част съдебното решение следва да се отмени, а спорът решен по същество с отхвърляне на жалбата на Тракийски университет С. З. Тъй като производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по инициатива на бенефициера, правилно съдът постановява изпращане на преписката на органа за ново произнасяне в отменените части, съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като същите се присъдят съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата. За първоинстанционното производство от жалбоподателя Тракийски университет С. З. са претендирани, съответно присъдени, разноски в размер на 4 100 лв., а съразмерно на уважената част от жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 256,86 лв. В полза на ответника в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от жалбата на бенефициера следва да бъдат присъдени 73,88 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От страна на ответника в касационното производство не е доказана претенцията за разноски. Касаторът претендира разноски за платена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 1 700 лв. и юрисконсултско възнаграждение в максималния размер по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящата инстанция следва да посочи, че основанието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по административни дела с материален интерес, каквото е настоящото дело, е чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно посочената разпоредба, максималният размер на възнаграждението в тези случаи е 360 лв. С оглед на това и съобразно уважената част от касационната жалба, в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 422,80 лв. за касационното производство. Или общо присъдените в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на оспорения акт разноски възлизат на 496,68 лв. При компенсация, в полза на Тракийски университет С. З. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 760,18 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 445/13.12.2023 г. на Административен съд С. З. по адм. дело № 419/2023 г. В ЧАСТТА, с която по жалба на Тракийски университет С. З. е отменено като незаконосъобразно Решение № РД-02-36-739/26.06.2023 г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, в частта по т.2 от диспозитива на акта, с която не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 153 187,09 (сто петдесет и три хиляди сто осемдесет и седем лева и 09 стотинки), отчетени като безвъзмездна финансова помощ в искане за плащане № 4 (окончателно) по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-3.003-0014-C03 Изграждане на Академичен информационен център към Тракийски университет С. З. с бенефициер Тракийски университет С. З. както и В ЧАСТТА за присъдените разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тракийски университет, С. З. срещу Решение № РД-02-36-739/26.06.2023 г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, в частта по т.2 от диспозитива на акта, с която не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 153 187,09 (сто петдесет и три хиляди сто осемдесет и седем лева и 09 стотинки), отчетени като безвъзмездна финансова помощ в искане за плащане № 4 (окончателно) по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-3.003-0014-C03 Изграждане на Академичен информационен център към Тракийски университет С. З. с бенефициер Тракийски университет С. З.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 17-19, да заплати в полза на Тракийски университет, С. З. със седалище и адрес на управление: гр. С. З. Студентски град, сумата от 2 760,18 лв. (две хиляди седемстотин и шестдесет лева и осемнадесет стотинки) разноски в производството по компенсация.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА