Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 4925/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Р. Б. ООД срещу решение № 1452/07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2631/2021 г. по описа на Административен съд - София град.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

О. Д. на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

С обжалваното решение Административният съд е отхвърлил жалбата против процесния ревизионен акт. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна.

Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Противно на оплакванията на жалбоподателя, направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства.

Действително, следва да бъдат споделени аргументите на първоинстанционния съд, че за всяка една от годините 2013г., 2015г. и 2017г., за които е преобразуван ФР в посока на увеличение, 5-годишният давностен срок за задълженията тече от годината на възникването им 2008г.,2010 и 2012г., защото няма доказателства, които да определят различна изискуемост във връзка с чл.114, ал.1 от ЗДДС. С оглед изложеното правилно е прието, че същите е следвало да бъдат отписани от РЕТРО БИЛД― ООД, на основание чл.46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Правилно на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО е направена корекция на данъчният финансов резултат на дружеството - данъчна печалба за 2013-в размер на 107 424,92лв. и следващ се корпоративен данък в размер на 10 742,49 лв.; Съответно за 2015г. е определена данъчна печалба в размер на 184 064,57лв. и следващ се КД в размер 18 406,45лв., както и за 2017г.- е определена данъчна печалба в размер на 48 879,89 лв. и следващ се КД в размер 4 887,98лв.. Правилно е установено, че има внесен КД, който следва да се приспадне, поради което е определен КД за довнасяне за 2013г. в размер на 3 880,80лв.; -за 2015г. 14 425,83 лв. и за 2017г.1 999,99лв.

Задължения, които не са отписани и не са отчетени счетоводни разходи, са пренесени в следващите години като салдо, което ги прави приход. Правилно е възприето, че следва да се увеличи данъчният финансов резултат на дружеството със сумата на задълженията, в годината, в която е изтекъл давностният срок, както разписва чл.46, ал.1 т.1 от ЗКПО. Споделят се и изводите на съда относно неоснователността на възраженията на жалбоподателя за настъпила погасителна давност за задълженията за 2013г.

При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 3 064 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1452/07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2631/2021 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Р. Б. ООД, гр. София, [улица], [адрес], [ЕИК] да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 064 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ