Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 5532/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Управител на НЗОК срещу Решение №2235 от 04.04.2023 г., постановено по адм. дело №11473/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с която е отменена, респ. изменена негова Заповед за налагане на санкции №РД-25ЗС-492/22.11.2022г. Излагат се доводи за недопустимост, респ. за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение – К. К. - София“ЕАД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе Заповед, респ. жалбата и да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение – К. К. - София“ЕАД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за частично основателна.

За да отмени, респ. измени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции(т. т.1-3 и т. т.7-19), първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил санкционната норма на чл.414 ал.3 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., вместо действително относимата към соченото в акта основание(чл.55 ал.2,т.3 ЗЗО) новела на чл.416 ал.3 от същия НРД, а по отношение наложените по пунктове 4, 5, 6 и 20 санкции, то е намерил (за иначе безспорно установените нарушения) неправилно налагане „финансова неустойка“ за размера и над 350 лева.

Настоящият касационен състав намира част от изводите за незаконосъобразни.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.

Не е спорно, че между „Многопрофилна болница за активно лечение – К. К. - София“ЕАД и НЗОК е сключен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от 27.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за МД.

Съобразно изискванията на законовите и подзаконови актове в тази сфера, изпълнителят на болнична медицинска помощ, дължи съобразяване и с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, вкл. разпоредбите на чл.29 т.1, т.3 и т.4 от същата, както и чл.295, т.8, т.9, както и чл.293 ал.3,т.8 от НРД за МД за 2020 – 2022 г.(сега отм.).

Именно при извършена възложена от касационния жалбоподател извънпланова тематична проверка на изпълнителя(включваща и документална проверка), е било констатирано от длъжностни лица от НЗОК, че в общо 20 случая със ЗОЛ, лекувани по различни клинични пътеки(КП №183, КП №193, КП №194, КП №163, КП №154, КП №74.1, КП №69.1, КП №71.1, КП №75.1 и КП №152), са извършени различни нарушения, касаещи условията и реда за оказване на болничната помощ, съобразно чл.55 ал.2, т.3 във вр. с т.2 ЗЗО.

Настоящият касационен състав намира, че правилно обжалваният акт е отменен по т.1, т.2 и т.3, тъй като е установено, че в съобразителната част на акта са посочени истории на заболяванията или с различни години или с различни номера от тези, посочени в разпоредителната част на акта.

Касационният жалбоподател признава тези свои пропуски, но счита същите за несъществени, необосноваващи извод за порок, обуславящ отмяната на акта му в тази част.

В тази връзка следва да се посочи, че и за административния орган(както и за съда в чл.175 ал.1 АПК) съществува правило – това на чл.62 ал.2 АПК, задължаващо органа-издател, вкл. и служебно, да поправя допуснати в акта очевидни фактически грешки.

В случая такова производство не е било проведено, а за един санкционен(утежняващ) административен акт е от съществено значение да има пълна яснота за какви конкретни действия/бездействия се вменява отговорност на наказвания субект. Действително изглежда, че сгрешените години и номер на истории на заболяването(ИЗ) не се отнасят до описаните случаи с конкретни ЗОЛ, но формалната страна при санкционната дейност на НЗОК в случая има важно значение, поради което и след като не е допуснал поправянето им по съответния за това ред, органът е приел едно незаконосъобразно административно решение, поради което в тази му част първостепенния съд правилно е отменил заповедта.

Във връзка с обжалваната част на съдебното решение, с което е изменена заповедта на Управителя на НЗОК по т.4,т.5,т.6 и т.20 – за описаните там нарушения, приети за безспорно извършени, то следва да се сподели извода на съдията, че липсва обоснованост на органа за прилагане на максималния размер на санкцията, посочена в закона в границата „… от 200 до 500 лв.“.

Съгласно общата разпоредба на чл.413 от приложимия НРД „Видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение“.

В обжалвания акт не се съдържат никакви обстоятелства, относими към тази преценка, която дължи административния орган, обосновала извода му за налагане на „финансова неустойка“ в максималния размер от 500 лева по тези пунктове.

Или законосъобразно първостепенният съд е извършил преценка за размера, като е приел същия за незаконосъобразен в частта на наложените санкции над 350 лева.

По възражението на касационния жалбоподател, обосноваващо недопустимост на извършения съдебен контрол върху размера на наложената санкция, то следва да се посочи, че то е неоснователно.

Това е така, защото при извършване на индивидуализация на санкцията за всяко едно отделно нарушение, органът дължи обосновка, която не е резултат от признато му от законодателя право на „оперативна самостоятелност“, а извършваната преценка е част от тази за законосъобразност на прилаганото наказание. След като санкцията е определена да е в граници(с посочени минимум и максимум), то изборът на всеки един размер в рамките на тези граници подлежи на преценка за законосъобразност и от съда.

Макар и актът за налагане на тези санкции по ЗЗО и НРД да представлява по своята същност един санкционен(утежняващ) административен акт, то в случаите, когато нарушенията са безспорно и правилно установени, а само размерите на приложените санкции не съответстват на вида, тежестта или броя на случаите по това нарушение, не се обосновава извод за цялостна тяхна отмяна, а само за отмяна в частите, с които са наложени едни незаконосъобразни завишени техни размери.

Доколкото съдът в случая е инстанция по същество, то негово правомощие е да прецени съответствието на приложените санкции с вменените нарушения, като когато приеме, че теза санкции са завишени, то да отмени акта за размерите, които счита за завишени(така напр. Решение №5907 от 06.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2022 г., VI о. и Решение № 7954 от 18.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2023 г., VI о.).

В случая обаче административният съдия непрецизно с диспозитива на съдебния си акт е „изменил“ заповедта, вместо да я отмени в частните по тези пунктове, за размера на наложено наказание над 350 лева, което обаче не обосновава извод за недопустимост или дори за неправилност на акта му в тази част.

Или и тук съдебното решение следва да се остави в сила, след като не е налице касационна жалба от страна на изпълнителя.

По отношение наложените санкции по т.7 до т.19 вкл., то следва да се посочи, че съдът е отменил същите, тъй като е приел, че с оспорената заповед лечебното заведение погрешно е санкционирано по чл.413 ал.3, вместо по чл.416 ал.3 от приложимия НРД за МД, тъй като във всичките тези случаи имаме допуснато нарушение при документирането на извършената медицинска дейност, а липсва нарушение при оказването на медицинската помощ.

Настоящият касационен състав не споделя този генерален извод на административния съдия.

В тази връзка следва да се посочи, че специалната част за изпълнителите на болнична медицинска помощ, която урежда документирането и документооборота, които се изготвят в лечебното заведение, е Глава 19, Раздел Х "Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури" от същия НРД. В тази част са уредени изискванията за работа с медицинската и финансовата документация и при установено нарушение при воденето и съхраняването на такива документи, се налага санкция по чл. 416, ал. 3 от този НРД.

Визираните в случаите по т.7 до т.19 от Заповедта за налагане на санкции нарушени правила на чл.295 т.8 и т.9 обаче се намират систематично в раздел III на същата Глава „Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“ на НРД за МД за 2020 – 2022г.

Във връзка с това, касационната инстанция намира, че документирането на дейностите по процесните клинични пътеки е компонент от основните елементи, които се явяват задължителни за изпълнение от лечебните заведения съгласно чл. 292, т. 10, във връзка с чл. 295 т. 8 и т.9 от НРД МД за 2020 г. – 2022 г.

Разпоредбата на чл. 55 ал. 2, т. 5 от ЗЗО визира "документацията и документооборота", а не документирането в хода на хоспитализацията, което е част от условията и реда за оказване на медицинска помощ.

В тази връзка неправилен се явява изводът на съда, че се касае за нарушение, съответстващо на диспозицията на чл. 416, ал. 3 НРД за МД 2020 – 2022 г., според която "Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв“.

Тъй като само това основание е дало повод на първоинстанционния съдия да отмени акта в тези му част, то в случая не е извършена дължимата преценка относно законосъобразността на всяка една от наложените санкции „финансова неустойка“ по тези тринадесет пункта, вкл. и досежно определените им конкретни размери от по 500 лева, които са на максимума.

Доколкото дължимата от първоинстанционния състав съдебната преценка относно правилното определяне на размера на наложената санкция "финансова неустойка", представлява проверка и за законосъобразност на акта (с оглед на дефинираната в чл.72 ал.1 ЗЗО цел и предвид предписанието на чл.6 ал.1 и ал.2 АПК, съгласно което административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват), то липсата на такава в настоящия случай, в рамките на отделно приложени санкции, не дава възможност и на касационния състав за първи път да излага аргументи в тази насока.

Или налице е основанието по чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение в тази му част, вкл. и в частта за присъдените разноски над размера им от 17,50 лева, и връщане на делото на Административен съд – София град, за разглеждане от друг съдебен състав, който следва да извърши необходимата пълна проверка на оспорения акт в посочената му част, съобразно вмененото задължение на съда по чл.168 ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК.

По разноските.

С оглед окончателното разрешавана на спора по част от законосъобразността на акта, то разноски се дължат в тази част на ответника, но същият не претендира такива, поради което и не следва да му се присъждат.

На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело във върната му за ново разглеждане част.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №2235 от 04.04.2023 г., постановено по адм. дело №11473/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с която е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-25ЗС-492/22.11.2022г. на Управител на НЗОК – София в ЧАСТТА, с която на Многопрофилна болница за активно лечение – К. К. - София“ЕАД със седалище в гр. София са наложени санкции „финансова неустойка“, включваща т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т.15, т.16, т.17, т.18 и т.19 от заповедта, както и в частта за присъдените с решението разноски за размера им над 17,50 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Административен съд – София град, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2235 от 04.04.2023 г., постановено по адм. дело №11473/2022 г. по описа на Административен съд – София град в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ