Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 5639/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по касационна жалба на Ц. А. от гр. Своге, чрез процесуалния представител адв. Н. против Решение № 7976/22.12.2022 г., постановено по адм. дело № 9768/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът - директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт (фонд "ГВРС" при НОИ) изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и потвърждаване на решението като правилно.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 7976/22.12.2022 г., постановено по адм. дело № 9768/2022 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Ц. А. против Разпореждане № 4505-40-544/14.09.2022 г. на директора на фонд ГВРС при НОИ и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, приложени са правилно материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че Ц. А. е бил в трудово правоотношение със "СпортсМодул“ ЕООД до 18.02.2022 година, когато трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 00099/18.02.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). С Решение № 975 от 08.08.2022 година, постановено по търговско дело № 20221100900385/2022 година на Софийски градски съд, на основание чл. 632, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е обявена неплатежоспособността на "СпортсМодул“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността – 05.02.2022 г. Открито е производство и е обявена несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 08.08.2022 година. Лицето е подало заявление-декларация вх. № 4502-21-265 от 26.08.2022 година, като е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. В справката е обективирано начисленото, но неизплатено за м. януари 2022 година брутно трудово възнаграждение в размер на 2 062,07 лв. За м. февруари 2022 година то е в размер на 1 340,24 лв. Видно от работна справка за 2022 г., работодателят е начислил, но не е изплатил на жалбоподателя общо сумата от 3 402,31 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари и м. февруари 2022 г., от която 3 115,24 лв. е гарантирано вземане за трудово възнаграждение. Посочена е сумата от 2 783,58 лева, представляваща общ размер на дължимите парични обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ, от които 434,76 лв. са гарантирано вземане за парични обезщетения. Общ размер на гарантираното вземане по чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР е посочена сумата 3550,00 лв., формирана от сбора на гарантираните вземания за трудово възнаграждение (3115,24лв.) и парични обезщетения по КТ (434,76лв.). Сумата е била пренесена като облагаем доход по чл. 24 ал. 1 ЗДДФЛ, участващ при формирането на данъчната основа по чл. 42, ал. 3 ЗДДФЛ, която след преизчисление с осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК за сметка на работника, е определена на 3120,71 лв. В съответствие с това е отразен данъка по чл. 42 ЗДДФЛ – 312,07 лв. С обжалваното пред Административен съд – София-град разпореждане, директорът на Фонд ГВРС към НОИ е разпоредил изплащането на сумата от 2 808.64 лева.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР предвижда максимален месечен размер на гарантираните вземания, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър. Освен това, на основание на чл. 10, ал. 4 от НРНИРСОИГВНР, при определяне на ограничения размер на гарантираното вземане по чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР следва се съобрази следния ред: 1. трудови възнаграждения; 2. парични обезщетения по Кодекса на труда, върху които се дължат осигурителни вноски; 3. други парични обезщетения по Кодекса на труда; 4. парични обезщетения по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Въз основа на така цитираните текстове налага извода, че в закона не е предвидена възможност съответното гарантирано вземане да покрие изцяло и в пълен размер всички начислени и неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения на работника или служителя. Това е така, тъй като паричните обезщетения заместват работната заплата и не са допълнително трудово възнаграждение или елемент от него.

Гарантираното вземане има характер на заместващо заплатата плащане и се явява доход от източник в България по смисъла на чл. 8 от Закона за данъците върху доходите па физическите лица (ЗДДФЛ), който е облагаем съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ. Необлагаемите доходи са изрично и изчерпателно посочени в чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ като гарантираните вземания, получени по реда на ЗГВРСНР не са сред изброените. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, която предвижда, че в разпореждането се посочва размерът на данъка върху доходите. Законосъобразно е изчислен и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ – 312,07 лв.

Текстът на чл. 27, ал. 2 ЗГВРСНР гласи, че се превежда от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съобразявайки цитираните разпоредби размерът на гарантираното вземане на Атанасов е бил правилно определен.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7976/22.12.2022 г., постановено по адм. дело № 9768/2022 г. по описа на Административен съд – София - град.

ОСЪЖДА Ц. А., [ЕГН], гр. Своге, [улица] да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ