Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 5730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „С. Г. ООД, гр. В. Т. чрез адв. М. И. срещу Решение № 106/19.04.2023 г. по адм. дело № 787/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Касаторът твърди в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Моли за отмяна на решението на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - В. Т. чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Н. М., в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – В. Т. настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С Решение № 106/19.04.2023 г. постановено по адм. дело № 787/2022 г., Административен съд – В. Т. е отхвърлил жалбата на „С. Г. ООД – В. Т. против Решение № 1012-04-167#1/16.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – В. Т. и е присъдил разноски. Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

От фактическа страна е установено, че е била извършена проверка по контрол на разходите на ДОО на „С. Г. , възложена със заповед №ЗР-5-04-01155491 от 29.06.2022 година на директора на ТП на НОИ – В. Т. Въз основа на това е бил изготвен констативен протокол №КП-5-04-0120306/30.09.2022 г.

В хода на производството е било установено, че предишен работодател/осигурител на И. Р. е „ КиК Текстилен унд Нон - Фууд“ ЕООД, гр. София. Лицето е изпълнявало длъжността „финансов мениджър“. Трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекс на труда /КТ/ на 29.03.2022 година. Русанов е бил назначен при касационния жалбоподател с трудов договор № 19 от 18.05.2022 година, т. е. преди да изтече срока, през който е имало право на обезщетение според чл.54б, ал.3 от КСО. Този договор е с основание чл.70, ал.1 от КТ, като срокът на изпитване е 6 месеца и е уговорен в полза на работодателя. Длъжността, която е следвало да изпълнява, е счетоводител, свързано с икономическа дейност 80.10 - частна охранителна дейност. Договорът е за пълен работен ден, а трудовото правоотношение е прекратено на 30.05.2022 година със заповед №19/30.05.2022 година. За отработените 6 дни е начислено на лицето възнаграждение в размер от 694,74 лв., от която сума за получаване – 539,11 лв., като е представен фиш за така полученото възнаграждение. При проверката в информационната система на НОИ е установено, че дружеството е имало сключен трудов договор за същата длъжност за периода 14.04.2010 г. до 01.12.2013 г., като след този период, до сключването на процесния трудов договор, такава длъжност не е съществувала. От протоколиран разговор с лицето, изпълняващо длъжността главен счетоводител инспекторът по осигуряването е констатирал, че това лице не познава Русинов и не знае каква дейност е извършвал. В писмени обяснения на управителя на дружеството е посочено, че служителят не е отчитал и боравил с парични средства, не е имал активни права да работи с банковите сметки на дружеството, не са му предоставяни активи за служебно ползване извън седалището /офиса/ на дружеството. Като причина за уволнението е посочено трудното усвояване на работата със счетоводната програма и неуспешното вписване в колектива. Обясненията на И. Р. сочат, че е упражнявал трудова дейност, състояща се в запознаване с документооборота на дружеството, запознаване със счетоводната програма чрез тестване на функционалностите, осчетоводяването на документи, запознаване и преглед на данъчната и счетоводната документация и проверка на документи. Програмата е била „Бизнес навигатор“, като работата е възлагана директно от управителя на дружеството. Административният орган е издал Задължителни предписания № ЗД-1-04-01203071/30.09.2022 г. като е приел, че липсват доказателства относно упражняване на трудова дейност от Русанов при „С. Г. ООД. Дружеството е обжалвало задължителните предписания пред горестоящия административен орган и директорът на ТП на НОИ – В. Т. с Решение № 1012-04-167#1/16.11.2022 г. е отхвърлил жалбата и потвърдил предписанията. С него е потвърдено, че осигурителят следва да коригира подадените осигурителни данни за посочения работник, като заличи данните в декларация образец 1 за периода 19.05.2022 - 29.05.2022 г.

Същественият за казуса въпрос е дали И. Р. през посочения период е осъществявал трудова дейност на длъжността, на която е назначен по трудов договор и в какво се е изразявала тази дейност, за да се направи обоснован извод, че същият е бил осигурено лице по смисъла на КСО.

Съгласно 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. С оглед на събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че И. Р. /за периода от 19.05.2022 г. до 29.05.2022 г. включително с код за вид осигурен „01“/ не е извършвал трудова дейност, която да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО., по сключения трудов договор и няма статута на „осигурено лице” по смисъла на 1, т.3 от ДР на КСО, респ. подадените за лицето данни по чл. 5, ал. 4 от КСО подлежат на заличаване. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителни вноски не е достатъчно основание за възникване на осигурително правоотношение, съобразно изискването на чл.10, ал.1 във вр. с 1, т.3 от ДР на КСО за реално осъществяване на трудова дейност.

С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят е разграничил съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение.

Текстът на чл. 63, ал. 4 от КТ императивно посочва, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В тежест на жалбоподателя е било да докаже, че упоменатото в решението на административния орган лице фактически е започнало да изпълнява задълженията си по трудовия договор. Касационната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че за да се счита за осигурено лицето, то следва да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Касаторът не е доказал при условията на главно и пълно доказване в производството пред съда, че Русанов е отговарял на дефиницията за „осигурено лице”, която е дадена в 1, ал. 1, т. 3 КСО. Досежно изложеното, осигурителят е декларирал неверни данни и те следва да бъдат заличени. Правилно е бил задължен с издадените предписания да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО със съответната декларация.

Предвид гореизложеното, настоящият тричленен състав на ВАС намира, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби.

По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените разноски от ответника по касационната жалба, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, чл. 144 АПК и представен списък по чл. 80 от ГПК, съдът определя в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/19.04.2023 г. по адм. дело № 787/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА „С. Г. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул. „К. О. № 31А, да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева, разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ