5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60852
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2161 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БМФ П. Б. ЕАД, представлявано адв. Н. В., против въззивно решение № II-14/09.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 47/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са уважени предявените от С. Г. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 22.01.2020 г. до 23.03.2020 г. и обезщетение в размер на разликата в заплатите между по-ниско платената работа и тази по прекратеното трудовото правоотношение за периода от 24.03.2020 г. до 22.07.2020 г., общо за сумата 11 782,93 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните (уточнени и обобщени от настоящия състав) въпроси: 1) при липса на твърдение за допуснато нарушение по чл. 193, ал. 1 КТ относно поискването на обяснения от работника преди уволнението, допустимо ли е съдът да се произнася по непосочени от ищеца в исковата му молба факти и обстоятелства – сочи се противоречие с решение № 169/21.07.2014 г. по гр. д. № 5769/2013 г. на ВКС, IV г. о.; 2) при преценка законосъобразността на уволнението, длъжен ли е съдът да вземе предвид всички описани в заповедта нарушения, които работодателят е посочил като основания за наложеното дисциплинарно наказание – твърди се противоречие с решение № 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2018 г., III г. о., решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г., IV г. о. на ВКС и др. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответника по жалбата – С. Т., чрез адв. Р. Ц., в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба и за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Неоснователни са доводите на ответната страна, че жалбата е недопустима, поради неспазване на едномесечния срок за обжалване. Вярно е, че в о. с.з. от 23.02.2021 г. въззивният съд е посочил, че ще обяви решението си на 09.03.2021 г., от която дата ще тече 1-месечният срок за обжалване. В обявеното на същата дата решение обаче, съдът е посочил, че срокът за касационно обжалване тече от съобщаването на решението на страните. Същото е указанието и в изпратеното съобщение до жалбоподателя, което той е получил на 16.03.2021 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 15.04.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика и е в срока по чл. 283 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК и приетото с ТР № 12/ 11.03.2013 г. по т. д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, връчването по чл.7, ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315,ал.2 ГПК. В случая, на страните е изпратен препис от решението с указания, че то може да се обжалва в 1-месечен срок от съобщаването му, в който срок касаторът е подал жалбата си.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Началник-смяна“, като трудовият му договор е прекратен със заповед № 12/21.01.2020 г. на изпълнителния директор на „БМФ П. Б. ЕАД поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Установено е, че при направена проверка за месеците септември, октомври и ноември 2019 г., по отношение на няколко работници от бригада „Б. И. 1“, на която ищецът е ръководител – началник-смяна, е констатирано системно неспазване на работното им време – закъснение за началото на смяната или напускане преждевременно на работното място, с което се натрупват значителен обем часове самоотлъчка. В същото време по отношение на тези работници има попълнени и подписвани от страна на С. Т. хартиени наряди за работа, за извършване на дейности/присъствени часове, за които работниците са получавали възнаграждение, въпреки отсъствието си. За тези нарушения главният директор на „БМФ П. Б. ЕАД е отправил до служителя искане за представяне на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ. В него поименно са посочени работниците, които през месец септември, октомври и ноември 2019 г., системно не са спазвали работното време и за всеки от тях са посочени общо натрупаните часове самоотлъчка. За тези часове ищецът е попълнил и подписал хартиени наряди за свършена работа, за която работниците са получили заплащане. Искането за даване на обяснения е получено от Т. на 10.12.2019 г. и на 12.12.2019 г. е депозирал такива, в които посочил, че не е бил уведомен от работниците и служителите за отсъствието им от работа в процесния период.
Съдът е приел, че нарушението, за което са поискани обясненията не е конкретизирано от работодателя. Макар в искането да е посочено, че нарушенията са констатирани въз основа на отправени до работодателя докладни записки, в тях нарушенията също не са посочени достатъчно точно, конкретно и изчерпателно, а и не е установено ищецът да е бил запознат с докладните записки. Направен е извод, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ за изискване на обяснения - когато работодателят уведомява работника или служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, той е длъжен да посочи точно нарушенията, за които се искат обясненията. В случая, нарушението, за което работодателят е наложил наказание на С. Т., не са констатираните „самоотлъчки“, а попълваните хартиени наряди за работа, но за да може да се защити служителят и да даде обяснения по това нарушение, следвало е изрично да се конкретизират датите, за които нарядите не съответстват на действителното фактическо положение.
На следващо място е прието, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е немотивирана – в нея не е описано нарушението с неговите индивидуализиращи белези. Не е ясно за кои точно отсъствия на работниците от бригадата са попълвани неверни данни, в частност – за кои дни и часове ищецът е отчел, че те са били на работното си място, без тези данни да съвпадат с регистрираните влизания и излизания в системата за пропуск на територията на пристанищния комплекс. В заповедта е посочено също, че нарушението на служителя се състои в това, че попълвал и подписвал хартиени наряди за извършване на дейности/присъствени часове, за които работниците са получавали възнаграждение въпреки отсъствието си. В случая обаче се сочат две категории, подлежащи на отразяване в нарядите – извършване на дейности и присъствени часове, като в заповедта не е конкретизирано за всеки конкретен случай (и за целия период) какво точно е нарушено – дали е отразено грешно количество извършена работа, или грешно е отразено началото и края на работното време за всеки един от работниците. Съществено изискване към мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание е индивидуализирането на извършеното нарушение с всичките му обективни и субективни признаци, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като нормата на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните трудовото правоотношение. Доколкото в случая нарушението не е индивидуализирано в заповедта с неговите обективни и субективни признаци, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и такава индивидуализация не се съдържа в двете докладни записки – от 02.12.2019 г. и от 03.12.2019 г., към които заповедта препраща, същата е немотивирана, поради което е незаконосъобразна. В заключение е направен извод, че предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са основателни и са уважени.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че формулираните от жалбоподателя правни въпроси са релевантни и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираната по-горе практика на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № II-14 от 09.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 47/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА на касатора „БМФ П. Б. ЕАД – [населено място], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 285. 66 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай – производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.