Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 6208/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. Н., от гр. София, действаща чрез пълномощника си адв. В. Б., против Решение № 2000 от 28.03.2023, постановено по адм. дело № 2890/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. М., в представени писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-21-123 от 08.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на М. Н. против разпореждане [номер]/98 от 21.12.2021 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката.

От фактическа страна е установено, че М. Н. е подала заявление с вх. № 2113-21-8119 от 18.10.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за преценка правото на пенсия.

С оглед събраните в хода на административното производство доказателства от страна на пенсионния орган е прието, че осигурителния стаж на жалбоподателката е в размер на 14 години, 10 месеца и 21 дни от трета категория труд, а към датата на подаденото заявление - 18.10.2021 г., М. Н. е на възраст [възраст]. Поради това е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с цитираното разпореждане [номер]/98 от 21.12.2021 г., с което е прието, че М. Н. няма изискуемите осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като няма 36 години осигурителен стаж, както и изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ София-град, който е отхвърлил оспорването като неоснователно с решението предмет на съдебен контрол.

Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е възложил в тежест на касатора разноските по делото.

Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Неоснователни са възраженията на касатора досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното решение. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно счетоводна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Спорен от правна страна е въпроса, правилно ли е определен зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката от пенсионния орган, с оглед ползвания от лицето неплатен отпуск.

От събраните доказателства се установява, че през 1978 г. М. Н. е ползвала неплатен отпуск през различни месеци на годината общо 60 работни дни. През 1979 г. е ползван неплатен отпуск през различни месеци на годината общо 36 работни дни.

При преценка правото на пенсия за осигурителен стаж за всеки от тези периоди са зачетени периодите на ползван неплатен отпуск до 30 работни дни, като дните ползван неплатен отпуск над 30 работни дни не са зачетени за осигурителен стаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 58 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.), която е действала към цитираните периоди, предприятието, учреждението или организацията по искане на работника или служителя може да му разреши ползването на неплатен отпуск до 30 работни дни през една година, ако това не е във вреда на производството или службата. В изключителни случаи/ по искане на работника или служителя и след вземане мнението на профкомитета, може да се разреши неплатен отпуск в по-голям размер. Дните над 30 работни дни годишно не се зачитат за трудов стаж.

Според чл. 80 на отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (също актуален към спорния период), за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

В съответствие с нормативното предписание на 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби от Кодекса за социално осигуряване, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Следователно, при прегледа на приложимата нормативна уредба, се налага извода, че времето над тридесет дни неплатен отпуск годишно не се зачита за осигурителен стаж.

В контекста на изложеното, първоинстанционният съд обосновано е отхвърлил претенциите на жалбоподателката, че ползвания неплатен отпуск следва да се зачете на основание чл. 61 от КТ (отм.) за отглеждане на дете до тригодишна възраст. Освен твърденията на М. Н. за това обстоятелство, по делото не са налични доказателства подкрепящи подобна теза.

От съвкупния доказателствен материал и от заключението на вещото лице е видно, че жалбоподателката не покрива нормативните изисквания за осигурителен стаж, за да й бъде отпусната исканата пенсия.

Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна. На основание 1, т. 6 от ДР на АПК М. Н. следва да заплати на НОИ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр.1 во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2000 от 28.03.2023, постановено по адм. дело № 2890/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА М. Н., [ЕГН], от гр. София, [жк], да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, бул. А. С. № 62-64, Булстат [номер], съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ