Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 6285/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. Р. при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Т., против Решение № 89 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 17 по описа за 2023 г. на Административен съд - Видин, с което е отменено по жалба на „А. В. ЕООД Решение № 32-404440 от 23.11.2022г. на Директора на ТД М. Р. с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация MRN 21BG004211015194R7 от 26.10.2021 г., определена е нова митническа стойност в размер на 30 843,18 лева и са установени публични задължения в размер на 2 618,46 лева - мито и 5 760, 61 лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава.

Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с доводи за противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се крайното заключение на административния съд за недоказаност на действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Поддържа се, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства в тази насока, но същите са преценени неправилно от съда. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „А. В. ЕООД, чрез адв. Г., в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно да се отмени.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Видин е била законосъобразността на Решение № 32 – 404440 от 23.11.2022 г. на Директора на Териториална дирекция М. Р. при Агенция "Митници“, с което на основание чл. 74, § 3, чл. 77, §§ 1-3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, 108, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 59, ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 ЗДДС, е определена нова митническа и данъчно облагаема стойност на стока, поставена под режим "допускане за свободно обращение" по митническа декларация MRN 21BG004211015194R7 от 26.10.2021 г. и са установени нови публични задължения в размер на 2 618,46 лева мито и 5 760,61 лева ДДС, както и лихви за забава.

Според фактическите установявания, оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент № 952/2013 във връзка с чл. 84 ЗМ последващ контрол на подадена от „А. В. ЕООД декларация във връзка с внос от К. Ш. на употребяван лек автомобил марка БМВ, модел М2, вид: бензинов двигател, дата на първа регистрация: 16.02.2018 г., брой места: 4, цвят: сив, работен обем 2979 куб. см., мощност на двигателя: 272, 0 kW, фабричен № на двигателя – неоткрит, рама: WBS 1J51070VD16166, с код по ТАРИК – 87032390 00. С митническа декларация MRN 21BG004211015194R7 от 26.10.2021 г. е посочена митническа стойност на лекия автомобил в размер на 4 658,60 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при цена на стоката – 2 500 CHF и валутен курс 1.80344 лева за 1 CHF (Швейцарски франк).

При последващ контрол на декларираните данни са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на проверка в Системата за предоставяме на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС III А) за установяване на стойности на идентични или сходни стоки. Също така от страна на А. М. и Митническо разузнаване и разследване било изпратено искане за проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа - К. Ш. в съответствие с разпоредбите на Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област от 9 юни 1997 г. към Споразумението между Европейската икономическа общност и К. Ш. В писмено становище peг. № 32- 218645/01.07.2022 г. (л. 87 и сл.) на ЦМУ на Агенция "Митници", митническата администрация на К. Ш. е посочила, че процесният автомобил е предаден на застрахователната компания Zurich Insurance, тъй като автомобилът е претърпял пълна щета, поради ПТП и е спрян от движение. Впоследствие МПС–то е продадено на компания FAB AG за сумата от 24 100 CHF. Към отговора на швейцарските власти е приложено копие на договор за покупко-продажба от 17.06.2021 г. между застрахователната компания и посочения в отговора на митническите власти на Швейцария FAB AG.

С писмо рег. № 32-258761 от 03.08.2022 г. (върнато като непотърсено) от жалбоподателя е поискана допълнителна информация, свързана с вноса по гореописаната митническа декларация. Уведомен е за последващия контрол на декларираното с митническа декларация MRN 21BG004211015194R7 на 13.09.2022 г. чрез управителя на дружеството С. А., както и че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и въз основа на събраната информация предстои издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката, в резултат на което ще възникнат суми за досъбиране на мито в размер на 3 895,43 лева и 8 567,95 лева - ДДС. В хода на административното производство е била възложена и изготвена оценка с рег. № 32-391792/15.11.2022 г., според която пазарната стойност на употребяван лек автомобил, марка БМВ, модел М2 e в размер на 30 693,18 лева.

С писмо рег. № 32-323153/26.09.2022 г. жалбоподателят е информиран, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и въз основа на събраната информация предстои издаване на решение за корекция на митническата стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и ще бъдат установени нови публични задължения в размер на 2 618,46 лева мито и 5 760,61 лева ДДС, както и лихви за забава. Адресатът на неблагоприятното решение е уведомен за предстоящото му издаване на 26.09.2022 г. След отхвърляне на аргументите от подаденото възражение вх. № 32-357267/20.10.2022 г. е издадено процесното Решение № 32-404440 от 23.11.2022 г. на Директора на ТД М. Р.

Според заключението на вещото лице, изготвено по „снимков материал“, и разясненията, дадени в о. с.з, проведено на 25.04.2023 г., стойността на автомобила, ако се приеме за тотална щета, следва да бъде в размер на 25% от 63 000 лева, респ. 15 750 лева. При разпита си вещото лице посочва, че визуално автомобилът не е тотална щета.

В резултат от извършената проверка решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 1 ЗМ и при спазване на изискванията за форма. Съдът е достигнал до извод за противоречие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на закона. Посочено е, че в случая органът не е изпълнил задължението си да обоснове „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Прието е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не намира опора в данните от административната преписка. Доказателствената тежест за това обстоятелство е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. В мотивите си съдът е изложил съображения, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не може да бъде основана единствено със справка в интернет и изготвената експертна оценка, доколкото липсват сравнителни данни, които да обосноват извода на митническия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност. Прието е, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г., като липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал митническият орган.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Административният съд правилно е определил основния спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент за определяне на митническата стойност по процесния внос на база декларирани данни и приети митнически стойности за „сходни стоки“, като база за формиране на митническата стойност е послужил доклад за пазарна оценка рег. № 32-391792/15.11.2022 г.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че изложените в решението на директора на ТД М. Р. мотиви не обосновават в достатъчна степен наличие на основателни съмнения в декларираната стойност на стоката. Напротив, митническите органи достатъчно аргументирано и подкрепено с доказателства са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В резултат на извършената проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа – Швейцария е получена информация от митническата администрация на К. Ш. съгласно която по данни на последния собственик на процесния автомобил, той е предаден на застрахователната компания Zurich Insurance, тъй като е претърпял пълна щета, поради ПТП и е спрян от движение. Впоследствие МПС–то е продадено на компания FAB AG за сумата от 24 100 CHF. Към отговора на швейцарските власти е приложено копие на договор за покупко-продажба от 17.06.2021 г. с FAB AG. Посоченият в митническата декларация износител г-жа Онур при извършената проверка е заявила, че не разполага с никаква информация за договора за покупко-продажба, представен пред българските митнически власти. Тя не го е подписвала и следователно този документ е фалшив. Внесеният автомобил е бил регистриран и пуснат в движение на следващия ден след вноса и е напуснал страната, от което следва извод, че същият не е бил тотална щета към момента на вноса. При тези доказателства необосновано и при неправилна преценка на доказателствата първоинстанционният съд е извел заключение, че валидността на ангажирания по делото документ за стойността на внесения лек автомобил (договор за покупко-продажба за сумата от 2 500 CHF само четири месеца, след като е бил продаден за 24 100 CHF), не е опроверган от митническите органи. Писмото от Митническа администрация на К. Ш. съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и като такъв представлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. То е подкрепено и с други документи, събрани в хода на проверката и всички тези доказателства в своята съвкупност обосновават основателност на съмненията в декларираната стойност на стоката. Противно на посоченото в първоинстанционното решение, при тези обстоятелства в доказатествената тежест на вносителя е да установи при условията на пълно главно доказване, че декларираната цена е действително заплатената за внесената стока, но доказателства в тази насока не са представени. Митническите органи е достатъчно само да обосноват основателни съмнения в представените доказателства – договор за покупко-продажба и това в процесния случай е сторено.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Изводът на първоинстанионният съд, че митническите органи не са обосновали неприложимост на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 също е неправилен.

В случая митническият орган е обосновал подробно и надлежно на с. 4 – с. 6 от процесното решение невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. За всеки един от методите е анализирал наличната информация в митническите информационни системи и спецификата на внесената стока – употребяван катастрофирал автомобил, който не е и наличен към момента на оценката.

Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на „А. В. ЕООД срещу Решение № 32-404440 от 23.11.2022г. на Директора на ТД М. Р. бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само касаторът. На Агенция „Митници“ следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 200 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Пред настоящата инстанция списък на претендираните разноски не е представен, а е посочено, че се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение. Претендираните разноски пред първата инстанция по представения списък за извършен превод на документи от административната преписка не се дължат, тъй като не представляват съдебни разноски, а административният орган е длъжен да представи документите от преписката на български език, който е езикът на съдебното производство. Разноски в съдебното производство в размер от 200 лв. за съдебно-оценителна експертиза са направени от „А. В. ЕООД, а не от Агенция „Митници“, следователно претенцията за присъждането им също е неоснователна и недоказана, като вероятно касае разноски в административното производство.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 89 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 17 по описа за 2023 г. на Административен съд - Видин, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. В. ЕООД срещу Решение № 32-404440 от 23.11.2022 г. на Директора на ТД М. Р.

ОСЪЖДА „А. В. ЕООД, [ЕИК], да заплати на Агенция „Митници“ разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА