Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 6367/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. А. Р., срещу Решение № 848/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3117/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на М. П. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001622000473-091-001/17.08.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 549/07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който липсват годни доказателства, обосноваващи законосъобразността на определените данъчни и осигурителни задължения. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът – М. П., чрез пълномощника адв. А. С., в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001622000473-091-001/17.08.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 549/07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на М. П. са установени задължения за периода 2018 г. – 2019 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ в общ размер от 4 119,86 лв. главница и 1 255,91 лв. лихви.

Ревизионното производство е протекло по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и налице са данни за укрити приходи или доходи.

По време на ревизионното производство е установено, че Петрова е осъществявала търговска дейност – продажба на обувки и други стоки, като е получавала парични средства с наложен платеж и парични преводи чрез „Е. Е. ООД. П. няма регистрация като ЕТ. Получените от лицето средства през 2018 г. са общо 10 280,00 лв., а през 2019 г. – 24 589,56 лв. Дадени са обяснения, че Петрова е била преупълномощена от М. Б. да получава наложени платежи от името и за сметка на управителя на „С. И. ЕООД – С. Щ., които не са възприети като съответстващи на действителното положение. От третото неучастващо лице – „Е. Е. ООД са изискани документи за изпращаните пратки, като такива са представени на оптичен носител – диск.

В заключение ревизиращият екип е приел, че Петрова е извършвала търговска дейност по занятие, поради което е следвало да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като получаваните суми представляват укрит доход, подлежащ на облагане на основание чл. 26, ал. 7 във вр. с чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. На основание чл. 124а от ДОПК с ревизионния акт са установени и задължения за осигурителни вноски.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Изложени са правни съображения, че при ревизия по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е на приходните органи съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Според съда в конкретния случай липсват годни доказателства, обосноваващи законосъобразното протичане на ревизията по особения ред, тъй като заключенията на приходите органи са формирани единствено въз основа на представените от „Е. Е. ООД таблици с обобщена информация за изпратени стоки и снимки на извършени плащания чрез наложени платежи и парични преводи. Крайният извод на решаващата инстанция е, че по делото липсват доказателства, които да доказват наличието на укрити приходи, поради което задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО са незаконосъобразно определени.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Спорният по делото въпрос се свежда до това налице ли са годни доказателства, от които да е видно, че ревизираното лице е получавало суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, представляващи укрити доходи от търговска дейност, съответно било ли е налице задължение за Петрова да декларира получените доходи.

От правна страна, правилно административният съд е съобразил, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

Както вече бе посочено по-горе, в хода на ревизията са изискани от третото, неучастващо лице – „Е. Е. ООД, документи във връзка с изплащаните в полза на Петрова суми. От страна на куриерското дружество са представени следните справки на оптичен носител (CD диск): таблици в обобщен вид за изпратени и получени пратки и за изплатени в брой парични преводи и наложени платежи, както и 2 папки със снимки на документи за изплатените в брой наложени платежи и парични преводи. Формираните от приходните органи изводи за наличие на укрити доходи почиват изцяло на данните, предоставени от „Е. Е. ООД.

Настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че представените в хода на ревизията документи от „Е. Е. ООД не удостоверяват факта на извършване на съответните доставки. Възникването на данъчно задължение предполага реализиран доход от лицето, който да е с източник неговата търговска дейност. Описанието на пратките в табличен вид, получени чрез „Е. Е. ООД, и снимките на документи за изплащането на сумите не са основание да се приеме, че са получени стоки, същите са продадени и са реализирани доходи, които не са декларирани и съответно обложени. Приетите от данъчните органи доказателства от „Еконт експрес“ ООД на електронен носител, както многократно е изразявал становище ВАС по идентични дела, не са електронни документи, а са писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 ГПК, като такива в случая не са представени. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. По делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи за наличие на укрити доходи, в който смисъл е константната съдебна практика по аналогични спорове.

Поради това настоящият състав не намира за доказано за целите на данъчното облагане твърдяното укриване на доходи, като неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. При липса на доказан доход от търговска дейност не е налице и осигурителен такъв, поради което правилно ревизионният акт е отменен в цялост.

Предвид изложеното до момента, решението на административния съд, с което е отменен процесният ревизионен акт, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 41) страната е заплатила 1 000 лв. за адвокатска защита и съдействие съгласно договор (л. 43), заплатени в брой. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като при материален интерес от 5 375,77 лв. минималният предвиден размер според чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 837,58 лв., като претендираното не надвишава значително минималното нормативно уредено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 848/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3117/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на М. П., с [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [улица], сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА