Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 6853/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна, подадена чрез юрк. Е. и на П. Г., подадена чрез адв. Г., срещу Решение № 208 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело № 484/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич. С решението е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000821005277-091-001 от 17.05.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Варна, потвърден с Решение № 141 от 11.08.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна, в частта, с която на П. Г. са установени задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на ЕТ за 2016 г., в размер на 5 634 лв. - главница и 2 881.40 лв. – лихви и е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА, в останалата част, с която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г., в размер на 16 723 лв. - главница и 6 866.27 лв. - лихви.

С касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. са установени по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, като се твърди, че в тази част ревизията е проведена по общия ред. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), тъй като вещото лице е извършило анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК, при който е установил процентното съотношение надценка/ печалба на търговци със сходна на ревизираното лице дейност, а на ревизираното лице е следвало да се признаят за разходи само тези, които са документално обосновани, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според касатора, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че за 2016 г. не е приложим особеният ред за извършване на ревизията, а същевременно е намалил размера на декларирания от ревизираното лице данък по ЗДДФЛ по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди се, че от жалбоподателя не са били направени възражения относно размера на декларирания с ГДД и внесен данък за 2016 г., поради което съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като се е произнесъл извън обхвата, в който е бил сезиран. Съдът недопустимо е намалил декларирания и платен от ревизираното лице данък в размер на 3 725 лв. на 1 973 лв., като въз основа на заключението на вещото лице, което е оспорено от ответника, е направил извод, че е налице надвнесен данък по ГДД в размер на 1 752 лв. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се присъдят разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба - П. Г., чрез адв. Г., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно в частта, с която спорният РА е отменен. Претендира разноски по делото.

С касационната жалба на П. Г., подадена чрез адв. Г., се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. в размер на 16 723 лв., заедно със съответните лихви. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че от ревизираното лице са получени доходи, представляващи парични суми, изтеглени от сметки на търговските дружества. Твърди се, че изтеглените суми са били служебни средства, а не лични и същите са използвани за разплащане с доставчици, за да може конкретното дружество да извършва икономическата си дейност. Същото се потвърждава и от заключението на вещото лице по ССЕ, което в тази част е прието без да е оспорено от страните. Сочи се, че в хода на ревизията са представени приходни касови ордери /ПКО/, от които е видно, че ревизираното лице е внесло в касите на дружествата изтеглените средства. За периода, през който ревизираното лице е било управител и съдружник в дружествата е водена редовна счетоводна отчетност, а след продажбата им всички счетоводни регистри и документи са предадени на новия собственик, съобразно подписани приемо-предавателни протоколи, което се потвърждава и от показанията на свидетеля В. З.. Твърди се, че в административната преписка липсват доказателства, че сумите са използвани за лични цели от ревизираното лице. Изложени са подробни аргументи за недоказаност на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, като е недопустимо изводите на приходните органи да почиват единствено върху предположения. В случая не е доказано наличието на укрити приходи и задълженото лице не е следвало да подава ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Сочи се, че ревизиращите органи са обосновали изводите си за укрити доходи с изтеглените парични средства, но същевременно са приели, че приходите са от онлайн продажби на стоки, стъпвайки изцяло върху данни, съдържащи се в електронни таблици, съставени от „Е. Е. ЕООД, а по делото липсват каквито и да е доказателства за получени от Георгиев доходи от такава дейност за 2017 г. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по оспорването на представените таблици, съставени от Е. Е. Наличието на изплатени суми в полза на юридическите лица, при липса на товарителници и др. документи, не доказва тезата на приходните органи за неотчетени приходи от осъществена търговска дейност. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и в полза на страната да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими.

Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-03000821005277-091-001 от 17.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 141 от 11.08.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ –Варна, с който по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени задължения на П. Г. за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 5 634 лева - главница и 2 881.40 лева -лихви и за данък върху годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 16 723 лв. - главница и 6 866.27 лв. - лихви.

С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионния акт, в частта на установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. и е отхвърлил жалбата на П. Г. срещу РА в останалата част. За да постанови този резултат съдът е приел следното от фактическа и правна страна:

За ревизираната 2016 г. не е установено несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи. Органите по приходите са приели, че П. Г. е извършвал дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, с оглед получени доходи в размер на 42 158,28 лева от продажба на стоки чрез „Е. Е. ООД.

За да се пристъпи към провеждане на ревизията по особения ред, поради наличие на основанието по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – липса на подадена декларация до започването на ревизията, когато задължението се определя по декларация, органите по приходите са приели, че за 2016 г. жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация ( ГДД ) по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която обаче неправилно попълнил Приложение № 3, вместо Приложение № 2 - за доходи от дейност като ЕТ.

Безспорно е установено, че в подадената ГДД за 2016 г. Георгиев е попълнил Приложение № 1, в което декларирал доходи от трудово правоотношение - 4 821,45 лв., удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО - 621,95 лв. и годишна данъчна основа – 4 199,50 лв. и Приложение № 3, в което декларирал придобит доход от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ от източници в България, в размер на 49 672,97лв., разходи за дейността /25 на сто / - 12 418,24лв., облагаем доход от дейността – 37 254,73 лв. Въз основа на така декларираните данни, на 28.04.2017 г. Георгиев внесъл данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 3 725 лева.

Ревизиращите органи са приели, че платеният от лицето за 2016 г. данък върху годишната данъчна основа в размер на 3 725 лева е недължимо внесен и подлежи на възстановяване или прихващане, тъй като е следвало да декларира горепосочените доходи в приложение № 2 - доходи от дейност като ЕТ. Въз основа на данни, предоставени от „Е. Е. ЕООД, ревизиращият екип е установил множество получени от задълженото лице преводи от продажба на стоки на различни физически лица. Сделките са извършвани системно, постоянно и основно с цел реализиране на печалба.

Съдът е приел за безспорно установено, че декларираните доходи в Приложение № 3 са същите, които са получени чрез „Е. Е. ЕООД от извършваната от жалбоподателя продажба на стоки.

В хода на ревизията, на ревизираното лице е връчена Покана № ПФ-03000820000611-177-001/03.08.2021 г. по чл.103 от ДОПК да подаде коригираща декларация за 2016 г. Не са налице данни от Георгиев да е подадена такава.

Първоинстанционният съд е приел, че през 2016 г. Георгиев е упражнявал търговска дейност по занятие, състояща се в закупуването на стоки и вещи с цел препродажба, системно е извършвал сделките с цел реализиране на печалба, поради което законосъобразно при ревизията е прието, че тази дейност подлежи на облагане по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.

Съдът е приел за недоказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Обстоятелството, че в подадената от жалбоподателя ГДД за 2016 г. доходите са неправилно декларирани в Приложение № 3, вместо в Приложение № 2 - като доходи от стопанска дейност, не изпълнява хипотезата на чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, за да се пристъпи към определяне на основата за облагане с данъци по реда, предвиден в чл.122, ал.2 от ДОПК.

Според съда, не е установено наличието и на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, за извършване на ревизията по особения ред. С подадената декларация по чл.50 от ЗДДФЛ жалбоподателят е декларирал всички доходи за 2016 г., каквато е и констатацията на органите по приходите, изложена в мотивите на РА за данъчния период на 2016 г. В представената данъчна преписка няма данни при ревизията да са установени други получени и недекларирани от жалбоподателя доходи, за да се сочи наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Поради това съдът е приел, че незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК.

Съдът е приел, че при определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до установяване на необоснован размер на дължимия от жалбоподателя данък. Органите по приходите не са спазили изискването за съобразяване на обстоятелствата по т. 1- т. 16 от ал. 2 на чл. 122, които са относими за конкретния случай. В тази връзка е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ, във втори вариант, в който с цел определяне на дължимия от жалбоподателя данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е приложен установеният среден размер на надценка на търговци, извършващи сходна дейност, без да се вземат предвид извършените други разходи. Констатирано е, че за извършваната търговска дейност жалбоподателят дължи заплащането на данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 1 973 лева, който е изчислен по следния начин: установени приходи, намалени с рекламации - 41 883.88 лв.; среден размер на надценката, установен при трети лица – 55%; стойност на закупена стока, реализирана през 2016 г. – 27 021.86 лв.; данъчна основа 41 883.88 лв. - 27 021.86 лв. = 14 862.02 лв.; Данъчна основа намалена със ЗОВ 14 862.02 лв. - 1 702.89 лв. = 13 159.13 лв.; Дължим данък – 13 159.13 х 15 % = 1 973 лв. Въз основа на това съдът е приел за незаконосъобразен РА в частта му, с която са установени задължения в размер на 5 634 лева - главница и 2 881,40 лева – лихви за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.

Съдът е възприел като правилни и доказани констатациите и мотивите на приходните органи по отношение на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа за 2017 г.

За 2017 г. при ревизията е установено, че жалбоподателят е теглил в брой парични средства от банковите сметки на 7 търговски дружества, чийто едноличен собственик и управител е бил преди да ги прехвърли на В. З..

Установено е, че от банковата сметка на „Искам 2017" ЕООД са изтеглени суми в брой и от ATM от Георгиев в общ размер на 33 000 лв.; от банковата сметка на „Искам БГ" ЕООД са изтеглени суми в брой в общ размер на 2808 лв.; от „ДЖ Маркет" ЕООД - в брой и от ATM е изтеглена сума в общ размер на 14 155 лв.; от банковата сметка на „Маркет 2017" ЕООД са изтеглени суми в брой и от ATM в общ размер на 39 081 лв.; от банковата сметка на „Нещо БГ" ЕООД са изтеглени суми в брой и от ATM в общ размер на 12 895,00 лв.; от банковата сметка на „ДЖ Шоп" ЕООД са изтеглени суми в брой и от ATM в размер на 65 277,00 лв. Общият размер на изтеглените от ревизираното лице средства е 167 146 лв., приет при ревизията за облагаем доход на жалбоподателя за 2017 г. по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Ревизиращите органи са констатирали, че за 2017 г. нито едно от горепосочените дружества не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО. В регистрите на НАП не са налице данни за закупени стоки с изтеглените пари от П. Г..

Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че е върнал изтеглените от него суми в касите на дружествата, като ги е предал с касови ордери на новия собственик Зафирова. Споделил е мотивите на приходните органи, че представените с възражението срещу РД квитанции към ПКО за внесени в касата на горепосочените дружества паричните средства, изтеглени от банковите им сметки, не следва да се кредитират, тъй като не може да се установи достоверността на съдържанието им предвид липсата на водена счетоводна отчетност на дружествата.

Съдът не е кредитирал показанията на разпитаната по делото В. З., придобила от жалбоподателя дружествените дялове на притежаваните от него 7 дружества, поради пълната им недостоверност и нелогичност, както и предвид данните по делото, че свидетелката има закупени множество търговски дружества - 31 броя. Същевременно, в хода на ревизията Зафирова е подала декларация, в качеството си на представляващ и управляващ дружествата, с която е декларирала, че при прехвърляне на дружествените дялове не е получила счетоводни, търговски, банкови и други документи на същите. Не е получила пари, стоки и други вещи на дружествата.

Съдът е приел, че при определянето на дължимия данък за 2017 г. органите по приходите са доказали основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като ревизираното лице не е подало декларация за изтеглените пари от сметките на дружествата, с които е увеличило доходите си.

Съдът е приел РА за законосъобразен и в частта на установен облагаем доход по чл. 33, ал. 3 и ал. 4 ЗДДФЛ в размер на 88 лв., реализиран от продажбата на дялове на дружествата „Подаръци ДЖ“ ЕООД и „ДЖ Маркет“ ЕООД, за който лицето не е подало ГДД.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

По отношение на установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ:

По делото е установено по безспорен начин, че констатираните от ревизиращите органи доходи на П. Г. за 2016 г., представляващи суми, изплатени от Е. Е. ЕООД, са декларирани от лицето с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. В Приложение № 3 е деклариран придобит доход от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ от източници в България, в размер на 49 672.97 лв., разходи за дейността (25 на сто) - 12 418.24 лв., облагаем доход от дейността – 37 254.73 лв. Данъкът върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 3 725 лв. е платен от физическото лице.

Неправилно административният съд е приел, че задълженията на ревизираното лице за 2016 г. са установени по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Действително, в РД (стр. 4) ревизиращият екип е изложил мотиви за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията за данъчен период 2016 г. по особения ред и е определил данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ по реда на чл. 122 ДОПК (стр. 25 от РД). В резултат на възражението срещу РД, подадено от ревизираното лице, с РА (стр. 2) приходните органи са приели, че за 2016 г. не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, тъй като грешното деклариране и класифициране на вида на облагаемия доход не е сред предпоставките, предвидени с посочената разпоредба. Изрично в РА (стр. 3) е посочено, че обстоятелствата, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК са налице единствено за 2017 г., съответно данъчната основа за облагане на лицето за 2016 г. е определена по общия ред – чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ. Следва да се посочи, че и решаващият орган погрешно е приел, че данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК (стр. 12 от Решение № 141 от 11.08.2022 г.).

Същевременно, в противоречие с извода, че по отношение на ревизираната 2016 г. не са налице основания за прилагане на особения ред, първоинстанционният съд е определил данъчната основа за облагане на лицето, именно чрез анализ на обстоятелствата чл. 122, ал. 2 ДОПК, въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В тази насока съдът е изложил взаимно противоречащи си мотиви и правни изводи, което нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като не е извършена преценка на законосъобразността на определената от приходните органи данъчна основа за облагане, респ. на установените по общия ред задължения за 2016 г. Съдът не е съобразил мотивите, изложени в РА и е определил данъчна основа по особения ред, приложението на който е отречен, както от приходните органи, така и от съда за посочения данъчен период. В случая, Георгиев е декларирал получените през 2016 г. от стопанска дейност доходи, като облагаем доход по чл. 29 от ЗЗДФЛ, със ставка от 10 % по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Ревизиращите органи, са приели, че декларираните доходи са от стопанска дейност като едноличен търговец, съответно са определили данъчната основа за облагане по реда на чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ и са установили задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Именно по съответствието на така установените задължения с материалния закон, след обсъждане на всички доказателства по делото, съдът е дължал произнасяне, каквото в случая не е налице.

Налице е заявеното от директора на дирекция ОДОП Варна касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на процесния ревизионен акт. Недопустимо е излагането на фактически и правни изводи относно основните спорни въпроси по приложението на материалния закон за първи път с решението на касационната инстанция, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото. Налице е основание за отмяна на съдебното решение в посочената част и връщане на делото на друг състав на АС Добрич. В производството по чл. 226 АПК, след обсъждане на представените по делото доказателства и констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът следва да установи относимите факти и да изложи правни изводи по основните спорни въпроси, в т. ч. относно вида на доходите на лицето през 2016 г. – дали са такива от стопанска дейност на физическите лица по чл. 29 ЗДДФЛ или представляват доходи от стопанска дейност на ЕТ по чл. 28 от с. з., съответно относно реда и начина на определяне размера на данъчната основа на облагаемите доходи, както и по правилността на изводите на ревизиращите органи във връзка платения от Георгиев данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на П. Г. по компенсация.

При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора.

По отношение на установените задължения за 2017 г.:

За да отхвърли оспорването на РА, в частта на установените задължения по реда на чл. 122 ДОПК за данък върху доходите на физическите лица за 2017 г., първоинстанционният съд е установил относимите факти и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението на касатора Георгиев за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 ДОПК. По делото е установено по категоричен начин, че през 2017 г. ревизираното лице е получило доходи, които не е декларирало в декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, респ. констатирани са данни за укрити доходи.

Приетите по делото доказателства подкрепят извода на ревизиращите органи, че изтеглените от П. Г. парични средства в общ размер на 167 146 лв. от банковите сметки на горепосочените седем дружества, представляват негов личен доход, който не е деклариран по реда на чл. 50 ЗДДФЛ. Недоказани са твърденията на касатора, че посочените суми са използвани за икономическата дейност на дружествата - за закупуване на стоки. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, не са представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри, които да установяват, че тези средства са използвани във връзка с търговската дейност на юридическите лица. До различен извод не водят представените с възражението срещу РД приходни касови ордери и квитанции към тях, както правилно е приел административния съд. Същите представляват частни документи, за които не е доказано, че кореспондират със съответни счетоводни записвания в регистрите на дружествата. Отразеното в тях фактическо предаване на парични средства в касата на ЮЛ не се подкрепя от останалите доказателства, приети по делото.

Недоказано е и твърдението на Георгиев, че всички счетоводни документи и регистри на дружествата се предадени на придобилата дружествените дялове В. З.. В представените по делото приемо-предавателни протоколи, съставени във връзка с продажбата на дружествените дялове от „Искам 2017" ЕООД, „Искам БГ“ ЕООД, „ДЖ Маркет“ ЕООД, „Нещо БГ“ ЕООД, „ДЖ шоп“ ЕООД, „Маркет 2017“ ЕООД и „Подаръци ДЖ“ ЕООД, липсва посочване на конкретния вид предадени документи, както и вид и количество на предадените активи. Предаването на счетоводната отчетност на посочените ЮЛ не се установява и от свидетелските показания на Зафирова, които противоречат на декларираното от нея по време на ревизията, както правилно е съобразил административният съд. Същевременно, при изслушването й пред съда, свидетелката не е заявила конкретно какви счетоводни документи е получила за всяко едно от седемте дружества, както и какъв размер парични средства са й били предоставени като фактическа наличност в касата на всяко едно от ЮЛ.

В случая ревизираното лице не се е справило с доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в спорния РА, в частта относно установените задължения за 2017 г., които съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК се смятат за верни до доказване на противното. Поради това, правилен е изводът на приходните органи и на първоинстанционния съд, че изтеглените парични средства в общ размер на 167 146 лв. от банковите сметки на горепосочените седем дружества, представляват доход на лицето за 2017 г., който е облагаем на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

По гореизложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че решението, в тази оспорена част, не страда от заявените с касационната жалба на П. Г. пороци, поради което като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 523 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 208 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело № 484/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000821005277-091-001 от 17.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена с Решение № 141 от 11.08.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с която са установени задължения на П. Г. за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 5 634 лева, заедно със съответните лихви, както и в частта за разноските, присъдени в полза на П. Г. по компенсация.

ВРЪЩА делото, в посочената част, за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Добрич.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 208 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело № 484/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, в останалата част.

ОСЪЖДА П. Г., [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 2 523 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА