Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 7182/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София, чрез процесуалния представител юрк. Т., против Решение № 764 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело № 705/2022 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002321001117-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 1000/24.06.2022 г. на Зам. Директора на Дирекция „ОДОП“ София и данъчната администрация е осъдена за разноски.

В касационната жалба са изложени доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че плащанията по мерките, получени от А. И., не представляват придобит доход от дейност на физическо лице, регистрирано като земеделски производител, а представляват облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ. Излага доводи, че Иванова е използвала сумите, постъпили от ДФ „Земеделие”, за покриване на разходи от лични нужди. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

Ответникът по касационната жалба – А. И., чрез адв. Л., в писмен отговор с подробни съображения по съществото на спора оспорва касационната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССО е била законосъобразността на РА № Р-22002321001117-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1000/24.06.2022 г. на Зам. Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на А. И. допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 514,53 лв., за 2016 г. в размер на 4 059,72 лв., за 2017 г. в размер на 3 149,53 лв., за 2018 г. в размер на 3 035,65 лв., за 2019 г. в размер на 4 496,16 лв., за 2020 г. в размер на 3 785,62 лв., ведно с прилежащите лихви за всяка от годините в общ размер от 7 012,11 лв.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните изисквания.

По делото е била назначена и приета без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

От фактическа страна съставът на първостепенния съд е приел, че в хода на ревизията е установено, че Иванова е регистрирана като земеделски производител в И. С. за Администриране и Контрол на ДФ „Земеделие" от 20.12.2012 г. Получила е доходи от финансово подпомагане от ДФ „Земеделие" в общ размер 349 018, 19 лв. /през 2015 г. - 41 909,03 лв., 2016 г. - 67 649.73 лв., 2017 г. - 52 479,62 лв., 2018 г. – 50 581,46 лв., 2019 г. - 74 931,90 лв., 2020 г. - 61 466,45 лв/. Сумите са платени по банков път. Доходите са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периодите от 2015 г. до 2020 г. в т. ч. доходи от продажба на пшеница. От лицето са приспаднати разходи за дейността 60% от декларираните приходи в Приложение 3 на ГДД, като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селското стопанство.

Съгласно приложената справка от СЕБРА, лицето е получило финансово подпомагане по схеми и мерки на „Директни плащания" и „Програма за развитие на селските райони", администрирани от ДФ „Земеделие”, подробно описани в РА. От данните се установява, че плащанията са извършвани на няколко основания: СЕПП, СПП, Мярка 12, Мярка 13, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ и финансова дисциплина /ФД/. Посочено е, че прилагането на СЕПП предоставя възможност на земеделските стопани да получат средства от Европейския фонд за гарантиране в земеделието. Плащането се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с производството, т. е. размерът на подпомагане не зависи от културата, която се отглежда. Прилагането на СПП е с цел подпомагане на по-уязвимите икономически малки и средни стопанства. Двете схеми са обвързани и не може да се приложи само СПП.

Констатирано е, че за ревизирания период лицето е кандидатствало пред фонда за получаване на директни плащания с площи, които са ливади за косене, пасища, мери, засяване с мека пшеница и ечемик, слънчоглед, овес, люцерна, други /угари/. Установено е, че площите, с които е кандидатствано пред Държавен фонд "Земеделие" за получаване на директни плащания са основно ливади за косене и на следващо място площи с мека пшеница. Получените субсидии не са обвързани с производство. Плащанията се определят на хектар използвана земя и имат за цел поддържане на земеделската земя, в т. ч. запазване на постоянно затревените площи, както и компенсиране на направените разходи и претърпените загуби на земеделски стопани, които спазват забраните и ограниченията за земеделска дейност.

Органите по приходите са счели, че получените суми от ДФ „Земеделие" не са за производство на непреработени продукти от селско стопанство, а са за поддържане на земеделска земя в т. ч, запазване на постоянно затревените площи, както и компенсиране на направени разходи и претърпени загуби на земеделски стопани. Направен е извод, че получените суми по мерките СЕПП, СПП, Мярка 12, Мярка 13, ЗДП и ФД не представляват придобит доход от дейност на физическото лице, регистрирано като земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, който да се намали с 60 на сто разходи съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, а представляват облагаем доход от друг източник, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Обстоятелството, че А. И. е извършила продажба на пшеница, в резултат на извършената от нея поддръжка на земеделска земя съгласно изискванията на ДФ „Земеделие", не променял факта, че извършваната от лицето дейност и получените доходи в качеството му на регистриран земеделски стопанин са в резултат на поддържане на земеделска земя, в т. ч. запазване на постоянно затревените площи, за която дейност е получавала субсидии от ДФ „Земеделие".

Прието е също, че лицето не е използвало по предназначение преведените му средства от ДФ „Земеделие". Установено е, че по банковите ѝ сметки са преведени суми от ДФ „Земеделие" в общ размер от 349 018,19 лв. През периода А. И. е изтеглила от банковите си сметки сума в общ размер на 225 574 лв. Направила е дарение на сина си в размер на 12 500 лв., закупила е недвижим имот в размер на 30 000 лв., направила е разходи за подобрения на недвижим имот в размер на 29 999,54 лв., изплатила е заеми в общ размер на 17 396 лв. По банковите ѝ сметки в [Фирма 2] са извършвани трансфери в размер на 51 020 лв. през 2015 г. и в размер на 80 000 лв. през 2018 г. за захранване на депозит. В края на периода – към 31.12.2020 г. лицето притежава парични средства по банкови сметки и в брой в общ размер на 154 052,47 лв.

Констатирано е, че средствата получени от ДФ „Земеделие” не са използвани за производство на непреработени продукти от селско стопанство, в т. ч. направени разходи за производство на пшеница, направени разходи за заети лица по обработването на земеделската земя, както и за засяването, за отглеждането и за добива на културата пшеница, разходи за лицата, управлявали използваната техника, разходи за товарене, за превоз и за ползвани складови помещения. Относно ливадите за косене - не са отчетени разходвани средства за лица извършвали косене на ливадите, за събиране, балиране, извозване складиране на сеното, а сумите са ползвани за лични нужди, тъй като е формирана разполагаема от лицето налична сума в брой и по банкови сметки, които всяка година са нараствали. Направен е извод, че получените суми не следва да бъдат намалени с 60% разходи съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.

Предвид приетото при определянето на данъчната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ ревизиращите органи са включили цялата сума на предоставените на ревизираното лице субсидии от ДФ „Земеделие".

При тези фактически установявания съдебният състав е стигнал до извод, че релевантно за квалифицирането на дохода, получен под формата на субсидия, е предназначението, за което е получен, както и фактическото му използване за осъществяване на стопанска дейност от физическото лице, земеделски производител. АССО е приел, че по делото е доказано, че А. И. е регистриран земеделски производител, който осъществява стопанска дейност - производство на непреработени продукти от селско стопанство, по-конкретно отглеждане на различни растителни култури. Лицето е извършвало дейност през ревизираните периоди, извършвало е продажби на растителна продукция - пшеница.

Според съда от обхвата на облагане са изключени плащанията по СЕПП, СПП, Мярка 12, Мярка 13, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ и финансова дисциплина /ФД/, тъй като субсидии по тях не се отпускат за постигане на определени резултати, а единствено на база декларирана площ и съответно няма законово изискване относно разходването им за конкретни цели, което да препятства личното им ползване.

С тези мотиви съдът е счел РА за незаконосъобразен.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Не се установяват и съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът правилно е формулирал правния спор относно данъчното третиране на получените от лицето субсидии за процесните периоди. Обосновано е съобразил характера на плащанията по тях, обвързани единствено с размера на използвана земя, но не и с постигане на определени резултати и разходването им за определени цели. Правилен е даденият от съда отговор, че в конкретния случай субсидията не следва да се квалифицира като доход от други източници.

Съгласно трайната съдебна практика на ВАС доходът, получен под формата на субсидия, може да се преквалифицира като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ само когато е установено, че лицето не е развивало стопанската дейност, за която е предназначена субсидията, или е използвана за негови лични нужди, когато субсидията е дадена с конкретно предназначение.

В конкретния случай безспорно е доказано, че А. И. е регистриран земеделски производител. Лицето е извършвало дейност през ревизираните периоди – продажба на пшеница. Следва да бъдат споделени мотивите на съда, според които от обхвата на облагане са изключени плащанията по СЕПП, СПП, Мярка 12, Мярка 13, ЗДП и ФД, тъй като субсидии по тях не се отпускат за постигане на определени резултати, а единствено на база декларирана площ, съответно няма законово изискване относно разходването им за конкретни цели, което да препятства личното им ползване, съответно не предпоставя облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Важното в случая е, че мерките, по които са изплатени субсидиите, са за поддържане на земеделска земя, в т. ч. за запазване на постоянно затревените площи, както и за компенсиране на направените разходи и претърпените загуби на земеделски стопани, които спазват забраните и ограниченията за земеделска дейност. Те не са свързани с конкретно производство, а със спазване на нормативните изисквания по тяхното поддържане в добро земеделско и екологично състояние.

Следва да се споделят изводите на съда, че незаконосъобразно приходните органи са обложили процесните субсидии като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски.

Ответникът по касация не е представил доказателства за сторени разноски в рамките на касационното производство, поради което и такива не се присъждат.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 764 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело № 705/2022 г. по описа на Административен съд – София-област.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА