Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 7665/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Дентален център ЕО-Дент“ ООД, ЕИК: 113515463, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Черешово топче“ № 2, представлявано от управителя В. П., действащо чрез пълномощника адв. А. А., против решение № 85 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 19/2023 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ /Кодекса на труда/, дадени на „Дентален център ЕО-Дент" ООД, обективирани в т. 2, т. 3 и т. 4 на протокол за извършена проверка № ПР2237786 от 09.11.2022 г., съставен от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" /Д „ИТ“/ – Перник, и жалбоподателят е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /ИА „ГИТ“/ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно, и да се постанови ново, с което бъдат отменени като незаконосъобразни и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, действаща чрез процесуалния представител старши юрисконсулт А. М., в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение на Административен съд - Перник като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, становището на ответника и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд - Перник е отхвърлена жалбата на „Дентален център ЕО-Дент“ ООД против задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадени на „Дентален център ЕО-Дент" ООД, обективирани в т. 2, т. 3 и т. 4 на протокол за извършена проверка № ПР2237786 от 09.11.2022 година, съставен от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - Перник.

В т. 2 от протокола е дадено задължително предписание на работодателя да спазва задължението си в установените срокове да заплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. В т. 3 от протокола е дадено задължително предписание на работодателя да издаде заповед за уволнение или друг документ, удостоверяващ прекратеното на 12.10.2022 г. трудово правоотношение с лицето И. О. И., съгласно чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл 335, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. В т. 4 от протокола е дадено задължително предписание на работодателя да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за прекратен на 12.10.2022 г. трудов договор № 446/24.11.2017 г. с лицето И. О. И., като изпрати уведомление (приложение № 1), съгласно чл. 1, ал. 1 и чл 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (обн. ДВ бр. 1 от 3 януари 2003 г., изм. и доп. ДВ. бр. 23 от 17 март 2017 г.). Срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания по трите точки е до 22.12.2022 г.

От фактическа страна по делото е установено, че между „Дентален център ЕО-Дент“ ООД като работодател и И. О. И. на длъжност „лекар по дентална медицина“ е сключен трудов договор за обучение по време на работа № 446/24.11.2017 г. за срок от 1 месец, с който страните са се задължили, след успешното завършване на обучението, работникът - да работи при работодателя 3 години на длъжността „лекар по дентална медицина“, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Договорът е изменян с допълнително споразумение № 828/21.12.2017 г. и с допълнително споразумение № 1192/01.07.2019 г. Страните са уговорили периодичност на изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения еднократно, до 15-то число на следващия месец, право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, както и срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страните страни - 90 дни.

По делото са приложени Вътрешни правила за работна заплата в „Дентален център ЕО-Дент“ ООД. Съгласно чл. 9 от същите, брутните месечни заплати на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, включват основно възнаграждение за действително отработено време през съответния месец (т. 1), възнаграждение за платен годишен отпуск, ако има такъв (т. 2) и полагащи се допълнителни възнаграждения по КТ (т. 3). Съгласно чл. 17 от Правилата, в брутното трудово възнаграждение се включва и възнаграждението за ползван платен годишен отпуск по чл. 177 и обезщетенията по КТ. Съгласно чл. 18 от Правилата, начинът на изплащане на работните заплати се заявява писмено с уведомление, представено пред работодателя, а съгласно чл. 19, при заявяване на безакасово плащане на работната заплата служителят представя документ от обслужващата го банка за номера на сметката си.

По делото е приложена декларация без дата (Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и, ал. 3 към НПОПДОО), в която И. И. е посочила лична платежна сметка за изплащане на парични обезщетения. Не се представени доказателства за заявен от работника начин на изплащане на трудовото ѝ възнаграждение чрез превеждането му на влог в посочената от нея банка (чл. 270, ал. 3 от КТ).

С молба от 30.03.2022 г. И. И. е поискала ползването на 40 дни платен годишен отпуск, считано от 07.04.2022 г., разрешено ѝ със заповед № 8358/31.03.2022 г. на управителя дружеството. С молба от 20.05.2022 г. И. И. поискала ползването на 20 дни полагащ ѝ се платен годишен отпуск, считано от 09.06.2022 г., разрешено ѝ със заповед № 8583/30.05.2022 г., издадена от управителя на дружеството.

От приложените по делото като част от административната преписка фишове за заплата на И. И. и платежни ведомости на дружеството е установено, че за месеците 04, 05, 06 и 07.2022 г. работодателят е начислил на И. И. възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск, както следва: 15 дни за м. 04.2022 г., 19 дни за м. 05.2022 г., 22 дни за м. 06.2022 г. и 4 дни за м. 07.2022 г. Във фишовете, както и във ведомостите, липсва положен от работника подпис за получаване на така начислените суми.

С молба от 26.09.2022 г. с вх. № 16/28.09.2022 г. И. И. е отправила предложение до работодателя „Дентален център ЕО-Дент“ ООД за прекратяване на трудовите им правоотношения по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, алтернативно, в случай на несъгласие на работодателя, писмено предизвестие до последния за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Няма данни, нито доказателства по делото предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие да е прието от работодателя. На 12.10.2022 г., И. И. е депозирала пред работодателя писмено заявление за прекратяване без предизвестие на трудов договор № 446 от 24.11.2017 г., с вх. № 17, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, с изложени доводи за неизплащане на „дължимия платен отпуск в законов срок“ и направено искане за изплащане на обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 във връзка с ал. 4, т. 1 от КТ и уговорките в трудовия договор, свързани със срока на предизвестието за прекратяването му. Няма данни по делото за издавана заповед или друг документ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с това подадено заявление.

На 01.11.2022 г. И. И. е подала сигнал с вх. № 22112020 до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, в който е изложила твърдения за „неизплащане на полагащия ѝ се платен годишен отпуск“, както и „отказ от прекратяване“ на трудовия ѝ договор от страна на работодателя „след неколкократно подадени молби“ със съответни доводи и доказателства. На 04.11.2022 г., с платежно нареждане за кредитен превод с наредител "Дентален център ЕО-Дент" ООД, гр. Перник, по банкова сметка с титуляр И. И., е преведена сумата от 3 468.74 лева, с пояснение - платен отпуск за 60 дни. На 09.11.2022 г. - по работни места, и на 22.11.2022 г., 01.12.2022 г. и 13.12.2022 г. - по документи, инспектори от Д „ИТ“ – Перник са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, с обект на контрол – „Дентален център ЕО-Дент“ ООД, гр. Перник, в присъствието на представители на дружеството. Съставен е протокол за извършената проверка № 2237786, в който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на „Дентален център ЕО-Дент“ ООД са дадени три задължителни предписания. Протоколът е връчен на 16.12.2022 г. на адрес на управление на дружеството, на негов представител.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно кредитираното от съда като обективно и съответно на поставените задачи заключение на вещото лице към датата на извършване от контролните органи на Д „ИТ“ – Перник на проверката - 09.11.2022 г., и след това, от страна на „Дентален център ЕО-Дент“ ООД, гр. Перник своевременно са начислявани и изплащани трудовите възнаграждения. Възнаграждението за платен годишен отпуск на И. И. в размер на 3 468л74 лв. за 60 дни е преведено от "Дентален център ЕО-Дент" ООД, гр. Перник, с платежно нареждане за кредитен превод от 04.11.2022 г.

По делото са събрани и свидетелски показания на двама свидетели, които съдът е кредитирал в частта, в която се сочи, че И. И. не се е явявала в денталния център за получаване на начисленото ѝ възнаграждение за отпуск.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, като оспорените пред него задължителни предписания са издадени от служители в Д „ИТ“ – Перник, разполагащи с компетентност на контролен орган, в предвидената в закона писмена форма, актът, в който са обективирани, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, а в хода на производството по издаването им не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което самостоятелно да обоснове отмяна на акта. Съдът е счел, че предписанията са издадени и в съответствие с приложимия материален закон. По отношение на предписанието по т. 2 от протокола след анализ на цитираните в мотивите на решението относими разпоредби съдът е достигнал до извод, че възнаграждението за ползване на годишен отпуск представлява трудово по своя характер възнаграждение и доколкото се включва според чл. 16, ал. 1, т. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ в изчисляването на дължимите се на работниците и служителите брутни трудови възнаграждения за месеца, следва да се приеме, че срока за заплащането му е уговореният между страните такъв за плащане на трудовото възнаграждение, в случая до 15-то число на следващия месец (следващ месеца, за който се дължи). По делото е установено безспорно, че въпреки извършеното начисляване на дължимото възнаграждение за ползвания от И. И. платен годишен отпуск през м. 04, 05, 06 и 07.2022 година, плащане не е извършено в рамките на сроковете, съобразно уговореното между страните по трудовото правоотношение, като плащане на цялата дължима за посочените периоди сума е извършено едва на 04.11.2022 година. Неизплащането в срок на дължимото възнаграждение за отпуск, по аргумент от чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 177 от КТ, представлява нарушение на трудовото законодателство, което подлежи на преустановяване по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. С такова съдържание е и даденото на жалбоподателя предписание - работодателят да спазва задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ, в установените срокове да заплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение. Съдът е приел, че оспорената ПАМ за отстраняване на нарушението на трудовото законодателство е приложена при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 177, ал. 1 от КТ. Съдът е съобразил липсата на доказателства за отправена изрична покана от работодателя до работника за лично явяване на конкретна дата за получаване на начислените суми, с което работодателят да докаже добросъвестност при изпълнение на задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, поради което преценено ведно с твърденията в сигнала на И. до Д „ИТ“ - Перник за отказвана комуникация с нея по повод дължимите ѝ възнаграждения за ползвания платен годишен отпуск, за твърдения в разговор със служител на жалбоподателя, че възнаграждението за платен годишен отпуск не представлява трудово възнаграждение (каквато теза се застъпва и в жалбата), решаващият съд е достигнал до извод за недоказаност на твърденията на жалбоподателя, че причината за неполучаване на възнагражденията за ползван платен годишен отпуск е в работника, независимо от липсата на доказателства за заявено писмено желание за изплащане на възнаграждението по банков път.

По отношение на предписание № 3 от протокола съдът е преценил, че тъй като с оглед забавянето на изплащането на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск И. И. е инициирала прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие с писмено заявление вх. № 17/12.10.2022 година, работодателят е бил задължен по силата на закона - чл. 128а, ал. 3 от КТ, да прекрати писмено трудовия договор на основание чл. 335, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Според съда неотносими към предмета на настоящия спор са доводите на защитата на жалбоподателя, свързани с извършени от И. И. нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с права. Извършването на такава преценка нито контролните органи на Д „ИТ“ дължат, нито се дължи в хода на извършваната съдебна проверка за законосъобразност на проведено административно производство, в което е дадено задължително предписание за издаване на заповед или друг документ, удостоверяващ прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът е посочил и е споделил цитираната от него съдебна практика на ВКС, че независимо дали фактически е налице посоченото от работника или служителя в заявлението основание за прекратяване (в случая по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ), трудовото правоотношение по силата на нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, подобно на случаите на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, която също автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение.

Следва да се посочи също във връзка с доводите в жалбата и предвид безспорното по делото обстоятелство, че е подадено от И. И. предходно заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, съдържащо алтернативно заявление за прекратяване с предизвестие от 90 дни (с оглед уговореното в трудовия договор), последвано от заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Липсват по делото данни предложението от 28.09.2022 г. за прекратяване на договора по взаимно съгласие да е прието от работодателя. Следователно валидно е направеното заявление за едностранно прекратяване на договора от работника, с предизвестие от 90 дни, съобразно уговореното в трудовия договор. Но тъй като преди изтичането на 19.12.2022 г. на срока на това първо отправено предизвестие, получено от работодателя на 28.09.2022 г., е настъпил друг факт - заявление от работника за едностранно прекратяване на договора без предизвестие, получено от работодателя на 12.10.2022 г., от който факт следва прекратяване на договора на друго основание - чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, то нито работодателят, нито работникът могат да прекратят трудовия договор на първото заявено основание, дори и срокът за настъпването му да е започнал да тече, ако същият не е изтекъл преди депозиране на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, в случая на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Съответно работодателят е задължен да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на подаденото от работника заявление за едностранно прекратяване на договора без предизвестие, независимо от наличието на вече отправено такова на друго основание, но с неизтекъл срок на предизвестието.

Дали са били налице или не основания в процесния случай за прекратяване на трудовото правоотношение е предмет на гражданскоправен спор, но това обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор и предмета на проведеното административно производство. Наличието на такъв спор не би могло да рефлектира върху прекратяването на трудово-правната връзка, настъпило по силата на закона с факта на получаването от работодателя на направеното от служителя изявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Съответно заповед или друг документ, удостоверяващ това прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 335, ал. 1, в случая т. 3, във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, винаги се дължи да бъде издадена, а неиздаването ѝ представлява нарушение на трудовото законодателство - чл. 128а, ал. 3 от КТ, предвид което даденото задължително предписание в т. 3 от протокола е материалнозаконосъобразно.

По предписание № 4 от протокола съдът е приел, че с оглед разпоредбите на чл. 62, ал. 3, изр. първо, предл. трето от КТ, съответно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. и във връзка с приетото, относно прекратяването на трудовия договор по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ на 12.10.2022 г. - моментът на получаване от работодателя на писменото заявление от работника И. И., за прекратяване на договора без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, предписанието по т. 4 от протокола също е законосъобразно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки. Предписанията са дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, в която е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в точки 1-12, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Въпреки, че според настоящия съдебен състав към предписанието по т. 2 от протокола е относима и нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, уреждаща задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения, доколкото същата по своето съдържание представлява конкретизация на общата норма на т. 1 и с оглед константната практика на ВАС, приемаща, че посоченото правно основание не обвързва съда, то настоящият състав приема, че в случая не е налице порок във формата на акта.

По отношение на предписанието по т. 2 от протокола настоящият състав намира, че работодателят е длъжен да определи и изплати парично възнаграждение на работника за ползвания платен годишен отпуск, като задължението е следвало да бъде изпълнено към датата, на която вземането на работника е станало изискуемо. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 от КТ) и затова работодателят е длъжен да начислява и да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ). Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ в относимата предходна редакция, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. За времето на ползван от работника или служителя платен годишен отпуск се дължи заплащане на възнаграждение от работодателя по трудовото правоотношение на основание чл. 177 от Кодекса на труда, като възнаграждението се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, а когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 7 от НСОРЗ при изчисляване на брутната работна заплата на работниците и служителите се включва възнаграждението за платен годишен отпуск. В чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ са регламентирани възнагражденията, които са включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда (както и на обезщетенията по чл. 228 от КТ, след които са и тези по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ). Анализът на цитираните разпоредби води до извод за правилност на формираните от първата инстанция изводи, че възнаграждението за ползван платен годишен отпуск представлява трудово по своя характер възнаграждение и съобразно уговореното между страните по сключения трудов договор е следвало да бъде начислено и изплатено на работника към 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В приложените по делото вътрешни правила за работната заплата в „Дентален център ЕО Дент“ ООД в чл. 9, т. 2 е посочено, че брутните месечни заплати на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, включват и възнаграждението за ползван платен годишен отпуск, а съгласно чл. 4 работната заплата се изплаща не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата.

С оглед наведените в касационната жалба подробни доводи, че възнаграждението за ползван платен годишен отпуск не е трудово възнаграждение, е необходимо да се посочи, че действително липсва пълен идентитет между двете правни понятия и същите са уредени в различни разпоредби, попадащи в различни глави на Кодекса на труда, но тъй като паричното плащане при ползвания платен годишен отпуск замества липсващото през този период трудово възнаграждение, то това възнаграждение с оглед предмета на правния спор следва да се приравни на трудовото възнаграждение, попадащо в приложното поле на нормата на чл. 128, т. 2 от КТ. Още повече, че както правилно и обосновано е приел първостепенният съд, ако се възприеме тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ е неотносима към възнаграждението за платен годишен отпуск, то това би довело до лишаване на работниците или служителите от правни гаранции за получаване на това възнаграждение в уговорените срокове, което противоречи на целта на закона.

Обосновано съдът е приел, че в случая са недоказани наведените от жалбоподателя твърдения, че причината за неполучаване на възнагражденията за ползван платен годишен отпуск е поведението на работника. Обстоятелството, че контролните органи са упражнили своите правомощия след като работника едностранно е прекратил трудовото правоотношение, не опорочава дадените от тях предписания, защото съдържанието им показва, че те са издадени с цел да бъдат поправени вредните последици за работника от неизпълненото задължение на работодателя да му заплаща уговореното трудово възнаграждение, съответно в случая възнаграждението за ползван платен годишен отпуск, в законоустановените срокове. С т. 2 от протокола е дадено задължително предписание работодателят да спазва задължението си в установените срокове да заплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, в която разпоредба е предвидено, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Оспореният индивидуален административен акт - принудителна административна мярка, обективирана в задължителни предписания, дадени на работодателя, не съдържа конкретно предписано изплащане от страна на работодателя на неизплатено възнаграждение с конкретен размер по отношение на конкретно физическо лице, в който случай актът би бил незаконосъобразен до степен на нищожност, тъй като по този начин би довел до разрешаване на един трудовоправен спор, което е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404, ал. 1 от КТ. С оглед изложеното предписанието по т. 2 от протокола се явява законосъобразно.

Правилно съдът е приел, че предписанията по т. 3 и т. 4 от протокол за извършена проверка № ПР2237786 от 09.11.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник са законосъобразни. В посочените точки е предписано на работодателя да издаде заповед за уволнение или друг документ, удостоверяващ прекратеното на 12.10.2022 г. трудово правоотношение с лицето И. О. И., съгласно чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл 335, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, и да уведоми компетентната ТД на НАП за прекратен на 12.10.2022 г. трудов договор № 446/24.11.2017 г. с лицето И. О. И., като изпрати уведомление (приложение № 1), съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. От фактическа страна е установено, че работодателят и настоящ касатор, е забавил изплащането на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск за месеците април, май, юни и юли 2022 г. на И. И.. Възнагражденията са начислени, но не са изплатени в уговорения между страните срок, като видно от приложеното платежно нареждане и заключението по приетата СЧЕ изплащането им е станало на 04.11.2022 г. Със заявление с вх. № 17/12.10.2022 г. И. е уведомила работодателя, че прекратява сключения между тях трудов договор № 446/24.11.2017 г. без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неизплащане на дължимото ѝ възнаграждение за ползван платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или плащането на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В този случай, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ (неточно в акта е посочена ал. 1, която не съдържа отделни точки), трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, но това не изключва предвидената в чл. 335, ал. 1 от КТ задължителна писмена форма за прекратяване на трудовия договор. Въпреки инициирано от страна на И. И. прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят не е издал заповед или друг документ, който да удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение.

Според константната практика на ВКС /решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 3101/2008 г., решение № 495 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г., решение № 145 от 07.06.2012 г. по гр. д. № 1247/2011 г., решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г., определение № 1071 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 562/2010 г., и др./ разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Правната норма на чл. 327, ал. 1 от КТ установява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя, като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени, като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление, като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя и изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.

В решение № 289/18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV г. о., съдът е приел, че когато работникът упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. В този случай е без правно значение по-нататък дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 от КТ. Трудовият договор е прекратен, а работникът отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. На основание чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл. 128а, ал. 3 от КТ /решение № 234 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1708/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и цитираното в него определение по ч. гр. д. № 123/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.

Правилно съдът е приел за неотносими към конкретния спор релевираните от жалбоподателя твърдения за наличие на нарушения на трудова дисциплина и злоупотреба с права, които не могат да бъдат проверявани и установявани в рамките на проведените административно и съдебно производство. Освен това, във връзка с хипотезата на злоупотреба с правото на прекратяване на договора, каквато би била налице, когато работникът цели да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправяне на едностранното изявление, в процесния случай по делото липсват доказателства за провеждане на дисциплинарно производство. Следва да се посочи, че при наличие на конкуренция между волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение от двете страни по правоотношението конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано /така решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС/. В практиката си ВКС е приел също така, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 от КТ може да стане във всеки един момент, независимо от обстоятелството, че е налице депозирано от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Двете основания за прекратяване на трудов договор са самостоятелни и независими едно от друго. Не са налице законови пречки при отправено от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ, при наличието на предпоставките по чл. 327, т. 2 от КТ, трудовото правоотношение да бъде прекратено на последното основание по време, през което тече срокът да предизвестието /така решение № 495 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г., ГК, ІV г. о. на ВКС/. Неизпълнението на задължението по чл. 128а, ал. 3 във връзка с чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ обосновава извод за незаконосъобразно поведение от страна на работодателя, което води до нарушаване правата и интересите на работника.

По делото е установено, че работодателят „Дентален център ЕО-Дент" ООД не е подал уведомление до ТД на НАП в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор на И. О. И., което е нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда в относимата предходна редакция на нормата и на посочените в акта чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, поради което правилно съдът е приел, че предписанието по тази точка от протокола е законосъобразно. Съгласно тези разпоредби, изпращането на уведомление в установения 7-дневен срок, се явява непосредствено обусловено от прекратяването на трудовия договор, каквото е налице в случая.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че дадените задължителни предписания, обективирани в т. 2, т. 3 и т. 4 от протокол за извършена проверка № ПР2237786 от 09.11.2022 г. не страдат от пороците по чл. 146 от АПК. Оспорването срещу тях е неоснователно и като е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, което следва да бъде оставено в сила поради липсата на касационни основания за отмяната му.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно, поради което следва да се осъди „Дентален център ЕО-Дент“ ООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски в размер на 100 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 10.05.2023 г., постановено по административно дело № 19/2023 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА „Дентален център ЕО-Дент“ ООД, ЕИК: 113515463, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА