О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60297

София, 18.11.2021 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4131 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. П. П. – С., чрез адвокат В. К., срещу въззивното решение на Апелативен съд В. Т. №181/19.07.2021г. по в. т.д.№98/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика.

Насрещната страна „Ю. Б. АД, [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Насрещната страна „Таргет ДЛС“ ЕООД, [населено място], редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Третото лице – помагач „Колект БГ“ АД, [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

С атакуваното решение Апелативен съд В. Т. е отменил решението на първостепенния Окръжен съд Плевен и е отхвърлил предявените от С. П. П. – С. срещу „Ю. Б. АД, [населено място] и „Таргет ДЛС“ ЕООД, [населено място], при участието на третото лице – помагач на страната на ответника „Колект БГ“ АД, [населено място], искове за установяване несъществуването на ипотечното право, удостоверено в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, т.****, рег.№*****, дело №187/2007г. на нотариус С. И., вписан в Агенция по вписванията под акт №**, т.***, дело 12336/2007г., вх. рег.№ 18779/25.10.2007г., поради погасяване по давност на обезпеченото с него вземане на „Ю. Б. АД, [населено място] срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД, [населено място] по изпълнителен лист от 12.12.2011г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч. г.д.№7836/2011г. на Районен съд Плевен, предмет на изпълнително дело №20198140400454 по описа на ЧСИ Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: 1/ С договор от 25.10.2007г., обективиран в нот. акт №***, т.****, рег.№*****, дело №187/2007г. на нотариус С. И., вписан в Агенция по вписванията под акт №**, т.***, дело 12336/2007г., вх. рег.№ 18779/25.10.2007г. С. П. П. – С. е учредила договорна ипотека за обезпечение на кредит за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства в размер на 57 000 евро отпуснат от „Българска пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е „Ю. Б. АД, на „Таргет ДЛС“ ЕООД, върху апартамент №**, с идентификатор ... и административен адрес [населено място], [улица]. 2/ Със заповед за незабавно изпълнение №5641/12.12.2011г., поправена на основание чл.247 от ГПК с определение №200/18.01.2012г., издадена по ч. г.д.№7836/2011г. на Районен съд Плевен, е разпоредено „Таргет ДЛС“ ЕООД да заплати на „Ю. Б. АД, сумите: 55 585,78 евро, равняващи се на 108 706,34лв. – главница; 211.88лв. – такси; 8 931,59 евро, равняващи се на 17 468,67лв. – договорна лихва за периода 21.09.2010г. – 23.11.2011г.; законна лихва от 09.12.2011г. до окончателното изплащане на вземането, дължими по договор за кредит №B./25.10.2007г., изменен с Анекс №1/29.10.2009г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с нот. акт №***, т.****, рег.№*****, дело №187/2007г. на нотариус С. И.. 3/ Въз основа на молба от 27.12.2011г. на „Ю. Б. АД и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №201118140401049 по описа на ЧСИ Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен. В молбата е направено искане съдебният изпълнител да направи цялостно проучване на длъжника и да определи способа за изпълнение на основание чл.18 от ЗЧСИ. 4/ В хода на изпълнителното производство са извършени следните действия: - връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5641/12.12.2011г., поправена с определение №200/18.01.2012г., издадени по ч. г.д.№7836/2011г. на РС – Плевен на длъжника „Таргет ДЛС“ ЕООД на 31.10.2013г. В срока по чл.414 от ГПК не е било депозирано възражение от длъжника; - молба вх.№00175/09.01.2012г. за вписване на възбрана; - писмо изх.№01014/07.02.2012г. до КАТ Плевен за запор на МПС; - писмо с изх.№01011/07.02.2012г. до АВ/ИР Плевен за вписване на възбрана; - молба вх.№4476/30.07.2012г. за налагане на запори по банкови сметки; - молба вх.№4466/28.07.2014г. за опис на движими вещи; - молба вх.№5106/28.08.2014г. за запор на сметки в банки и опис на движими вещи; - молба вх.№7886/13.12.2017г. за запор на вземанията по изпълнителното дело; - молба от 13.12.2017г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника. Върху молбата е поставена резолюция на съдебния изпълнител, че делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /последната молба за изпълнителни действия е от 28.07.2014г./. 5/ С влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 03.01.2018г. ЧСИ Н. В. е констатирала, че последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е депозирана на 28.07.2014г., като повече от две години не са предприемани изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. 6/ По молба на кредитора „Ю. Б. АД от 22.08.2019г. е образувано изпълнително дело №20198140400454по описа на ЧСИ Н. В. с длъжник „Таргет ДЛС“ ЕООД, по което е извършен опис на недвижимия имот, ипотекиран за обезпечение на вземанията на взискателя по договора за кредит.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е допустим. Приел е, че от данните по делото се установява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.11.2013г. и от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност /чл.117, ал.2 от ЗЗД/. Посочил е, че съгласно постановките на ППВС 3/80г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а през времетраенето на изпълнителния процес давност не тече. Посочил е, че с т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение – в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение – от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Въз основа на изложеното съдът е приел, че отмяната на ППВС 3/80г. има действие от 26.06.2015г. – датата, на която е обявено за загубило сила и е прието различно тълкуване. Посочил е, че при условие че преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение, породените от тях правни последици следва да се преценяват с оглед обвързващото тълкуване дадено към момента на тяхното настъпване. В противен случай ще се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен по изключение и въз основа на изрична норма. По отношение на заварените висящи изпълнителни дела, към датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е посочил, че се прилага същото правило – през времетраенето на изпълнителното производство / за времето от образуването му до приемане на последващия тълкувателен акт/ погасителната давност е спряла /така и решения по г. д.№2382/2017г. на ВКС,ІV г. о.; г. д.№2917/2018г. на ВКС, ІV г. о.; г. д.№1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о./. Въз основа на изложеното е направил извод, че до 26.05.2015г. давността за процесните вземания е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Посочил е още, че съдебният изпълнител е бил длъжен да осъществи исканото с молбата на взискателя от 13.12.2017г. изпълнително действие в рамките на образуваното или в отделно изпълнително производство, като действието не е осъществено по причина, която не зависи от взискателя, поради което с факта на подаване на молбата, давността се счита за прекъсната. Посочил е, че в хипотеза, при която по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да реализира искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се при него изпълнителен лист. Приел е, че правните последици на давността и перемпцията са различни, като последната не изключва принудителното изпълнение, а предполага неудовлетворена нужда от такова /решение по г. д.№1747/2020г. на ВКС, ІV г. о./, поради което и с оглед на обстоятелството, че по процесното изпълнително дело е прието, че перемпцията е настъпила на 28.08.2016г., т. е. след постановяване на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, то тя е ирелевантна за прекъсването на давностния срок. Приел е още, че давността е прекъсната и с извършения на 28.11.2019г. опис на ипотекирания недвижим имот по образуваното изп. д.№20198140400454. По тези съображения намерил отрицателният установителен иск, предявен от ипотекарния длъжник за несъществуване на ипотечното право поради погасяване на вземанията, за обезпечаване на които е учредено, за неоснователен.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 от ГПК с приложен чл.418 от ГПК, прекъсва ли погасителната давност при неподадено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 от ГПК и от кой момент? 2/ Следва ли да се зачете спирането на давността по заварените висящи изпълнителни производства към датата на приемане на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г. и перемирани по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК след тази дата, и от кога е започнала да тече давността по тях?

Допускането на касационното обжалване се основана на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 при твърдения: По първия поставен въпрос е налице противоречива съдебна практика на районните, окръжните и апелативните съдилища – Решение от 11.10.2018г. по г. д.№10267/2017г. на СГС; Решение от 02.10.2020г. по в. г.д.№452/2019г. на ОС – Сливен, като не е установена съдебна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК. По втория въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.10 и т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, част от която обективирана в Решение №170/17.09.2018г. по г. д.№2382/2017г. на ВКС, ІV г. о. и Решение №252/17.02.2020г. по г. д.№1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о. и в определение №334/24.04.2019г. по г. д.№281/2019г. на ВКС, ІІІ г. о.

По отношение на първия въпрос е наведено и допълнително касационно основание – липса на формирана съдебна практика и значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитие на правото. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 20.02.2020г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по правния въпрос за началния момент на действие на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.

С оглед предметните предели на настоящото производство и включения в предмета на разглеждане въпрос за действието на отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с т.10 от ТР №2/15 г. по т. д. №2/13 г. ОСГТК на ВКС и приложението му за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, както и обстоятелството, че същият е обуславящ за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. дело №4131/2021 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

След постановяване на тълкувателно решение по т. дело № 3/2020 на ОСГТК на ВКС делото да се докладва за възобновяване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: