Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Х. Б. Ю. Т. при секретар А. К. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 8031/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. С. от гр. Варна срещу решение по т.1.2 от протокол №30 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.08.2023 г., с което e отстранен временно на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) от длъжността прокурор в Апелативна прокуратура - Варна, обвиняем по досъдебно производство №295/2023 г. по описа на Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, прокурорска преписка №13800/2023 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за срок от 4 (четири) месеца, считано от датата на вземане на решението.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неизлагане на мотиви за причините, поради които се приема, че следва да се отстрани временно от заемане на длъжността, нарушения на административнопроизводствените правила за изясняване на всички факти и обстоятелства по случая, противоречие с принципи на АПК, нарушаване на правото му на достъп до ефективна защита и справедлив съдебен процес, прогласени в чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Иска се отмяна на незаконосъобразния административен акт.

Страните претендират присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Ответникът - Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител - юрисконсулт Топалова оспорва първоинстанционната жалба и счита същата за неоснователна, тъй като решението на колегията е постановено при липса на основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна.

За да се произнесе, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: По допустимостта на жалбата:

Оспореното решение е прието на основание чл. 230, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.)(Доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) ЗСВ, съгласно която разпоредба, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни.

Жалбата на В. С., който с оспореното решение на ПК на ВСС е бил отстранен от длъжност в хипотезата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, е процесуално допустима като подадена на 28.08.2023 г. с вх. №12499 по описа на Върховен административен съд в преклузивния 14-дневен срок по чл. 230, ал. 3 във връзка с чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от лице с правен интерес. По основателността на жалбата:

В. С. към датата на приемане на оспореното решение заема длъжност прокурор в Апелативна прокуратура Варна.

С Постановление за привличане на обвиняем по прокурорска преписка №13800/2023 г. на Софийска градска прокуратура същият е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №295/2023 г. за извършване на престъпление от общ характер по чл. 339, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че на 26.07.2023 г. е държал боеприпаси в апартамент, находящ се в гр. Варна, [улица]. Спрямо обвиняемия Чавдаров е била взета мярка за неотклонение парична гаранция. Престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем е от категорията тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съдът е приобщил към доказателствата по делото изпратените такива от СГП, част от административната преписка по случая, които са относими към извършените процесуални действия във връзка с образуваното наказателно производство срещу Чавдаров.

На 14.08.2023 г. изпълняващият функциите главен прокурор на Р. Б. е внесъл искане в Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на В. С., на основание чл. 230, ал.1 ЗСВ. Искането е подкрепено с мотиви, касаещи приложимостта на разпоредбата на чл. 230, ал.1 ЗСВ в релевантната редакция, относими към временното отстраняване на магистрат, който е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

Жалбоподателят е уведомен надлежно, че на 15.08.2023 г. от 10,00 часа в сградата на ВСС ще се разгледа предложението на и. ф. главния прокурор по чл. 230, ал. 2 ЗСВ, който има право да се яви и да бъде изслушан пред ПК на ВСС. От данните по делото се установява, че на това заседание Чавдаров не се е явил лично, но е бил представляван от неговия пълномощник адв. Р., поради което надлежно е упражнил законоустановените права, които има на основание цитираната разпоредба на чл. 230, ал. 2 ЗСВ. В същото заседание членовете на ПК на ВСС са разгледали предложението на и. ф. главния прокурор и са изложили своите аргументи, като са подкрепили тезата за неговата основателност, позовавайки се на данните от административната преписка и относимите материалноправни норми.

След проведено явно гласуване с 9 гласа за и 0 гласа против процесното решение за отстраняване от длъжност е прието от ПК на ВСС, като В. С. е отстранен временно на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт от длъжността прокурор в Апелативна прокуратура - Варна, обвиняем по досъдебно производство №295/2023 г. по описа на Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, прокурорска преписка №13800/2023 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за срок от 4 месеца, считано от датата на вземане на решението.

С оглед заявените от жалбоподателя основания по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт и проверката, която извършва по чл. 168 и 169 АПК, настоящият съдебен състав намира следното:

Оспореното решение е прието от компетентен административен орган и в рамките на законоустановените му правомощия по чл. 230 ЗСВ. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. При постановяването му е спазено изискването за кворум и мнозинство, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4, изр. първо ЗСВ. Решението е мотивирано съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ с изказванията на членовете на ПК на ВСС, които обстойно са изложили своите аргументи, за основателност на искането на и. ф. главния прокурор В. С. да бъде временно отстранен за срок от 4 месеца от длъжността, която заема.

В подкрепа на извода, че оспореният административен акт съдържа фактическите основания за неговото издаване, е и предвиденото в Тълкувателно решение №16/1975г. на ОСГК на ВС, тъй като мотиви за издаване на оспореното решение се съдържат и в документите от административната преписка, с които и. ф. главният прокурор е обосновал искането си по чл. 230 ЗСВ за временно отстраняване от длъжност прокурор в АП Варна.

Във връзка с приложението на материалния закон съдът намира, че видно от съдържанието на чл. 230, ал. 1 ЗСВ е изпълнен фактическият състав на тази норма. По - конкретно, лицето е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер и ПК на ВСС е била сезирана надлежно от оправомощено по силата на закона лице, което е мотивирало искането, като е приложило достатъчно данни по смисъла на чл. 230, ал.1 ЗСВ.

Следователно, изложените съображения на членовете на ПК на ВСС в проведеното заседание на 15.08.2023 г., са от естество да обосноват преценката за уважаване на искането за временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ. Решението е прието в рамките на дискреционната власт на колегиалния орган, която не е превратно упражнена. Този извод следва именно от целта на временното отстраняване на магистрата.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Чавдаров, касаещо нарушаването на принципите на АПК от органа при издаване на оспореното решение. При приемане на процесното решение ПК на ВСС не е нарушила принципа на чл. 6 АПК. Наложената мярка под формата на временно отстраняване от длъжност за непродължителен период от време (4 месеца, така и т. 87 от Решение по делото Пенгезов срещу България на Европейския съд за правата на човека) е пропорционална на преследвана със закона цел, а именно да не се съвместява магистратско качество на лицето, което е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по смисъла на НК с оглед авторитета на съдебната власт.

Видно от мотивите на Решение №2 от 21.02.2019 г. по к. д. 2/2018 г. Конституционният съд е имал възможност да се произнесе относно същността на временното отстраняване на магистрат от длъжност, като е приел, че целта на ал. 1 и ал. 2 на чл. 230 ЗСВ не е да се защити наказателният процес. Разпоредбите защитават специфичния авторитет (Решение № 5 от 2016 г. и № 10 от 2018 г. на Конституционния съд), т. е. престижа на съдебната власт. Конституционният съд в решението си отчита значимостта на авторитета на съдебната власт като конституционна ценност, която защитава правовата държава. Конституционният съд също така изрично посочва, че накърняването на престижа на съдебната власт е посочено от конституционния законодател като едно от основанията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател.

Съгласно чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Република България компетентна да направи това е съответната колегия на Висшия съдебен съвет по определен от закона ред, който включва и анализ, преценка и взимане на решение за прекратяване на магистратските правоотношения. Важното е, че решението за това се взима от съответната колегия на ВСС и както при всеки процес на взимане на решение е налице гарантирана възможност за избор на поведение от структура на ВСС орган, специално създаден от конституционния законодател да администрира и осигурява кадрово съдебната власт и така да гарантира нейната вътрешна и външна независимост.

С решението си Конституционният съд макар да приема, че временното отстраняване от длъжност по същество ограничава правото на труд на лицето за определен срок от време, което право му е гарантирано от чл. 48, ал.1, изречение трето от Конституцията, то социалните права не са абсолютни и магистратите на правят изключение.

Конституционният съд продължава като изтъква, че е уместно и конституционосъобразно предоставянето на ПК на ВСС на възможността да извърши преценка дали специфичната защита на престижа на съдебната власт следва да се постави в действие, или не във всеки конкретен случай. Конституцията допуска ограничаването им в името на друга висша конституционна ценност. В посочения аспект, макар ПК на ВСС да е действала при условията на оперативна самостоятелност, в рамките на тези предели и въз основа на данните по случая, тя е извършила преценка, че отстраняване от длъжност ще способства за отстояване на престижа на съдебната власт.

Неоснователни се явяват доводите и твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В развилото се административно производство пред орана Чавдаров е имал процесуална възможност да се яви в съдебно заседание да осъществи процесуалното си право на защита в административния процес. Срокът на временното отстраняване от длъжност, независимо от изхода на наказателното дело, като вид мярка е определен правилно, в защита на определена легитимна цел да гарантира неприкосновеността на правосъдието и да запази общественото доверие в съдебната институция.

По гореизложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника - Прокурорската колегия на ВСС за присъждане на разноски е основателно. П. В. административен съд ответникът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, осъществил защитата му чрез процесуално представителство в съдебно заседание и подаване на писмено становище. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платими от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. от гр. Варна срещу решение по т.1.2 от протокол №30 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.08.2023 г., с което e отстранен временно на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт от длъжността прокурор в Апелативна прокуратура - Варна, обвиняем по досъдебно производство №295/2023 г. по описа на Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, прокурорска преписка №13800/2023 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за срок от 4 (четири) месеца, считано от датата на вземане на решението.

ОСЪЖДА В. С. с [ЕГН] и адрес гр. Варна, [улица], да заплати на Висш съдебен съвет с адрес гр. София, ул. Е. Й. №12 разноски в размер на 100 лева (сто лева) за настоящата инстанция .

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА