№ 4530

гр. София, 09.10.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2036/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], чрез адв. К. против решение № 553 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 3585/2024 г. на Софийски градски съд, II-B въззивен състав.

Ответната страна Т. П. Б., чрез адв. П. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище недопустимост на касационната жалба, респ. за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Неин предмет е произнасянето на втората съдебна инстанция по предявения от работодателя против служителя насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ с цена 5 564 лв., приет за съвместно разглеждане в производството по първоначалните искове. По арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения по граждански дела, постановени по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В случая цената на насрещната искова претенция (за парично вземане, в размер на 5 564 лв.) надвишава прага за достъп до касационен контрол и обуславя допустимост на сезирането на касационния съд. Ето защо, доводите на ответника по жалба за процесуалната й недопустимост не могат да се споделят.

За да се произнесе по основанията за допускане...